Не е сигурно, че България ще забогатее в еврозоната

Членството на България в еврозоната не гарантира, че страната ще забогатее по-бързо и че доходите на гражданите ускорено ще се придвижат до средноевропейските. Това смятат част от експертите, участвали в публичен дебат, организиран в сряда в рамките на "Клуб Investor".

Не е ясно доколко доходите и цените у нас ще се сближат с европейските

Подуправителят на Българската народна банка (БНБ) Калин Христов призна, че именно темата за конвергенцията, свързана с повишаването на доходите и цените след присъединяването на държавите към еврозоната, е била във фокуса на изследване, което българските власти са разпространили за обсъждане по време на проведеното в края на април в София неформално заседание на Съвета по икономическите и финансовите въпроси на ЕС.

От проучването ставало ясно, че "самото участие в еврозоната не гарантира, че държавата става по-богата". Като пример за държава, която не е сближила доходите си след влизането във валутния съюз, Христов посочи Италия. Регистрирани са и отделни случаи на т. нар. дивергенция (раздалечаване), при които дадена държава дори се връща назад в развитието си.

"Има страни като Германия, които предкризисно са изоставали, а следкризисно са конвергирали. Повечето държави от Централна и Източна Европа обаче и преди, и след кризата са конвергирали", посочи подуправителят.

Банкери се изказаха, че основният въпрос е дали влизането в еврозоната ще допринесе за по-бързото сближаване на доходите в България със средноевропейските или този процес ще е по-ефективен и ускорен, ако страната е извън валутния съюз. Отговорът обаче бил неясен.

Според икономиста Димитър Чобанов от УНСС в момента равнището на доходите в България е около 50% от средноевропейското, а някои страни поставят неформалното условие то да се качи на 70%, за да одобрят присъединяването на България. "За да се случи подобен скок след 5 години, икономиката на България трябва да расте със 7% над растежа в ЕС годишно. Тази перспектива не изглежда реалистично", коментира Чобанов.

По думите на икономиста няма конвергенция в еврозоната и тя не функционира като оптимална валутна зона. Банкери коментираха, че в този смисъл не е ясно как общата парична политика би могла да бъде еднакво полезна за държави с толкова сериозно разминаване в равнището на доходите като България и Германия например. Според статистиката доходите у нас са на ниво от 38-40% от тези в Германия.

Инфлацията за бедните ще е по-голяма

Подуправителят Калин Христов коментира още, че ако доходите и цените са ниски, както е в България, при евентуално членство те би трябвало да растат. Това обаче ще покачи инфлацията. "Ако трябва да конвергираш, ще има инфлация", каза Христов.

"Трябва да сме искрени, а не да се притесняваме, че ще уплашим хората. Проблемите трябва да се управляват, а не да се отричат", призова Христов по повод изказването си, че има инфлация след евентуалното присъединяване към еврозоната. Досега финансовият елит твърдеше, че инфлацията при присъединяване на България към валутния съюз ще е незначителна и пренебрежима.

Според Христов проблемът няма да е толкова в реалната инфлация, а във възприятията. "Най-евтините стоки като вестник и кафе най-много се закръгляват при въвеждането на еврото. Те нямат голяма тежест в индекса на потребителските цени и затова не се отчитат в средната инфлация, но всеки си има своя потребителска кошница. Затова бедните хора вероятно ще имат по-висока инфлация", каза Христов.

Калин Христов потвърди, че България трябва да подаде официална заявка за присъединяване към предверието на еврозоната – ERMII, в сроковете, които е заявила, защото отговаря на условията. Според финансовия министър Владислав Горанов това трябва да стане до 30 юни тази година.

На 27 април на брифинг след заседанието на ЕКОФИН Горанов публично декларира, че София няма намерение да отлага заявката си за еврото.

Христов цитира думите на Горанов, че България само може да допринесе за стабилността в еврозоната, защото има нискорисков профил.