Не можем да не предадем Милошевич на Хага, ако не желаем да бъдем изолирани

Прагматичният Зоран Джинджич отбелязва 100 дни начело на управлението на Сърбия с една цел: да модернизира страната.

Как оценявате първия етап начело на изпълнителната власт?

Ние променяме система на управление, която в продължение на 100 години не е довела до решения и за това е необходимо да променим всички съществуващи структури. Нашето правителство съвсем не е популистко и за това задачата е много трудна, отговаря Джинджич.

Какви са отношенията ви с президента Воислав Кощуница?

Различията ни са малки. Моята работа е ориентирана към икономическото развитие и към подобряване на жизненото равнище на Сърбия, докато президентът е загрижен за възстановяване на националното съзнание на народа. В страната бе отбелязан застой именно през последните 10 години, през които се извърши новата технологична революция в света. Ако не побързаме, ще се озовем в положение, подобно на това в Румъния след падането на Чаушеску: избори, синдикални протести, стачки и след 10 години всичко ще е същото, отговаря премиерът.

По-скоро методологични, а не идеологически ли са различията ви с Кощуница?

Да, защото от идеологическа гледна точка целите ни са сходни. Идеологическото различие се корени в това, че Кощуница е привърженик на едно течение за по-консервативна промяна, базираща се на близостта до определени институции като църквата. Аз съм привърженик на модернизма, на дълбока и бърза икономическа реформа.

Мнението на мнозинството е ключово в обществата, но смятам, че е много опасно да се слуша мнозинството в страни, изправени пред много проблеми. Не трябва да забравяме, че същото това мнозинство избра Слободан Милошевич и 10 години го крепеше на власт. Не съм против демокрацията, но и не смятам, че мнозинството винаги трябва да решава нещата, е мнението на Джинджич.

Според последните проучвания на общественото мнение Кощуница е четири пъти по-популярен от вас.

В едно консервативно общество няма нагласа за предприемане на радикални промени, защото нашето население е много остаряло, със селски характер, без висока академична подготовка. Трудно му е да разбере необходимостта и обхвата на промените, освен ако не са съпроводени от икономическа подкрепа.

Липсата на инициатива е един от най-големите проблеми, с които се сблъскваме. Хората са свикнали с държавния патернализъм и не могат да поемат и минимален риск. И човек не е популярен, когато иска да осъществи тези реформи. Аз съм по-популярен сред младежта, която трябва да бъде рганизирана, за да бъде двигател на промените, които днес не изглеждат необходими, отговаря Джинджич.

Смятате ли, че Милошевич, трябва да бъде предаден на Международния трибунал в Хага?

Не. Решението е в наши ръце, но ние не можем да го изпратим като някакъв пакет в Хага. Изправени сме пред уникална възможност да си изясним последното десетилетие от нашата история, която в противен случай би била забравена. Благодарение на процеса срещу Милошевич ние ще разберем какво се е случило, как е действала финансовата мафия, престъпленията, които бяха извършени, корупцията, как се водиха войните и как беше използвана властта.

Но международният натиск показва, че решението не зависи от вашето правителство.

Не можем да си позволим да изгубим необходимата ни икономическа помощ поради това, че не сътрудничим с Трибунала в Хага. Не можем да избегнем да го предадем, ако не искаме да останем изолирани. Ако това е условието, за да можем да влезем в Обединените нации и да бъдем чути по други въпроси, засягащи страната, ние трябва да приемем тези условия и да платим договорената цена, смята Джинджич.

Смятате ли, че Югославия отново ще поеме контрола над Косово?

Питате ме дали това ще се случи, отговаря премиерът. Надявам се, че в контекста на една широка балканска интеграция в Европа може да се намери решение границите и суверенитетът да бъдат по-малко важни и след няколко години Косово да се превърне в открит европейски регион. Но това ми се струва много трудно, защото различията между сръбското и албанското население са много дълбоки.

Какво мислите за предложението да се раздели Косово на две общности?

Тази идея може да предполага едно от най-реалистичните решения: разделение по примера на Босна, където живееха сърби и албанци. Сега е утопия да се мисли за Косово, където никой няма да пита за националността на другия. Не знаем дали с това предложение губим или печелим нещо, но ако приемем кантонизацията, ще спечелим една изгубена сега част, е отговорът на премиера.

Какво е мнението ви за черногорския президент Мило Джуканович?

За нещастие през последните две години Джуканович следваше същата политика като тази на Милошевич, що се отнася до приоритета на някои въпроси. Той се интересува от суверенитета на страната си вместо от интеграцията ѝ с други региони и не се грижи за отношенията на Черна гора с Европейския съюз, а за тези които има със Сърбия. Мило Джуканович води провинциална политика. Бихме могли да кажем, че иска да бъде най-важната личност за своя народ.

© Copyright Mediapool