Не е много късно правителството да поеме по реформисткия път

Да разделим нещата – цените на горивата и на храните съвсем пряко и директно се отразяват и върху българските цени. Виждаме поскъпването на горивата, а сега – и на електроенергията, което става по-бързо, отколкото трябва. Виждаме и цените на храните, които също растат много бързо. Така че по отношение на цените българската икономика е изцяло изложена, както и други икономики в нашето положение, на световната конюнктура. По този показател няма различие между България и други страни, дори у нас цените се движат по-бързо нагоре, защото не само цената на зърното се повиши, но имаше и слаба реколта при много други култури – техните цени също се вдигнаха и се отиде към поскъпване на повечето хранителни стоки.

По отношение на финансовата криза обаче за момента тя има само слабо и частично отражение върху България. В някои страни финансовата криза предизвика вълна от уволнения и спад на заплати. Там бе регистрирано забавяне и дори изчезване на икономическия растеж. Това в България все още не се случва. По този показател ние все още не сме изложени на опасност.

Казвате “все още”, значи ли това, че опасността не се е разминала?

Вижте какво се случи в Естония, където банковата система е доминирана от три големи шведски банки. Те решиха да бъдат благоразумни и рязко спряха кредитирането. В резултат икономическият ръст в страната се забави силно. У нас имаме много банки - гръцки, италиански, австрийски, унгарски. Дори една или две от тях да намалят темповете на кредитиране, което вече се забеляза, другите не го правят, и съответно нямаме такъв шок – от 50% ръст на кредитите да спаднем до нула, както стана в Естония.

Може би това е късметът ни – че имаме силно диверсифициран банков пазар и че самите банки, които работят в България, все още не са изложени на финансовата криза. И "Уникредит", и "Райфайзенбанк" продължават да отчитат печалби, защото не са инвестирали твърде много в американски ценни книжа и нямат проблемите на американските и някои други банки.

Това обаче не означава, че не е възможно да бъдем изложени на финансов риск, защото никой не знае дали след три или шест месеца и тези европейски банки няма да пострадат.

Какво може да направи България с нейната отворена икономика, за да бъде достатъчно устойчива на негативни процеси и да избегне по-сериозен удар?

Много реформи могат да бъдат извършени, защото българската икономика тръгва от много ниско ниво и има какво да наваксва. Ако темповете на реформите са високи, външните фактори няма да се отразяват толкова много върху страната, тъй като тя ще има вътрешни източници на растеж и вътрешни процеси, които да неутрализират негативния ръст на инфлацията.

За какви реформи говорите?

Преди няколко седмици Европейската централна банка (ЕЦБ) изнесе доклад за всички страни, които искат да се присъединят към Еврозоната. За България тя бе написала един списък от реформи, които, ако бъдат направени, темповете на инфлация ще намалеят и икономиката ще расте по-бързо. В този списък ставаше дума за повишаване на ефективността на публичните разходи, намаляване на облагането на труда, извършване на структурни реформи, реформи в образованието, на пазара на труда, засилване на конкурентоспособността, което, естествено, е най-важното в борбата с инфлацията...

Има цял списък от мерки какво трябва да се свърши, за да се намали инфлационният натиск.

А ако говорим за другия проблем, свързан с финансовата криза, разбира се, че и чуждите, и местните инвеститори ще бъдат много по-малко наплашени да инвестират в страната ни, ако виждат, че тя извършва икономически реформи, че нейните институции работят по-ефикасно, бизнес средата се подобрява, намалява корупцията и т. н. Тоест, тук може да се направи много. И ако България наистина се движи към намаляването на пречките и подобряването на бизнес средата, ще има много по-малък риск да спаднат чуждите инвеститори, да се свият рязко банковите кредити и икономиката да мине през много по-тежък процес на рецесия.

С други думи всичко зависи от нас и не би трябвало да се облягаме на оправданието, че външни причини са ни виновни за инфлацията. На практика пречките пред бизнеса са почти изцяло вътрешни.

Какво свърши правителството за три години и какво не свърши, като едно е сигурно, че то е наясно с всичко, което казвате?

Не се случи това, от което най-много се страхувахме - че правителство, доминирано от БСП, когато дойде на власт, ще предизвика икономическа криза заради некомпетентна икономическа политика. Наистина не се случи икономическа криза, може би и заради това, че министърът на финансите не е от средите на БСП. Така или иначе най-лошият сценарий не се реализира, което си е направо позитивно в цялостната ситуация.

В момента виждаме, че няма много мисъл в средите на управляващите какво трябва да се направи, за да се избегнат рисковете от финансова криза. Да си припомним, че те продължават и в момента да мислят как да похарчат бюджетния излишък за разходи, които не са планирани в държавния бюджет, вместо да помислят за икономически политики, които да увеличат темповете на нарастване на доходите.

