"Не може велика сила като Русия бланкетно да се определя като заплаха за България”

"Не може една велика сила като Русия бланкетно да се определя като заплаха за националната сигурност на България. В случая заплахата за мира и стабилността в региона произтича от невъздържаните и агресивни действия на Русия в т.нар. постсъветско пространство." Това заявява служебният премиер проф. Георги Близнашки в интервю за „Дневник”, публикувано в неделя. Така той отговаря на въпроса дали според него Русия е заплаха за България.

Все пак Близнашки казва, че България ще подкрепи позицията и действията на НАТО в конфликта, които ще бъдат определени през следващата седмица на 4 и 5 септември на срещата на върха на алианса в Уелс.

"Ние ще подкрепим колективните инициативи на НАТО за възпиране на подобни действия срещу която и да е страна, но това не е основание да третираме Русия като наш основен противник в дългосрочен план. Не бива от една текуща кризисна ситуация да се правят далеко отиващи заключения в стратегически план", заявяваБлизнашкипред „Дневник.

Проектодокументът на военното министерство, в който руската политиката по отношение на украинската криза се разглежда като заплаха за сигурността на България и западните ѝ съюзници, предизвика задочен конфликт между президента Росен Плевнелиев и назначения от него служебен премиер. Държавният глава благодари на екипа, изготвил документа, а министър-председателят разпореди текстът да бъде свален от сайта на Министерството на отбраната (МО).

Близнашки даже каза, че "не иска да взима страна" между Москва и Киев "кой е крив и кой е прав".

Работният вариант на "Визия 2020: България в НАТО и в Европейската отбрана", публикуван миналия понеделник на сайта на МО, посочва, че провежданата от Кремъл "нова хибридна война, съчетаваща конвенционални методи с похвати от партизанска, кибернетична и информационна война", е една от основните заплахи за България.

Премиерът Близнашки, който дълги години бе депутат от БСП и изключен от партията преди няколко месеца заради активната си подкрепа за антиправителствените протести, съобщи в сряда, че е разпоредил документът да бъде свален, тъй като не бил съгласуван с правителството. Без да споменава името на министър Шаламанов, премиерът индиректно го разкритикува за това решение, описвайки ситуацията доста лаконично: "За последните 24 часа преодоляхме една мини криза".

Тази позиция, изразена за пръв път открито и ясно в официален документ на българското правителство, предизвика крайно поляризирани реакции в публичното пространство – от поздравления за министъра на отбраната Велизар Шламанов, до искане на оставката му от страна на БСП и АБВ.

Единствено от Реформаторския блок защитиха позицията на военния министър и видяха намеса на Москва или ГЕРБ в оттеглянето на документа. От ГЕРБ отрекоха такава намеса, но припомниха, че стратегически документи се одобряват от редовен парламент. Бойко Борисов и Цветан Цветанов заявиха, че също не виждат в Русия пряка заплаха за България.

Военният министър Велизар Шаламанов защити позицията си, като в събота пред "Дойче веле" заяви, че "руската инвазия не е краткосрочна, а планирана, дългосрочна и с тенденция към разрастване".

Пред "Дневник" служебният министър-председател отново обяснява, че "не бива от една текуща кризисна ситуация да се правят далеко отиващи заключения в стратегически план".

"Трябва да се прави разлика между рискове и опасности, когато говорим за националната ни сигурност. Конфликтът в източната част на Украйна и агресивните действия на руските управляващи кръгове създават рискова ситуация в региона, но оттук не следва, че Русия се превръща в пряка и непосредствена заплаха за България", казва още той.

Според премиера "ние не се намираме в информационна война с Русия. Друг е въпросът, че вътре в нашата страна съществуват влиятелни политически и делови кръгове, които отстояват и прокарват чужди геополитически интереси. Но това си е наш вътрешен проблем, а не проблем на нашите взаимоотношения с Русия."

Шаламанов пък смята, че "срещу България се води информационна война с помощта на руски и български политически, финансови, икономически и медийни субекти и средства. За целта се използва енергийната зависимост на страната от руски енергоизточници".

Нов, ледактиран вариант на "Визия 2020" трябва да е готов на и да бъде разгледан в Съвета по сигурност към Министерския съвет в понеделниксъщия ден. След това той трябва да бъде одобрен официално от правителството.

Според „Дневник” промените се подготвят с водеща роля на външното, а не на военното министерство. Вероятно в него няма да има конкретно назоваване на страни, включително на Русия.

Според източници на изданието в правителството предстои и среща между президента и премиера по темата, като по всяка вероятност тя ще се състои преди заседанието на съвета по сигурността.