Плевнелиев с резерви към комисията в НС за дейността на Първанов и Марин:

Не може да има парламентарен контрол върху президента

Държавният глава готов да инициира дебат за изборния закон

Сн. БГНЕС

Държавния глава Росен Плевнелиев има съмнения към парламентарната комисия, която ще проверява дейността на президентската двойка Първанов-Марин за помилванията, опрощаванията и даването на гражданството. Той ще се допита до юристи дали комисията не нарушава конституцията, според която президентът не подлежи на парламентарен контрол. Това стана ясно след среща на президента Росен Плевнелиев с представители на БСП в понеделник, която е част от разговорите му с парламентарно представените партии.

"Като президент съм се заклел да браня конституцията и точно това смятам да правя. Конституцията ще се спазва и президентът ще е гарант за това. Не може да има парламентарен контрол върху действията на президентската институция", заяви Плевнелиев.

"Разбира се, ще изчакаме да видим какво в парламента ще дойде като решение от гледна точка на точните параметри, в които ще работи новосфирмираната комисия, каква информация, от кого и как ще изисква, посочи той. Ще изчакаме, ще видим формата на работа на новата комисия, но ще се консултирам с много и то способни адвокати, юристи не за друго, а защото репутацията на президентската институция ми е много, много важна", заяви още Плевнелиев в отговор на въпрос дали се притеснява, че след време и той може да бъде проверяван от Народното събрание.

Анкетната комисия за проверка на Първанов и Марин бе предложена от лидера на РЗС Яне Янев, който бе избран и за неин председател. След първото заседание миналата седмица Янев съобщи, че комисията ще разглежда всякакви сигнали, в това число и анонимни. Ще бъдат изискани всички документи, становища и писмени доказателства от президентството, МВР, министерствата на правосъдието, финансите и външните работи, както и НАП, НОИ и ДАНС за помилвания, даване на гражданство и опрощаване на вземания.

Миналата седмица Георги Първанов обяви, че комисията, която ще го проверява, е "недоразумение от амбицията на ГЕРБ и на председателя на комисията" и посочи, че не е легитимна, тъй като президентската комисия може да се контролира единствено от Конституционния съд. Според Първанов създаването на комисията било атака не само срещу него, но и към цялата президентска институция, в това число и към Плевнелиев.

"Атаката на Борисов и на протежето му Яне Янев цели нещо повече – да се покаже мястото на президента, който и да е той – да не бъде балансьор, а да има едно протоколно присъствие", заяви тогава Първанов.

Депутатът от БСП Михаил Миков заяви след срещата с Плевнелиев, че са насотяли президентът е е гарант за честни избори. Засега няма индикации управляващите да приемат това като необходимост, добави той.
Плевнелиев от своя страна заяви, че приема идеята за дебат по темата за изборното законодателство, което ГЕРБ отказват да променят, независимо че критики дойдоха и от ЕС, и от ОССЕ.

"БСП следи внимателно процесите в България по темата за изборите, изборното законодателство. БСП би искала да види и в президентството обществена дискусия по темата за изборното законодателство, което да се подобри”, заяви Плевнелиев.

По време на срещата са били обсъдени и специалните служби, които са под шапката на президента – Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана.

"Заедно се обединихме в мнението, че не е необходимо да се създават мегаструктури в сферата на сигурността. Имаше интересни идеи и се обединихме по предварителната теза, че НРС е добре да иде към изпълнителната власт, а НСО да остане към президента", заяви Плевнелиев.

Михаил Миков коментира, че тяхното предложение е първо да се приеме рамков закон за сигурността, а след това за конкретните служби.

Вече стана ясно, че разузнаването ще мине към Министерския съвет, а НСО ще остане към президентството. Идеята за сливането на цивилното и военното разузнаване отпадна.

Очаква се в края на март на заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) ще бъдат коментирани основните моменти в проектите на устройствени закони на двете служби на подчинение на президента, чиято дейност в момента е регламентирана едва с няколко члена в Закона за отбраната.

Плевнелиев окачестви като добра идеята КСНС не просто да се събира редовно, а и на всяко следващо заседание да се показва напредъка по темите, които са дискутирани.

"Благодаря на г-н Станишев за тази идея. Със сигурност КСНС ще работи по този начин, тъй като аз винаги съм търсил резултатността”, каза още държавният глава.

Още по темата
Още от България