Ако се похарчи излишъкът, както това е ставало и преди, няма да получим особени икономически резултати, обратното – ще се надуе инфлацията. Няма мисъл така да се използва излишъкът, че да се постигне нещо по-дългосрочно, а не просто да похарчим парите и след няколко месеца да се установи, че пак няма пари, а има задължения, пътищата трябва да се ремонтират, да се строят или нещо подобно.

Стратегическо мислене в тази насока няма да е излишно, защото всеки може да похарчи излишъка, но не всеки може така да направи, че след като той бъде похарчен, да има продължителни ефекти, а не просто пореден кръг от инфлацията.

Какво “разумно” нещо може да се прави с излишъка?

Може би трябва да повторя това, което препоръча ЕЦБ. Излишъкът да се инвестира в структурни реформи, в намаляване на облагането на труда, в образованието, в инфраструктурата, но при ясни правила и избягване на корупцията, защото в противен случай ще се задълбочи проблемът.

Съвсем спокойно още тази година би могло да се отиде към много рязко намаляване на осигурителната тежест и на непрякото облагане като например премахване на винетните такси. Това може да стане от средата на 2008 г. Промяната в осигуряването не е необходимо непременно да се прави само в началото на годината. Досега такива промени вече няколко пъти се правят от средата.

Така у работещите и във фирмите ще останат повече средства и по този начин ще има повишаване на доходите без инфлационен натиск, защото по-високите доходи ще дойдат от намаляването на данъците, а не от натиска към работодателите да ги повишават заради цените на стоките. Така че това ще бъде антиинфлационна мярка, структурна от гледна точка на намаляване на бремето върху пазара на труда и мярка, насочена към по-голяма конкурентоспособност.

Забелязвате ли признаци сред управляващите да се мисли в тази насока?

Не виждам никакви индикации. Говори се за евентуално малко намерение на осигуровките от следващата година, но става въпрос за два процента нетно намаление при положение, че осигуровките са 34%, отделно има и ДОД от 10%. При такава висока данъчна тежест намаление от 2% е нищожно и никой няма да го усети.

Аз говоря за намаление от 10-15% и дори повече, което да се усети на пазара от работещите и от техните работодатели, така че да има ефект. В момента има ресурс в държавния бюджет, така че правителството и парламентът разполагат с възможност да бъдат похарчени 1.5-2 млрд. лева. Това означава, че спокойно може да се отиде към намаление на осигуровките и те да бъдат не 34%, а 15-20%, което е съвсем различно нещо. Това ще повлияе и на сивата икономика и много по-малко хора ще укриват доходи. Ще се насърчи и конкуренцията.

По отношение на последното сега се прави по точно обратния път. В ЕС, например в енергетиката, се върви към засилване на конкуренцията, да има избор пред потребителя кой да му доставя ток и на какви цени. В България се отива в обратната посока – към създаване на държавна монополна енергийна компания. Това, за съжаление, правителството не осъзнава като проблем и въпреки приказките, че се бори с инфлацията, създава монопол, което води след себе си точно обратното – надуване на инфлацията.

Какво да кажем за данъчната политика? Чуха се гласове за снижаване на ДДС на 18%. Разумно или безсмислено е това предложение?

Има смисъл да се върви към по-ниски данъци. Както виждате, само за първите четири месеца има по-голям излишък, отколкото за цялата минала година. Очакваме още по-рекордна събираемост от тази през 2007 година.

Естествено, че вместо тези пари да се харчат и да се наливат в нереформирани и бюрократизирани държавни структури, голяма част от тях би трябвало да се върнат на данъкоплатеца. Въпросът е, че в рамките на годината това може да стане по отношение на осигуровките, на таксите и квазиданъците. По отношение на ДДС това може да стане евентуално в началото на следващата година. Така че, най-добрият начин, пак повтарям, е от средата на тази година – от юли, да кажем – да се намалят осигуровките до нива под 20%, а от началото на следващата година да има намаление на косвените данъци.

Догодина има избори, на правителството остава около година до края на мандата. Какъв сценарий виждате в икономическата му политика в следващите 12 месеца?

Трудно ми е да прогнозирам в каква посока ще се отиде, защото правителството има пред себе си два коренно различни пътя. Единият е познатият – харчене на излишъка за предизборни и популистки проекти. Това харчене в България не работи и не дава очакваните за политиците ефекти.

“Царските чешмички”, построени с пари от излишъка, не донесоха изборна победа на НДСВ през 2005 г.

Хората наистина не се впечатляват от подобно харчене на пари. Вторият път е правителството да направи нещо реформаторско и с положителни последствия – като намаление на данъчното бреме (ДДС), на осигуровките, да премахне винетните такси, да насърчи конкуренцията.

Ако правителството поеме по този реформаторски път, то би могло да получи и по-добри резултати, когато дойдат изборите.

Винаги досега се е тръгвало по по-лесния популистки път, отколкото по реформаторския. Да видим дали този път ще е различно...