Не е изключено "България на гражданите" да се коалира с ГЕРБ или с БСП

Съдът и прокуратурата трябва да бъдат разделени, казва председателят на Инициативния комитет на “Движение България на гражданите” адвокат Йонко Грозев

Йонко Грозев

Господин Грозев, как оценявате управлението на Тройната коалиция?

Моята оценка не е добра. Тройната коалиция изпусна възможности за реални реформи, които не се случиха. В същото време предприе стъпки, които бяха важни – успешно приключване на процеса по присъединяване на България в ЕС. В образованието също бяха направени определени реформи, които според мен са положителни.

Ако трябва да сравните управлението на Тройната коалиция и ГЕРБ, кое е по-полезно и кое е по-вредно за страната?

Трудно е такова сравнение. ГЕРБ има определени положителни характеристики в управлението и те са свързани със запазването на фискалната дисциплина. Това е важно и не може да бъде подценено. Външнополитическата ориентация на страната ни към момента също е плюс за ГЕРБ.

В много от сферите, обаче, където има нужда от реална реформа, за да могат държавните институции да започнат да работят в обществен интерес, а не за частен такъв, и ГЕРБ, и Тройната коалиция не направиха необходимото.

Лично за себе си как си обяснявате, че заставате рамо до рамо във вашата бъдеща партия с хора от Тройната коалиция?

Не виждам никакъв проблем с това. И госпожа Кунева, и господин Вълчев за мен са хора от правителството на Тройната коалиция, които са показали, че могат да свършат неща, които са обществено полезни. Не мисля, че в политиката имаме избори между само положителни и само отрицателни неща. Това, че цялостната ми оценка за правителството на Тройната коалиция и ГЕРБ не е положителна, не означава, че за някои от играчите в тези управления аз нямам положителна оценка.

В Инициативния комитет за създаването на партията, който вие оглавявате, повечето лица са бивши от някоя друга партия.

Политиката е и професия и определено количество знания и умения са абсолютно необходими. Не виждам нещо кой знае колко изненадващо в това. Безспорно усилието на “България на гражданите” е да привлече нови лица, нови хора и това ще се прави в комбинация със стари. Няма как да влязат само хора, които нямат никакъв политически опит и напълно нови.

Адвокат Йонко Грозев бе директор на програмата за правна защита на Българския Хелзинкски комитет от неговото основаване през 1995 г. до 2005 г. Той води и спечели множество дела пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург, свързани с забраната на мъченията, свободата на словото, изповеданието и сдружаването. Тези процеси провокираха множество промени на законодателството, свързано с човешките права. За своята дейност Йонко Горозев бе награден през 2002 г. с Международната награда за защита на човешките права от American Bar Association Section of Litigation. След напускането на БХК, Грозев стана ръководител на правната програма на Центъра за либерални стратегии и участва в почти множество изследователски проекти и застъпнически кампании за подобряване дейността на българската съдебна система. Адв. Йонко Грозев е възпитаник на Harvard Law School.
Въпрос на баланс е колко нови и колко стари лица. Идеята, че можеш да започнеш нов политически проект с хора, които нямат никакъв политически опит, за мен не е сериозна.

Даваме си сметка, че изграждането на една политическа партия е сериозна задача и това не може да се случи в някакъв кратък период от време. Това е едно от основните предизвикателства пред този политически проект, защото липсата на други алтернативи в управлението на страната създава много силен натиск този политически проект много бързо да съзрее и да се превърне в реална алтернатива. Очевидно обаче е, че създаването на една политическа партия ей така – на бързо – не е сериозно. И това ще е един от трудните баланси, който ще трябва да направим. Трябва да балансираме между това да нарастваме достатъчно бързо, за да можем достатъчно ефективно да влезем в политическия живот на страната и в същото време да се изградим като компетентни и морално ценностни хора.

В началото говорихте, че партията ще се сформира през септември. Кое наложи да избързате и да сторите това на 1 юли? Очаквате ли предсрочни избори?

След като вече беше взето решението за създаването на политическа партия, чакането не ни носи нищо. По-добре техническите стъпки да бъдат преминати, за да се мине към един нормален политически живот, съответно с възможности за реакции във всякакви възможни сценарии. И на избори, в това число.

