Регионалните избори в Русия - както очакваха всъщност повечето аналитици, приключиха практически навсякъде с победа на "Единна Русия". Водачът на тази партия и министър-председател Дмитрий Медведев гордо заяви, че всички "чакаха партийно фиаско", но "нищо такова не стана". Във връзка с това формалният лидер на "единните" се изказа в смисъл, че "демокрацията не е страшна", а напротив - потребна за неговата партия. И е трудно да спорим, ако виждаме в демокрацията не идеология, а изборна процедура, която в Русия вече са се научили прекрасно да управляват.
"Демокрацията не е страшна за нас, тя ни е потребна, за да бъде силна нашата партия", заяви Медведев на съвещание в щаба на "Единна Русия". Това изявление, сякаш огледало, отрази всички страхове, комплекси и амбиции на днешната руска власт.
Първо, тя наистина се страхуваше да не изгуби изборите. Властта у нас има представа за същинските нагласи сред хората и изпитва трайно недоверие към собствените си сили. Протестните настроения, избухнали в началото на годината, будеха големи опасения у нея; тя очакваше наесен протестните прояви пак да ескалират - този път в провинцията. Но данните, пращани "нагоре" от аналитици и политтехнолози, излязоха верни – протестите временно се поуталожиха и едва ли ще бъдат подновени сериозно до пролетта.
Второ, властта много се радва, че най-страшните ѝ очаквания останаха несбъднати. "Единна Русия" спечели победа, опозицията бе посрамена, партиите станаха повече, а колкото до губернаторските избори, управляващите успяха да ги проведат макар и с шумни скандали като този в Брянск, затова пък с предизвестен резултат. Точно това е стабилността, тъй желана от руската власт и означаваща според нея несменяемост на управляващата класа.
Трето, Медведев открито даде израз на нещо, усещано от повечето "единни" - лош изборен резултат би наложил промени в днешната управляваща партия. Би я принудил може би дори "да закрие проекта" и да гради нов - на основата на Общоруския народен фронт, както се говореше и пишеше доста. Сега вече "Единна Русия" може да се поотпусне. След като вярва на собствените си отчети, често пъти фалшифицирани, властта ще повярва и в своята победа на местните избори, тъй че ще се откаже от реформи в управляващата партия.
Четвърто, руските власти открито признават, че не ги е страх от демокрацията като процедура, защото знаят вече как да управляват тази процедура. Без да обръщат внимание на опозицията, която заявява например, че в Саратовска област - бащиния на днешния първи зам.-шеф на президентската администрация Вячеслав Володин, "Единният ден за фалшификации мина успешно"*. Естествено бяха регистрирани "незначителни нарушения", но както винаги ни казват, невъзможно било те да се отразят на резултата.
Победата на властовата партия е заслуга на хората, "въртели кормилото" на вота. "Единна Русия" нямаше начин да не спечели, като знаем, че на места активността бе само 15-17 на сто. При толкова слаб приток на избиратели към урните всеки може да бъде "обработен" поотделно и да се получи исканият резултат даже без съществени фалшификации. Не говорим изобщо за победните рапорти на шефа на ЦИК Владимир Чуров, заявил, че активността била "по-висока от европейската" (явно по чудотворен начин го е пресметнал сам). Нито пък за признанието му, че по време на изборите от секциите са били отстранени 70 наблюдатели, дори членове на изборни комисии, а част от прословутите автоматизирани комплекси за обработка на бюлетините или са останали неизползвани, или временно са спирали да работят по време на вота, или пък направо са се повреждали.
Най-важното обаче не са фалшификациите, а фактът, че днешната власт е създала такава демократична процедура, при която винаги може да открие технологичен похват, за да произведе избори сравнително законно, но резултатът изобщо да не отговаря на истинските нагласи сред хората.
Затова - пето - длъжни сме да отбележим, че от гледна точка на политическата теория (и на практиката, безспорно ще покаже времето) руската власт няма причини да се радва. Демокрацията не е само процедура. И е по-добре народът да има възможност да изразходва отрицателните си емоции на избори, а не чрез протести и демонстрации. Щом в страната дълго време няма никакви промени - дори насред икономическа криза, това не е положителен, а само негативен сигнал. Което днешната власт просто забравя – в маниакалния си стремеж да запази доминиращо положение за дълги години напред.
