Не пазете тишина*

Не пазете тишина*

"През седмицата много хора ни призоваха да се снишим за следващите шест месеца. Да не гледаме към българските скелети в гардероба и дори да не споменаваме думата корупция". Така започна в неделя традиционния си коментар водещият на "120 минути" в бТВ Светослав Иванов.

И продължи: "Ако си мислите, че Юнкер не знае какви са истинските измерения на корупцията в България, как нито управляващи, нито опозиция направиха опит за истински закон срещу нейното пресичане, много се лъжете. Ако си мислите, че той не знае проблемите пред българските медии, много се лъжете".

"Всички знаем колко красива е страната ни, всички знаем колко древна е историята ни, но това не означава, че не трябва да се борим с причините, които ни лепят клеймото "най" - но на обратно. Най-корумпирана, бедна, изостанала, несвободна...", завърши Светослав Иванов.

Малко по-късно излъчи запис на свое интервю с Паулин Адес-Мевел, която ръководи отдел "Европейски съюз и Балкани" в международната организация "Репортери без граници".

"В България има проблем на концентрацията на медийна власт в ръцете на един човек. Има такива проблеми и в други държави, но тук е много специфично. 80% от разпространението на вестници да се притежава от един човек, е невиждано за други държави. И проблемът с такава концентрация е, че тя предизвиква съглашателство между политиците и медиите. Когато някой притежава толкова много медии, то те най-вероятно не се използват за журналистически цели, а за други такива, като например пропаганда", прозвуча в ефира на бТВ.

По-малко от два часа по-късно дойде първият ответен залп - една от медиите на депутата от ДПС Делян Пеевски (който, както знаем от последното му епистоларно обръщение към обществеността, не е олигарх) обяви, че Светослав Иванов е "ТВ ехото на задкулисието", което "защитава цензорите в ефир". "

Журналистът от бТВ незабавно е пришит към пропагандната опорна точка на пеевските медии за свързаност (недоказана по никакъв начин в неподписания коментар) с банкера Цветан Василев. А принадлежността му към "задкулисието" се основава вероятно на обстоятелството, че представителката на "Репортери без граници" участва в представянето миналата седмица пред европейски дипломати и журналисти в София на "Бяла книга на медийната свобода" у нас. Документът, базиран единствено на факти, бе подготвен от Съюза на издателите в България".

Пасквилът, посветен на Светослав Иванов, е поредното доказателство и на казаното от "Репортери без граници", а именно, че голямата концентрация на медийна собственост говори, че тя не се ползва за журналистически цели, а за нещо друго. "За пропаганда", назовава го Паулин Адел-Мевел.

Не пазете тишина, призова Светослав Иванов. След което показа точно как се вдига шум около онези проблеми, които разграждат и малкото оцелели обществени рефлекси у нас.

Малко по-късно журналистът бе атакуван по добре отработената схема – същата, според която защитниците на природата са "зелен октопод" или пък организациите, спасили две лъвчета от сигурна гибел в (забележете) Пазарджишкия зоопарк – чуджопоклонници, които искат да откраднат "българския лъв". Също както защитниците на правовата държава са всекидневно заклеймявани като "слуги на мафията", а малкото оцелели политици извън омертата на политическата пихтия - "слуги на задкулистието". Досущ както всеки протест срещу властта е малоброен, но инак платен. По същия модел всеки критичен публичен глас, било то на журналист, гражданин или организация, е "грантаджийски", а всички тези хора са "соросиди".

Както се вижда, пропагандното клише е толкова примитивно и всеобхватно, че може веднага и без излишни усилия да бъде лепнато на всеки посочен от Пеевски.

Всеки осмелил се дори не да се бунтува, а да назове проблемите в България, се оказва "враг на народа", докато Пеевски и медиите му скромно поеха представителството на народа, без съпротива от страна на останалите политици. Всеки излязъл на протест е "безродник". Всеки, искащ да живее прилично в относително подредена държава – "изменник".

Фактите отдавна нямат никакво значение. Данните не са журналистическа ценност, а законността не е приоритет на властта. Защо ли? Защото няма значение какво се е случило, важното е как се разказва. И важното е КОЙ го разказва.

А го разказва КОЙ. Политикът, който доскоро твърдеше, че няма медии, а напоследък се вписа като техен издател. Неуспелият шеф на ДАНС, но успял млад мъж. Депутатът от опозицията, чието име е табу и за управляващите, и за опозицията. Издателят, разпространяващ книги, без автор, но за сметка на това пълни с клевети. Бившият следовател, превърнал се в милионер, парламентарист, нестъпващ в парламента, който нито веднъж не отговори на журналистически въпроси, но пък епистоларно се обръща към нацията, а трибуна на заявките му дава обществената телевизия.

В крайна сметка стабилността, с която премиерът толкова се гордее, е нещо крайно съмнително, щом двата ѝ основни фундамента са медиите на Пеевски и зорката охрана от страна на главния прокурор. Затова и всеки критик на системата става мишена на синхронизирана атака от тези два "центъра" на "стабилността".

Всичко това не е неизвестно за Европа. Но битката не е на Брюксел. Наша, лична работа е. А когато пазим тишина правим разсеяността на всички европейски политици не просто изгодна, а необходима. Те нямат нужда от страсти тук, с които да се занимават, на фона на Брекзит, миграцията, бюджета на ЕС, Полша и пр. Имат нужда от привидна стабилност, тъй като останалите нестабилности са твърде много.

Въпросът е дали тази точно българска стабилност устройва нас, българските граждани, които все още живеем и работим тук.

P.S. Много мислих преди да напиша този текст. Защото лесно може да се влезе в капана "две враждуващи групировки", който ерозира доверието в медиите. А медиите Му на това поле няма какво да губят.

Разговорът за ударите по всеки, който не пази тишина, обаче е необходим. Защото всичко останало е снишаване. Тишина и фоново мълчание, осигуряващо алтернативната реалност на "стабилността". В този смисъл медиите на Пеевски се превърнаха в своеобразен лакмус за това дали дадена обществена, журналистическа или политическа работа е свършена добре. Ако на страниците им няма очернящ текст – има още какво да се желае.

И не, не пазете тишина. Защото тишината ражда чудовища...

*Заглавието е заимствано от коментара на журналиста от бТВ Световлав Иванов.

Споделяне
Още от Анализи и Коментари

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?