Според социологическите проучвания ще бъдете или трета или четвърта политическа сила, в зависимост от това как се развие новата партия до вота. Ще поемете ли ангажимент, достатъчно конкретен, тъй като заговорихте преди малко и за морал, че няма да се коалирате нито с ГЕРБ, нито с БСП?

Такъв ангажимент няма да поема, със сигурност. Защото една политическа партия се стреми да влезе във властта, тъй като само чрез властта може да реализира вид управление.

Това, което е създало лошото име на коалициите в българския политически живот е, че тези коалиции винаги са продукт на неясни и не публично заявени договорки между участниците. Това със сигурност ще го променим - ако тръгнем да създаваме коалиция и ако този начин на мислене в партията бъде приет, а според мен от разговорите, които съм водил с колегите, няма причина да не бъде.

Една коалиция ще бъде изградена с много ясни ангажименти за конкретни управленски решения. И ангажиментите ще са публични, те ще са въпрос на политическо решение в самата партия и ще има публично тяхно деклариране.

При евентуална ваша коалиция с ГЕРБ или с БСП вие ще настоявате за стриктни коалиционни споразумения?

Разбира се. Това е нормалната логика на политическото поведение и това, че то не се следва досега доведе до разочарование от политическата класа като цяло, а аз не виждам никаква причина да повтаряме такава грешка. В същото време да кажеш “Никога няма да вляза в коалиция” не е рационално. В крайна сметка участието в едни избори е именно затова – за да може да се влияе на управленските решения.

Като адвокат и правозащитник, през последните години вие имате активно отношение към процесите в областта на правосъдието и вътрешните работи. Какво е според вас състоянието на съдебната система в момента?

Състоянието на съдебната система не се е променило през последните 10 години. Сегашните управляващи имат претенции, че извършат някакви промени, но основата на системата остава непроменена. Последните промени в Закона за съдебната власт внасят единствено малки козметични промени в процедурите по избор на членовете на Висшия съдебен съвет. Ако има добро желание, съдебната системата може да бъде направена по-ефективна и по-прозрачна, да се създаде конкуренция между кандидатите за позициите в нея, но всички индикации са, че такова желание няма. Напълно основателни са съмненията, че и новите процедури за избор на ВСС ще бъдат използвана единствено, за да се отчете нещо свършено, но без да реално да се промени, каквото и да е било.

Бихте ли посочил конкретно грешките, ако има такива, които ГЕРБ допуснаха в съдебната власт за последните 3 години?

На първо място ГЕРБ реши да не следва собствената си предизборна програма. Тя предвиждаше конкретни стъпки за реформа, които имаха смисъл. Програмата им включваше повишаване на отговорността на магистратите, изчистване на проблема с неравномерното разпределение на делата в системата, създаването на ясни критерии за оценка на качествата на магистратите, предвиждаха и промяна на квотата на парламентарната квота във ВСС. Нищо не беше направено. ГЕРБ направи и принципна грешка, след като подходи твърде плахо към реформата на разследването. Имаше и смислени стъпки като разширяването на дознателския апарат, но разследващата полиция продължава да страда от класическия проблем на българската администрация – голям брой слабо платени и ниско мотивирани служители. Решение на този проблем не беше потърсено. По отношение на прокуратурата реформа няма. Там нищо не е пипнато.

На този фон какви са очакванията ви за доклада на Европейската комисия?

Докладът на комисията се решава на две нива – експертно и политическо. От хора, които са добре запознати с процеса, знам, че на експертно ниво има много силно изнервяне, както и липса на доверие към добронамереността в действията на българското правителство. От друга страна, на политическо ниво, България участва във взимането на решения в ЕС. Тя може да изтъргува определени свои решения срещу известни промени в доклада. Аз обаче не очаквам цялостната оценка в юлския доклад да бъде за сериозен напредък, защото такъв няма.

Какви конкретни стъпки би предприела бъдещата партия "България на гражданите" за съдебната реформа?

