Не планът „Ран-Ът”, а неговото неприлагане е причина за бедността

Масовото обедняване в България не се дължи на прословутия план „Ран-Ът”, а на това, че той, всъщност, никога не е бил приложен. Това обясниха в интервю за бТВ авторите на плана - американските икономисти Ричард Ран и Роналд Ът.

Планът представляваше икономическа разработка за прехода на България към пазарна икономика, разработена по поръчка на правителството на Андрей Луканов. Представен и гласуван от Народното събрание през 1990 г., той предвиждаше валутна реформа, приватизация и освобождаване на цените. След това се зародиха конспиративни теории, според които в този план е било заложено стопяването чрез бедност и емиграция на населението на България до 5 млн. души. Говори се също, че съществува втора, скрита от българите, версия на „Ран-Ът" с упътване към избрани бизнесмени и политици.

 „Ние предоставихме първоначалния си план през октомври 1990 г. Но по-голямата част от мерките, които препоръчвахме, никога не бяха приложени, а това, което все пак беше приложено, закъсня. Нека ви дам един прост пример. През 1990 г. аз предложих валутен борд в България, за да се стабилизират цените, защото инфлацията беше много висока. Но нашият съвет беше игнориран. Така през 1991 г., през зимата, аз доведох доктор Спринкъл, който беше най-главният президентски съветник на Рейгън, сър Алън Уолтърс, който беше старши съветник на Маргарет Тачър, и известния икономист Стив Ханке. Ние четиримата имахме срещи с различни членове на правителството по това време, с депутати и представители на вашата централна банка. Обяснявахме им защо се нуждаете от валутен борд, за да стабилизирате ситуацията. Но и този съвет беше игнориран. Какво се случи? Появи се хиперинфлацията, която ние предсказахме”, разказа пред бТВ Ричард Ран.

Според него масовото обедняване не се дължи на плана, а е резултат от неговото неприлагане.

„Когато ние пристигнахме тук, вие вече се намирахте в икономически колапс. Спомням си дългите опашки за хляб, за мляко и стоки от първа необходимост. Имаше режим на тока, телефонните връзки бяха затруднени, липсваха горива, инфраструктурата беше разсипана. Вие се намирахте в състояние на колапс. Нямам против да бъда обвиняван за нещата, които съм правил, но чуйте - инфлацията вече се покачваше, валутата ви се обезценяваше. Беше страшна бъркотия”, припомни Ран.

Роналд Ът е бил личният съветник на президента Роналд Рейгън по въпросите на приватизацията. В интервюто той каза, че е използвал експертните си познания по целия свят.

„Първото място, на което отидохме през 1989 г., беше Естония. Дадохме им същия план, който предложихме и на България. Но разликата е, че естонците го приложиха много бързо и сега те са сред най-богатите държави от бившия източен блок”, коментира доктор Ът.

По думите му отговорен за провала не е един човек или няколко души.

„Основният проблем беше в токсичната политическа среда през 90-те в България. Различните политически сили така и не се обединиха около компромис или цел. Те изхабиха много повече усилия в битки отколкото в приоритети. Така приватизацията, която като план беше развита, се превърна бързо в нещо порочно, което започваше по различен начин с всяко следващо правителство. Така се родиха многото фалстарти, с които приватизацията се появяваше и изчезваше преди нещата да станат сериозни в края на 90-те. И все още вие имате толкова много какво да направите в тази посока. Все още имате неефективни държавни предприятия, които трябва да се спасят чрез конкуренцията на частния сектор”, заяви Ът.

В работата си двамата с Ричард Ран не са се интересували от мотивацията на българските политици.

„Ние се стремяхме да се държим на дистанция от политиката, защото ние сме икономисти. Но ще ви дам един пример. Когато за първи път се срещнах с Луканов, за да му връча първоначалния план през 1990 г., той го взе и го прочете за няколко дни. Бях поканен в неговия кабинет, където да седнем и обсъдим мерките, които предлагаме. Той ми каза: "Ричард, може да направим някои от тези неща, но не всички". Тогава аз му казах: "Вижте, икономическата политика е като приготвянето на торта. Трябва да сложите правилните съставки, в правилните количества в точното време. Ако не следвате тази последователност, няма да получите нещо, което да е вкусно". Точно тук е проблемът. Когато нещата се правят на парче, в объркан ред не се получава”, каза Ричард Ран и добави, че подценил корупционния потенциал в страната.

„Ние дойдохме от САЩ, където корупцията е по-малка. Бяхме шокирани от ширещата се корупция в съдилищата. По време на приватизацията, имаше процеси за отделни предприятия, преминали в частни ръце. И изведнъж, всичко става законно, защото някои има връзки със съда или си плаща. Така нещата нямаше как да се случат в България”, подчерта Ран.

Двамата икономисти категорично отрекоха да са съветвали да се продават български предприятия и заводи по 1 лев, както и да се приватизира за жълти стотинки.

„Едно от предложенията беше да осигурим на гражданите приватизационни бонове или нисколихвени заеми, с които да купуват акции. Ако това беше направено като хората, собствеността до голяма степен щеше да остане в ръцете на хората, каквато е практиката с много корпорации в САЩ. Всичко това беше игнорирано, въпреки подробния приватизационен план, дори и след голямата криза след 1997 г. Да, много неща бяха приватизирани, но най-големите сделки бяха подписани след тайни, задкулисни договорки и преговори с богати и потайни хора и хоп, - ето ви съмнения. Никой не разбра кое колко струва и кой колко е платил, Дори не разбрахме кой всъщност изкупи българските предприятия”, обясни Ът.

„Искам да се срещна с политици, които твърдят, че ние сме отговорни за мизерията. Искам да ги срещна и да организирате дебат лице в лице с нас. Ние сме готови. Аз си мисля, че те не биха приели подобна покана. Но ако все пак приемат, ще долетя отново в България и във вашето студио съм готов да се срещна с тях очи в очи. Но искам българите да гледат. И сами да преценят кой е прав”, заяви Ричард Ран.

Той увери, че няма тайна част на плана. „Причината толкова българи да напуснат родината си в началото на промените е, защото първите седем години от прехода бяха години на пропилените възможности. Много умни и млади българи отидоха в САЩ. Първо им казвах: „Трябва да се върнете и да помогнете на страната си”. Но след като наблюдавах продължаващата корупция и хаос тук, спрях да им говоря подобни неща”, добави икономистът.

По думите му Иван Костов е бил може би най-добре подготвеният сред всички политици в ранните години на прехода. „Мисля че той искаше да направи нещата както трябва, но политическата ситуация не му позволи. Но нека не говоря кой колко работа е свършил. Но за мен беше интересно да наблюдавам различни политически актьори, някои от които познавам добре. Вижте, имаше хора които искаха да направят нещата, но поради липсата на консенсус по важната въпроси се провалиха”, казва икономистът.

„Живеехте в токсична политическа среда, в която хора с различни виждания не бяха в състояние да се обединят по важните въпроси и да постигнат компромиси за доброто на страната. Те мислят повече за себе си, идеологията и партията си. Те предпочитат да не правят нищо, отколкото да се съгласяват с противниците си. Това е тъжната истина за първото десетилетие на вашия преход, на вашата свобода. В тази ситуация не може да създадеш политически лидери, а просто един неясен политически път, един вакуум във властта. В този вакуум път могат да намерят само други сили, които търсят достъп до пари, влияние”, допълни Ът.

На въпрос дали съжаляват, че преди 25 г. са се съгласили да направят този доклад, заради който четвърт век са обвинявани, че са съсипали България, пред бТВ Ран и Ът отговориха с „не”.