Не изключвам възможността за партия

Госпожо Кунева, вече ви обвиниха, че сте взаимствали името на сдружението си “България на гражданите” от регистрираното през юли от Тодор Великов и Димитър Чукарски “България на гражданите и регионите”. Така ли е?

 

Смятам, че е излишно да се коментират такива неща. Ние проверихме – думата граждани я има в името на много други организации – сдружения, движения, партии. Да, обществената дейност е свързана с граждани. Когато искаш да призовеш хората към активност, призоваваш гражданите. Аз имам друга асоциация – през 2007 година издателство “Колибри” беше така добро да ми помогне в издаването на една книга, която тогава смятах, че обобщава моят опит от преговорите, и която се казваше “Европа на гражданите”. Никога не съм си мислила, че за нас България на гражданите ще бъде проблем. Смятах, че проблем по-скоро ще бъде да се чувстваш европейски гражданин, а не че проблем ще бъде по-скоро да се чувстваш гражданин на националната си държава.

 

Каква е целта на това сдружение, какво искате да постигнете?

 

Това е организационна форма на група активни хора, които споделят едни и същи надежди. В сдружението има хора, с които се познавам повече от 30 години. Това са хора, на които може да се разчита, че ще кажат мнението си – няма да го спестят. И се надявам да става все по-голяма групата на хората, които мислят. Които казват какво мислят. И правят това, което казват. Смятам, че има много аналози с началото на 90-те години. Намираме се в повратна точка, в която се избира, и то се избира много решително.

 

Сдружението не е ли опит за възстановяване на вече замрялото НДСВ?

 

В сдружението има точно две лица, свързани с НДСВ. С Даниел Вълчев се познаваме от университета, т.е. доста преди НДСВ. Привлича ме резултатността в неговата работа и това, че той е много независим като мислене и се занимава с една област, която за мен е решителна за България – образованието. Има какво да каже, работи му се точно по този начин.

 

Сигурно ще възникват такива въпроси, както възникваха и по време на кампанията. Нямам друга рецепта, освен да кажа – вижте какво правя. Смятам, че е нелепо човек да отрича хората, с които е работил назад във времето. Не правя това. Смятам също, че не може да се дефинираш, като се държиш негативно или направо обиждаш хора, с които си работил преди това. И които са ти дали възможност да изявиш качествата си.

 

С коя партия би си сътрудничело вашето сдружение?

 

Знаете ли, това, което се случи с назначаването на инспектората към ВСС, ме върна към предизборната кампания и към първото абсолютно конкретно обещание, което поех. А то беше да изработим заедно с НПО критерии, по които да се случва назначаването на КС, защото президентът има квота в КС. Но идеята е валидна и за ВСС. Това е една напълно зряла идея и беше зряла още, когато приключвахме преговорите по глава "Правосъдие и вътрешен ред" (ПВР).

 

През 2009 г. в началото направих като комисар една голяма конференция с Жак Баро, поканих всички политически сили, за да могат да се съгласят с няколко приоритета е областта на ПВР. Всеки обаче бе зает със собствения си егоизъм и не се стигна до това съгласие. Нито една от политическите партии не се съгласи с мен, въпреки че 26 НПО ме подкрепиха. Говорих и на ГЕРБ, и на БСП – но така и не се получи.

 

Сега си мисля, че бих отишла при всяка политическа сила, без изключение, за да напомня, че ето, това е резултатът от усилията. В момента Съюзът на съдиите е много активен. Това, което години наред призовавахме, че са независими и трябва да бъдат активни – случи се. Ето – те са активни.

 

Вижте, особено когато става дума за съдебната система – липсата на престиж, манипулацията, изкривяването на правилата е ужасна.

 

В този смисъл отговорът ми е – бих си сътрудничила с всички политически сили, за да ги помоля за помощ по ето такива теми, които са ужасно важни за страната ни. За кауза си струва.

 

Имате резерви към избора на Цони Цонев във ВСС?