Има две условности при отговора на този въпрос. Първата е какъв ще бъде консенсусът, който ще се изгради в "България на гражданите" по отношение на реформата в съдебната система. Аз съм говорил с някои от инициаторите, включително с г-жа Кунева, имаме базисно съгласие по отношение на някои политики, но все пак говорим за политическа формация, която тепърва ще се учредява и ще приема своите основни политики. Втората условност е, че реформата минава през преосмисляне на цялостния модел на съдебната система. Според мен няма да бъде достатъчна само промяната в закона. Ние най-малко трябва да разделим управлението на съда и прокуратурата. Толкова сериозно решение не може да бъде направено без достатъчно широка обществена подкрепа. В такава ситуация, ако една политическа формация в парламента застане твърдо зад подобна позиция, тя неизбежно ще трябва да работи за един по-широк политически консенсус, който ще трябва да бъде постигнат с другите партии.

Извън тези условности, какви са тезите на "България на гражданите"?

Основните тези са изяснени. За мен те са формулирани още през 2009 г., когато ключовите неправителствени организации, които имат отношение към тази проблематика, предложихме достатъчно ясно формулирани мерки. Идеята бе тези мерки да дават една цялостна картина за очакваната реформа. Още тогава беше ясно, че политическите сили използват факта, че няма консенсус за съдебната реформа дори и сред външните наблюдатели на процесите. Това се използваше, за да се оправдае и липсата на политически консенсус. Резултатът от това усилие беше, че ние формулирахме консенсус, но до политически такъв не се стигна.

Както казах, вече е важно съдът и прокуратурата да бъдат разделени. ВСС трябва да се състои само от съдии. Има нужда от цялостно преосмисляне на механизма за отговорност, контрол и управление на прокуратурата. Този въпрос е труден, защото засяга темата за политическия баланс и не е само експертен.

Особено ключово е да се пренапише баланса на политическата отговорност и контрол по отношение на държавното обвинение. В България не се случва ефективна наказателна политика, защото има пълно размиване на отговорностите. От гледна точка на Наказателно-процесуалния кодекс прокуратурата е господар на наказателното производство и трябва да взима всички важни решения. Прокуратурата обаче не носи политическа отговорност. Такава носят правителство и МВР. Този дисбаланс непрекъснато произвежда проблеми и трябва да го преосмислим. Трябва да дефинираме кой за какво отговаря и там, където има политически контрол да направим така, че да се знае кой го осъществява. В момента политически контрол непрекъснато се упражнява не само върху прокуратурата, но за съжаление и върху съда, което е недопустимо. Политическа отговорност обаче не се носи.

Защо прокуратурата остава недосегаема за реформата, въпреки постоянните настоявания на гражданското общество и Брюксел?

Системата е доста удобна за политическата власт. Управляващите упражняват контрол върху съдебната система, но винаги, когато се стигне до носене на отговорност, могат да кажат "тя е независима и ние нищо не можем да кажем". От друга страна, начинът, по който системата е конструирана, я прави много лесна за упражняване на влияние. През нея могат да се прокарат необходимите ключови решения. Крайният резултат е една удобна за цялата политическа власт съдебна система, в която пострадалият е българското общество, защото то е обречено на липса на правосъдие.

Възможен ли е политически консенсус за разделяне на прокуратура от съда в следващия парламент?

Надявам се, че е възможен. Противното би означавало да приема, че никога няма да има реформа на правосъдието. Това е нещо, което поне засега, не мога да направя.

Какво трябва да се направи с МВР?

Има нужда от повишаване на мотивацията и квалификацията на служителите в МВР, но това също минава през преразглеждане на цялостната структура на министерството. Трябва да се знае колко хора са там и за какво отговарят. Те са ниско платени и зле мотивирани. Има проблем и с корупцията в МВР, който също се подценява. В МВР има склонност за злоупотреби с власт и правомощия, които се толерират. В същото време законът е написан, за да бъде спазван. Полицията има достатъчно правомощия да си свърши работата и всяко отклонение трябва да се санкционира сериозно. Толерирането на корупцията и полицейското насилие в никакъв случай не ни помага.

Споделяне
Още от Интервюта

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?