Едно общество, в което не се случват промени, явно е недъгаво. Някой ден то или ще "експлодира" - и то съвсем не с мирни маршове на "интелигентната" опозиция из московските булеварди, или кротко ще умре, защото е получило от политиците травми, несъвместими с живота. И нека се надяваме, че Русия все още има шанс да открие някакъв трети път, вместо да прави народа заложник на комплексите, обзели властта.
* Алюзия с обявения в Русия на 14 октомври Единен ден за гласуване, б. р.
По БТА
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
12 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Паважаны Міхайла, дзень добры, буду пісаць на рускай мове дзеля таго, каб больш хто ў Сафіі без талмача прачытаў гэтыя радкі. Ну, а для Вас гэта звычна.
Уважаемые соотечественники и милые сердцу коллеги в Союзе писателей Болгарии – гости сайта "МЫ – НАЦЫЯ!" Спасибо, что вы обратили внимание в электронном пространстве на наш скромный труд, облеченный в различные формы на сайте. Однако делать больше, чем показано там, мы – в своем узком кругу, пожалуй, не можем. Ограничены наши возможности.
Солидарны …
с вашим болгаро-белорусским направлением деятельности и желаем успеха. В мире должны побеждать здравый смысл и совесть, в мире должны развиваться национальные традиции и разнообразная по этническим формам и смыслу да смыслам культура, иначе мы все помельчаем и пропадем; перспектива за этническими сообществам и национальными государствами, поддерживающими биологическое и культурное разнообразие на планете. Судя по вашему письму, эти суждения вы разделяете. Положим…
Однако наши власти на месте, к сожалению, отошли от национальных интересов, особенно те, которые сверху, и, заботясь лишь о хлебе насущном для народа, все больше ввергают страну в хаос, бесцветность, безнравственность. Возможно, не отдавая себе отчета в том... Таким образом, самое «великое», что они успешно выполняют, это деформация и распад культурного этнического пространства. А за этим идет обесцвечивание самого народа и природных ландшафтов; покрытие всего, на что направлена их блистательная ледово-дворцовая гордыня, сирым духом да пустопорожним рублём, и это вызывает у нормальных людей нигилизм, сплин, уныние – причина, по которой многие достойные, умные, талантливые и работоспособные беларусы оставляют свои пределы. Опасный процесс, опустошающий еще и еще раз наше изведённое мытарствами последних лет и десятилетий беларусское общество.
Вы правильно пишете о нашем позоре. Но вот как уйти от него? Меры, которые вы перечисляете, годятся, скорее всего, для нормального и развитого общества. А у нас-то социум скован и не движется – как река в большущий мороз, где подо льдом задыхается рыба. Вместе с тем продолжается и дальше распад и утрата национальных ценностей, что волнует теперь многих, кто осознает себя беларусом, особенно творческую и культурную интеллигенцию. И нельзя, невозможно никак образумить командующего подобным экстраординарным парадом. А ведь повернись он лицом к чаяниям народа, к национальным духовным да культурным ценностям – языку, объединяющему нацию, к истории, связывающей поколения, – как всё пошло бы по-иному, и он был бы не странен и не смешон, и рядовому труженику да патриоту Сергею Коваленко не пришлось бы сидеть в тюремном каземате. Впрочем, стань наш предводитель таким – и уже кому-то из соседей это будет не в нос. По-видимому, и там вынесенный из прошлых столетий алчный норов следует укрощать поелику возможно.
Сайт "МЫ – НАЦЫЯ!" как раз и выступает за добрый лад и согласие в гражданском обществе, за взаимопонимание на национальной почве, за процветающую на самом деле Беларусь. Что, по большому счету станет выгодным для всех и – на все стороны, включая Россию, где, будучи зацикленным на имперских интересах, чиновничий генералитет никак не возьмёт в толк этого.
Еще раз выражаю всем вам признательность за внимание к нам и нашим проблемам, кои имеют удивительно архаичный и, быть может, пронероновский характер; они, эти насыщенные трупным ядом проблемы, нежданно-негаданно вползают в нашу повседневную жизнь.
Как-то традиционно на моем уже немалом веку повелось, что беларусы всегда относились к болгарам как своим братьям по культуре, по духу, у нас с вами были замечательные литературные и не только литературные контакты, порванные в последние десятилетия. К сожалению, дружба практически прекратилась.