 

Това е все едно да назначиш Батко и Братко за шефове на агенцията за държавните поръчки. Размерът на скандала, на начина, по който се разви този пазарлък за Инспектората във ВСС, е дори по-сериозен. Ако при обществените поръчки можем да очакваме Брюксел просто да спре средствата, тук просто Европа няма как да се намеси. Това е наш, български избор.

 

Учудвам се защо опозицията толкова лесно се предаде. Нито една политическа сила не каза свои аргументи против, защото всеки получи своята порция – получи по един човек. Това по същество е възнаграждение на едни магистрати, които направиха избор на председател на ВАС и председател на СГС. Ако трябва още веднъж да обясним и да назовем нещата с истинските им имена, Цони Цонев е човекът, който обясни, че Владимира Янева няма конфликт на интереси.

 

Въпреки всичко обаче Цони Цонев подаде оставка.

 

В последна сметка никога не е късно човек да постъпи правилно, но нека все пак не забравяме, че това беше под обществен натиск, както самият Цони Цонев казва.

 

Ако го нямаше общественият натиск, той щеше да заеме длъжността. За никаква “политическа воля”, за която говореше последният мониторингов доклад, не може да става и дума тук. Това е случай, много подобен на Слави Минеков и неговата реакция по повод удостояването със звание от СБХ на премиера.

 

По-важно е обаче имаме ли гаранция: а) че общественият натиск ще се появява и за бъдеще, на мен ми се иска да вярвам, че - да, защото това е коректив завинаги, и б) дали не е твърде ниска цената – просто подаването на оставка, след като основните искания на Съюза на съдиите и НПО са за предварителни правила. Няма никаква гаранция, че правилата ще се случат, напротив, дава се една жертва, пуска се малко кръв и нещата продължават по старому. От това се тревожа.

 

А как оценявате тези пожарникарски мерки, които се вземат в последно време. Пример за това е т. нар. пенсионна реформа. Защо всичко у нас се обяснява с “кризата в Европа” и това ли е новото универсално извинение след греховете на предишните управляващи?

 

За съжаление, наистина не може да се ползва друг израз, освен “пожарникарски мерки”. Иначе, бъдете сигурни, че след като се изчерпиха вините на предишните управници, скоро ще започнат вините на бъдещите. Това в рамките на шегата, но не съм съвсем сигурна. Може да се окаже, че в тази шега се съдържа голяма доза истина.

 

Проблемът с обяснението на кризата е, че тя се схваща като природно явление. А това просто не може да бъде вярно.

 

Една от големите грешки беше, че няколко пъти ни се съобщава, че кризата ни е подминала, че е свършила. Че ако не е свършила през април, то през май задължително ще свърши. Това е или незнание, или невъзможност за преценка, или е неумение. Но при всички случаи резултатът, когато става въпрос за управление, се носи от всички.

 

Това е трудното на управлението, че резултатът е потискащо огромен. Ние обаче нямаме план. Всяка мярка, която е за стягане на коланите, трябва да бъде придружена от нещо. Иначе, ако е сама по себе си, завива спиралата надолу.

 

Няколко пъти правителството обяви пакет от антикризисни мерки, които да ни извадят от кризата, която пък, както казахте, свърши няколко пъти. Нужен ли е действителен пакет мерки за страната ни? И ако сдружението ви генерира идеи, какво ще развиете в тази посока?

 

Аз много внимателно слушам Любомир Христов (кандидат за вицепрезидент в двойка с Кунева, икономист и специалист по финансови въпроси – бел. ред.) в тази област. Голяма част от предложенията му в кампанията бяха за бюджета – т. е. разходите да не надвишават приходите, най-грубо казано. Но каквито и мерки да се приложат – данък, пенсионна възраст, които винаги рефлектират върху хората, ако няма държава, която да помисли, че удължаване на пенсионна възраст без здравеопазване няма как да се случи.

 

Нашата държава не мисли за нов тип икономика. Дигиталната икономика звучи невероятно. За нея не се мисли. Ние се радваме на факта, че у нас се откриват кол центрове. Да, това е много хубаво, но не води до нищо.

