Не обвинявайте компютърните игри за убийствата на Брайвик

Андерш Брайвик редовно е играел компютърни игри с насилие, но това не обяснява защо норвежецът хладнокръвно изби 77 души, предимно младежи, мнозина от които може би са споделяли неговата геймърска страст.

Манията по игри като World of Warcraft (WoW) може би звучи като правдоподобно обяснение защо привидно незабележимият 33-годишен мъж, който сега е изправен пред съда в Осло, извърши масовия разстрел и бомбеното нападение миналия юли. Но това е опасно опростяване, породено от нуждата ни да разбираме.

"Хората искат отговор защо се случи това. Напълно разбираемо е", каза Сийна Фазел, консултант по съдебна психиатрия към  Оксфордския университет във Великобритания. "Именно затова психическите разстройства често са привлекателна възможност за обяснение, защото сякаш ни предлагат някакъв отговор".

Мотивът е да разберем по какво се отличава масовият убиец от всички нас, казват експерти. Но слабостта на Брайвик към игрите не ни помага в конкретния случай.

Торе Синдинг Бекедал, който успял да избяга невредим от остров Ютьоя, докато Брайвик извършвал масовия разстрел, каза за Ройтерс, че не разбира защо компютърните игри се свързват с  нападението. "Аз съм играл същите компютърни игри с насилие, но не съм тръгнал да убивам деца. Половината от хората на Ютьоя са играли същата игра. Това е утвърдена част от младежката култура", каза той.

Има ли причинно-следствена връзка

Брайвик заяви пред съда, че миналото е играл Modern Warfare по 17 часа без прекъсване и че е използвал такива компютърни игри, за да планира реакциите на полицията и най-добрата си стратегия за бягство.

Фазел посочва в студия от 2008 г. в списание "Наказателно правораздаване и поведение", за която той казва, че е едно от най-цитираните изследвания в тази област и в която се описват два експеримента с цел е да се провери дали компютърните игри с насилие насърчават насилието. Резултатите показали, че мъжете са по-агресивни от жените, но нито досегът с условията на компютърните игри с насилие в лабораторията, нито досегът с тях в реалния живот са причинили разлики по отношение на агресивността.

Изследователите са стигнали до заключението, че "агресивността като черта от характера, насилието в семейството и мъжкият пол са предпоставки за престъпление, включващо насилие, но компютърните игри с насилие не са".

Причинно-следствената връзка често се изтъква погрешно, казва Кристофър Чембърс от факултета по психология на Кардифския университет. "Ако някой играе компютърни игри с насилие и после извърши насилие, това не доказва, че компютърните игри са причинили насилието. Може да няма никаква връзка между двете, а може и да е точно обратното: склонността на даден човек към насилие може да го е тласнала най-напред да играе компютърни игри", каза той.

Алтернативна реалност

В World of Warcraft играчите създават и контролират герой във виртуалния свят, водят битки и изпълняват определени мисии, за да получат награди. От излизането ѝ през 2004 г. играта си спечели славата на една от най-пристрастяващите компютърни игри и понякога е свързвана с престъпления.

През юни миналата година майка в САЩ бе осъдена на 25-години затвор, след като тригодишната ѝ дъщеря умряла от недохранване, докато тя играела на играта часове наред.

Но според Хенриета Баудън-Джоунс, психиатър консултант по пристрастявания към лондонския "Импириъл Колидж", макар и World of Warcraft да е всеизвестна като силно пристрастяваща и като игра, която е част от живота на някои пациенти, пристрастени към интернет, тя не може да бъде винена за извършеното от Брайвик масово убийство.

"World of Warcraft не създава, а по-скоро привлича хора, които може би трудно да се вписват в средата си", каза тя за Ройтерс.

За такива хора натрапчивото играене на компютърни игри може да е симптом, че се чувстват неловко в реалността. Според Томас Хиланд Ериксен, професор по социална антропология в университета "Осло", показанията на Брайвик разкриват колко силно е имал нужда да създаде своя "алтернативна реалност". Той я е пренесъл в реалния свят, когато е облякъл самоделната си униформа и е излязъл да убива.

"Той обича реда, не обича мръсотията и хаоса и е обзет от мания за налагане на граници", каза Ериксен. "Щом облече униформата, той престава да бъде е самотният, донякъде неуспял млад мъж от западния край на Осло, който не е завършил образованието си и никога не се е справял добре в реалния живот; той се превръща в рицар, в закрилник на цивилизацията и на Европа срещу мюсюлманите нашественици".

По БТА