И вот эта ваша попытка наладить мосток, скрепить порванные нити взаимопонимания и дружбы достойна всяческого одобрения и поддержки, естественно. Спасибо за память о беларусах, за которых вам сегодня, как я понимаю, стыдно, что также естественно. Стыдно и беларусам самим за себя, да только не всем. Когда власть неподвластна народу, она ловчит, хитрит и со стыдом больше не в ладах. В этом плане наши предки, стоявшие у руля страны в ХVI – XVIII столетиях, были куда более совестливы, понятливы, мудры, поступали демократичнее, сдержаннее, мыслили уникальнее, глубже и находились – рукой подать – от нашей европейской цивилизации и нашей современности. Не шутка ли сказать, они уже тогда жили по стабильной демократической Конституции (Статут ВКЛ), опередившей современную Конституцию США на 200 лет! Да, только вот про такую быль или «небыль» в мире мало кто слышал.
И тут – диалектика, знаете: стыд в моей душе за беларусов перемежается с гордостью, а последняя уже питает надежду. Дай Бог, чтобы в Беларуси сносно жилось беларусам, а Болгария – была для болгаров, сияющих, искрящихся от полноты жизни и здоровья!
Держитесь дальше своего несокрушимого духа, премного уважаемые!
Успеха во всём! Искренне,беларус-Василь Яковенко, писатель, гл. редактор сайта «МЫ – НАЦЫЯ!» Минск, 19 августа 2012 г.
Дополнительная ссылка для получения информации на сайте КЕК:
http://kekmir.ru/members/person_10895.html ; www.worlduni.narod.ru ,
Каква гнусна снимка! Двете джуджета още малко и ще се целунат. Както едно време Тодор Живков засмукваше Фидел Кастро право по средата на разрошената брада. Ама че Живков мразел цигарите и устата на Фидел Кастро миришела на ла.на от пурите - няма значение. Световна революция да става. И както се смучеха публично другарите Хонекер и Брежнев.
Вижте, тази неделя бяха местните избори в Белгия, тук има много партии 3 парламента ( фламански, валонски и Брюксел централно ), 3 премиера и тнт .... държавата нямаше правителство повече от 500 дни и нищо не мръдна. Също така от многото партии избора е ясен, ляво или дясно - лявото тук е социализъм под формата на подхранване на социалния сектор и дясното под формата на едър и среден бизнес които получават протекционизъм с цел достигане на дълбоки банкови влогове на притежателите. И тук се редуват едното харчи каквото другите две са поспестили. Лесно е, демокрацията в България как е? Избираме между леви и десни - с 20 години история вече може да се провери кое управление как се отразява.
Само две партии в Янкиландия, които се редуват на власт откакто е създадена държавата им, означава само едно - че няма никаква свобода. Затова и не може да има никаква разлика нито във външната, нито във вътрешната политика. И това се вижда без бинокъл - за тези, които могат да виждат и да разсъждават, защото останалите само вярват в това, което им поднесат наготово, напр. в "демокрацията" и "правата на човека", дори когато в тяхно име водят войни ...
Да, No 5, състезание между две партии, но с основни различия във вътрешната и външна политика! Чети преди да говориш, освен ако си платен за плямпането! За радостта на фашиста Путин и неговите олигарси няма какво да говорим! Руският народ, дал много гений на света, е бил държан от 1917 год. и до днес в информационна тъмнина, светът обаче, днес е друг и рано или късно, но неизбежно, ще прогледне! Има една индийска поговорка, която казва, че тигъра може да бъде язден, но този който го язди щом слезе ще бъде изяден! Ето от кое го е страх КГБ офицерът Путин!
Това е доста интелигентна статия доказваща че в Русия има хора които съзнават какво се случва. Жалко че след толкова години на свобода в България все още има заблудени товарищи които удрят глава в земята пред тяхното божество Путин. Това от своя страна е доказателство че простотията е до гроб. На робa му отнема няколко поколения да еволюира до нивото на свободен човек.
до № 2 С какво ще си купят суровини? Със зелените тоалетни хартийки може би?
Путин печели изборите - това е положението. На който не му харесва да си ходи при янките, където може да участва "честно" в избори между само ... две партии.
хе-хе, я да си зададем сега въпроса какви пък промени се случват толкова в западните "демократични" общества? Май отново имаме случай на "присмял се хърбел на щърбел".
таваришч номер 1, хи хи хи