 

Ами събираемостта на данъците? Искам само да кажа, че двойният стандарт е нещо доста изморително за всички. Не може за най-големия данъкоплатец нищо да не се знае. Говоря за “Лукойл”. За сметка на това, някой, който едвам се крепи на повърхността, да бъде проверявам ежеседмично без никакъв ефект. Логиката е – понеже не можем да проверим големите, ще проверим 10 пъти малките. Правото съществува за нас в някаква абсолютно паралелна вселена. Но пък за сметка на това знаем как да назначим инспекторат.

 

Преди седмица излезе изследване на “Икономист”, в което се твърди, че България е проблемна демокрация. Какво е проблемното – свободата на словото, провеждането на изборите или друго?

 

Свободата на словото, бизнес средата, изборите. В началото на годината имах лекция за свободата, която си я представях съвсем нормална и кратка. Тогава обаче се случи цялата история с подслушването и изтеклите разговори в публичното пространство. Тогава промених цялото си отношение към темата.

 

Нека не пропускаме и изборите – изключително лошата организация. Сякаш всичко те кара да не гласуваш. Нека обърнем внимание и на подготовката, с която се внушаваше, че президентската институция не е важна. Имаше трасиране на пълна незаинтересованост.

 

Преди дни бе публикувано проучване, според което 41 на сто от българите нямат политическо представителство. В тях ли се целите?

 

Това е страшно. Според мен обаче работата на гражданските сдружения е да се направи един чек-лист, списък с въпроси – кой как би ги решил. Това, което ние наричаме иначе “национален приоритет”. Кои са въпросите, на които искаме да имаме отговор, за да ни интересува наистина политиката. Данъци, политика по отношение на семейството – все важни въпроси. Но без обясненията за дясна и лява политика, които сме свикнали да чуваме, че социалната политика била за левите правителства, а бизнес политиката за десните правителства. Това би означавало, че потребителят е против производителя, а производителят гледа да измами потребителя. Това може да е било валидно 19-ти век. Сега сме 21-ви – лозунгът му, според “Икономист”, е “Сътрудничи си или умри”.

 

Хората искат да видят политика, която ги интересува.

 

А вие как ще им я покажете? Т. е. по какъв начин сдружение “България на гражданите” ще води живот извън вътрешния си?

 

Затова ви казах, че се връщам в началото на 90-те. Тогава ние непрекъснато ходихме по събрания, защото смятахме, че нещата зависят от нас. Въпреки това човек никога не може да влезе два пъти в една и съща река, защото реката тече. Но пък можеш да нагазиш в реката. Няма да е същото, но трябва да стане.

 

Не ви ли е направило впечатление, че на всички президентски избори до момента винаги има трети, който увлича доста гласове след себе си и след това те остават да висят в публичното пространство – Богомил Бонев, Жорж Ганчев?

 

Чух такава теза от политически опитен човек. Не съм правила изчисления. Аз се явих на тези избори по този начин, защото исках да предизвикам определена промяна. Да, много исках да я предизвикам като стана президент, но не се получи. Например – това, което се случва днес с ВСС, нямаше да се случи.

 

И все пак говорим за политика. А политиката се прави от партии. Искате ли да участвате в парламентарни избори, защото, ако искате да променяте каквото и да било това, е пътят?

 

Не изключвам възможността за партия. Но партиите се случват тогава, когато успяват да генерират политика. Аз обаче не искам тази политика да бъде изпълвана със съдържане в кабинета ми. Т. е. да вземем няколко страшно красиви фрази, след това да направим една програма и ето ви партия. Начинът е обратен – кои са темите, по кои от тях би могъл да предложиш решение. И, разбира се, както каза Йонко Грозев много правилно – партиите са филтър, които трябва да служат на хората. Т.е. това са стъпки.

 

Ще правите ли нова обиколка?

 

Да, ще пътувам пак. Затова бързахме и да регистрираме сдружението, за да можем да правим нови обиколки. Не искам да бъда самотен политик. На много от местата оставих хора, които искам да видя отново, да ги чуя отново. Освен това, ако искаш да представяш страната си, трябва да има какво да разкажеш на хора за хора.