Не ги е страх от демокрацията

Дмитрий Медведев и Владимир Путин

Регионалните избори в Русия - както очакваха всъщност повечето аналитици, приключиха практически навсякъде с победа на "Единна Русия". Водачът на тази партия и министър-председател Дмитрий Медведев гордо заяви, че всички "чакаха партийно фиаско", но "нищо такова не стана". Във връзка с това формалният лидер на "единните" се изказа в смисъл, че "демокрацията не е страшна", а напротив - потребна за неговата партия. И е трудно да спорим, ако виждаме в демокрацията не идеология, а изборна процедура, която в Русия вече са се научили прекрасно да управляват.

"Демокрацията не е страшна за нас, тя ни е потребна, за да бъде силна нашата партия", заяви Медведев на съвещание в щаба на "Единна Русия". Това изявление, сякаш огледало, отрази всички страхове, комплекси и амбиции на днешната руска власт.

Първо, тя наистина се страхуваше да не изгуби изборите. Властта у нас има представа за същинските нагласи сред хората и изпитва трайно недоверие към собствените си сили. Протестните настроения, избухнали в началото на годината, будеха големи опасения у нея; тя очакваше наесен протестните прояви пак да ескалират - този път в провинцията. Но данните, пращани "нагоре" от аналитици и политтехнолози, излязоха верни – протестите временно се поуталожиха и едва ли ще бъдат подновени сериозно до пролетта.

Второ, властта много се радва, че най-страшните ѝ очаквания останаха несбъднати. "Единна Русия" спечели победа, опозицията бе посрамена, партиите станаха повече, а колкото до губернаторските избори, управляващите успяха да ги проведат макар и с шумни скандали като този в Брянск, затова пък с предизвестен резултат. Точно това е стабилността, тъй желана от руската власт и означаваща според нея несменяемост на управляващата класа.

Трето, Медведев открито даде израз на нещо, усещано от повечето "единни" - лош изборен резултат би наложил промени в днешната управляваща партия. Би я принудил може би дори "да закрие проекта" и да гради нов - на основата на Общоруския народен фронт, както се говореше и пишеше доста. Сега вече "Единна Русия" може да се поотпусне. След като вярва на собствените си отчети, често пъти фалшифицирани, властта ще повярва и в своята победа на местните избори, тъй че ще се откаже от реформи в управляващата партия.

Четвърто, руските власти открито признават, че не ги е страх от демокрацията като процедура, защото знаят вече как да управляват тази процедура. Без да обръщат внимание на опозицията, която заявява например, че в Саратовска област - бащиния на днешния първи зам.-шеф на президентската администрация Вячеслав Володин, "Единният ден за фалшификации мина успешно"*. Естествено бяха регистрирани "незначителни нарушения", но както винаги ни казват, невъзможно било те да се отразят на резултата.

Победата на властовата партия е заслуга на хората, "въртели кормилото" на вота. "Единна Русия" нямаше начин да не спечели, като знаем, че на места активността бе само 15-17 на сто. При толкова слаб приток на избиратели към урните всеки може да бъде "обработен" поотделно и да се получи исканият резултат даже без съществени фалшификации. Не говорим изобщо за победните рапорти на шефа на ЦИК Владимир Чуров, заявил, че активността била "по-висока от европейската" (явно по чудотворен начин го е пресметнал сам). Нито пък за признанието му, че по време на изборите от секциите са били отстранени 70 наблюдатели, дори членове на изборни комисии, а част от прословутите автоматизирани комплекси за обработка на бюлетините или са останали неизползвани, или временно са спирали да работят по време на вота, или пък направо са се повреждали.

Най-важното обаче не са фалшификациите, а фактът, че днешната власт е създала такава демократична процедура, при която винаги може да открие технологичен похват, за да произведе избори сравнително законно, но резултатът изобщо да не отговаря на истинските нагласи сред хората.

Затова - пето - длъжни сме да отбележим, че от гледна точка на политическата теория (и на практиката, безспорно ще покаже времето) руската власт няма причини да се радва. Демокрацията не е само процедура. И е по-добре народът да има възможност да изразходва отрицателните си емоции на избори, а не чрез протести и демонстрации. Щом в страната дълго време няма никакви промени - дори насред икономическа криза, това не е положителен, а само негативен сигнал. Което днешната власт просто забравя – в маниакалния си стремеж да запази доминиращо положение за дълги години напред.

Едно общество, в което не се случват промени, явно е недъгаво. Някой ден то или ще "експлодира" - и то съвсем не с мирни маршове на "интелигентната" опозиция из московските булеварди, или кротко ще умре, защото е получило от политиците травми, несъвместими с живота. И нека се надяваме, че Русия все още има шанс да открие някакъв трети път, вместо да прави народа заложник на комплексите, обзели властта.

* Алюзия с обявения в Русия на 14 октомври Единен ден за гласуване, б. р.

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Свят

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?