Не е реалистично да очакваме връщане на иракския дълг

Г-н Стоев, доколко е реалистично страната ни да разчита на връщане на част от иракския дълг?

От една страна, имаме неплатежеспособна икономика, която не може да излъчи платежоспособно правителство, което да започне да връща дълговете на предишния режим. От друга страна, не трябва да забравяме, че задълженията са натрупани по времето на Саддам Хюсеин. Дългът в голямата си част е натрупан от български военни доставки за Ирак, които са захранвали сваления вече чрез войната режим.

В този смисъл е нереалистично да се разчита, че някой ще има възможност да връща дълга. И дори иракското правителство да има тази възможност, защо то ще предпочете България, а не някой друг? Това е основата на моя песимизъм. Не мисля, че трябва да се очаква връщането на каквато и да е част от дълга.

Възможно ли е евентуално ново правителство на Ирак да сключи подобна на българската Брейди сделка за разсрочване на външните задължения?

Напълно е възможно. Сценариите са много, но не виждам какъв би бил положителния ефект за българското правителство, ако се изплати някаква минимална част под формата на Брейди книжа. Не виждам какъв пазар биха имали подобни книжа.

Все пак Ирак е страна, в която в момента няма правителство, страна, в която в близките години няма да има почти никаква елементарна сигурност, за да се прави някакъв бизнес и да върви икономиката. Ирак е ситуиран в регион, който не е с много сигурни перспективи. Не мисля, че този дълг, дори деноминиран в ценни книжа, би имал някаква стойност.

Министърът на финансите Милен Велчев заяви, че американския призив за опрощаване на дълговете на Ирак е отправен само към страните от Парижкия клуб. Как трябва да се разбира от нашата страна искането на американската администрация?

Не е задължително да се стигне до разсрочване на този дълг, но е доста вероятно, при положение, че се инициира от Вашингтон. От друга страна, все пак този дълг може би е коректно да се разглежда като дълг, натрупан от диктаторски режим, а не от легитимно избрано правителство на Ирак, т.е от иракските данъкоплатци, които да бъдат натоварени с неговото плащане.

Затова искането е оправдано и коректно от икономически смисъл - т.е. натрупания от Саддам дълг да не бъде изплащан от иракските данъкоплатци и новото правителство. Друг е въпросът какъв сигнал към международната общност ще отправи едно такова опрощаване на дълга, защото историята на опрощаване на дългове на страни от Латинска Америка показва, че те обикновено затъват в още по-големи дългове.

Затова вероятно трябва да се търси някакво решение, с което едновременно да не се натоварват иракските данъкоплатци и в същото време да не се даде сигнал за трупане на още дългове, защото се предполага, че международната общност отново ще ги опрости.

Доколко е реално да очакваме по-сериозна роля на българските фирми в следвоенното възстановяване на Ирак?

Според мен няма проблем българските държавни и частни компании да участват в откритите търгове за възлагане на обществени поръчки при възстановяването на Ирак. Нека да бъдем реалисти - Ирак не е платежоспособна икономика, няма пазар, който да плати за услугата.

Това ще бъде възстановяване, което ще бъде платено от западната част на света и основно от американските данъкоплатци. Като говорим за печалба на българските фирми, трябва да знаем, че тази цена се плаща от някой друг.

В такъв смисъл не мисля, че е много коректно да говорим за печалба в чисто търговския смисъл на думата - т.е когато български фирми строят в Ирак, а пък иракски фирми успоредно с това успяват да продават петрол или нещо друго на останалата част от света и се случва търговия.

Тук говорим за чисто хуманитарен жест за възстановяване на инфраструктурата на Ирак и то не може да стане с друго, освен с усилията и ресурсите на Америка и Европа. Не знам доколко Старият континент при сегашното политическо статукво би се ангажирал с финансова подкрепа за възстановяване на Близкия изток, но доколкото ми е известно, има някаква нагласа за участие и на европейски фирми.

Предполагам, че българските фирми имат шанс като подизпълнители на големи проекти, но нека да не забравяме, че не става въпрос за конкурентно предимство, за което бихме се радвали да имат нашите фирма на световните пазари, а по-скоро за участие в хуманитарна акция.

Доколко е рисковано да се участва във възстановяването и да се поддържат търговски отношения с Ирак?

Ирак продължава да е страна с несигурна среда за правене на бизнес. Там в момента няма правов ред, няма държавност, няма елементарна предвидимост за бъдещето. Аз лично бих бил много учуден, не само български фирми, но и кувейтски, изведнъж да направят интервенции на иракския пазар.

Предполагам, че това влиза в плановете на световните компании, но за малко по-далечното бъдеще. Просто трябва да изчакаме, да видим как ще се стабилизира вътрешната ситуация в Ирак и взаимоотношенията със съседните страни.

След това да се прецени новото правителство и как ще бъде избрано то. Трябва да видим дали няма да се стигне до вътрешни конфликти с кюрдите или с някоя друга общност и от тук нататък може да очакваме някакво по-светло бъдеще за този регион.