Не, преврат в България няма. Трите фронта на ГЕРБ и Борисов

Не, преврат в България няма. Трите фронта на ГЕРБ и Борисов

Вече сме на прага на предизборната кампания, а разположението на силите, според социолозите, е в момента следното. ГЕРБ и "Има такъв народ" (ИТН) са с малко над 20% и си оспорват лидерството, като по прогнози ГЕРБ има малка преднина. БСП е с около 15-18%, а четвърта сила вече е "Демократична България" (ДБ) с около 12% - ДБ не само изпреварва ДПС с процент-два, но и е във възходящ тренд. "Изправи се! Мутри вън!" вероятно влиза в следващия парламент, а "Патриотите" - наново обединени - по-скоро пак не влизат (за тях кампанията ще е от екзистенциално значение). Общо взето, големи размествания спрямо резултатите от 4 април няма.

Да поговорим за скандала с подслушването

Скандалът с подслушването, който е част от бавното разграждане на управленския модел "Борисов", не само ще бъде важен елемент от кампанията, но и е способен да повлияе на крайния резултат. Все още няма окончателни доказателства и подробности по този скандал, но и изнесеното дотук е достатъчно притеснително. Генерал Атанасов от ДБ оповести, че 32-ма политици от опозицията са били подслушвани преди последните парламентарни избори. Вътрешният министър Рашков и премиерът Янев потвърдиха тази информация. Сега остава да се разбере дали става дума за незаконно подслушване или за законно и "случайно" прихващане на телефоните на опозиционерите през разговори с "оперативно интересни лица", за които има съответните съдебни разрешения. И в двата случая обаче политическият проблем е сериозен: имаме масово подслушване на политици от опозицията. Тезата, че службите работят за определени политически партии - бившите управляващи и техните патерици и неофициални партньори - получава солидно потвърждение.

Този скандал е в състояние да улови въображението на хората, защото не е изолиран случай, а идва на гърба на други разкрития за начина на управление на ГЕРБ - използване на държавата за частни и партийни цели. Първо: бързо стана ясно, че ГЕРБ и ДПС са си направили банка, чрез която да раздават големи кредити на приближени бизнесмени - 1 милиард лева, което е около половината от портфейла на ББР, са отишли при осем фирми, зад които може да се окажат четири добре познати лица. Дали това е законно или незаконно е интересен въпрос, но политическият проблем е ясен - това е откровено правителствено фаворизиране и пример за структурна корупция, при която държавни институции се използват в частен интерес.

Втори скандал от вчера, който мина малко незабелязано, е, че и последният арест на хората на президента по скандалите от юли миналата година падна в съда като незаконен. Както при Пламен Узунов, така и при Илия Милушев съдът не установи законови причини за техния арест. Законови причини може да няма, но политически причини за арестуването им определено имаше. Неслучайно мнозинството от българите видяха в действията на прокуратурата политическа пристрастност и преднамереност и излязоха да протестират без разлика между ляво и дясно (което при нас рядко се случва). На такъв фон, когато човек може да бъде арестуван без правно основание, скандалът с подслушването не изглежда толкова извънреден - защо пък да не бъдат подслушвани хора, без да са извършили престъпления?

ГЕРБ добре разбират, че изходът от изборите на 11 юли зависи от интерпретацията на тези казуси - ако загубят обяснителната война за подслушването, електоралната им ерозия сигурно ще се ускори. И всички дружно, начело с Борисов, се втурнаха да се защитават на следните фронтове:

Първи идеологически фронт

Тук ГЕРБ поставиха под съмнение доказателствата за подслушването. Даниел Митов и Тома Биков излязоха с разпалени тиради срещу генерал Атанасов и Бойко Рашков - идеологически опоненти на ГЕРБ от различни краища на политическия спектър. Смисълът на тирадите беше, че на тези хора не може да се вярва.

Този аргумент има една скрита предпоставка - а именно, че на Митов и Биков може да се вярва. Тази предпоставка не беше добре обговорена, но дори да я оставим настрана, впечатление направи липсата на директно и категорично отрицание от страна на ГЕРБ, че подслушване е имало. Напротив, патосът беше срещу липсата на доказателства за подслушването. С този фокус вратата се оставя отворена за отстъпление - подслушване е имало, но то е било законно. А дори и да е било незаконно, ГЕРБ и премиерът Борисов не са знаели за него.

Втори руски фронт

Най-куриозният аргумент извади самият Борисов, който заяви, че скандалите с подслушването са опит да се овладеят службите, които за пръв път хванали руски шпиони. И отсега нататък вече нямало да има хванати руски шпиони. Тоест, правителството (а незнайно защо и генерал Атанасов) действа в полза на Русия. Аргументът е куриозен по много причини, но най-вече поради това, че едва ли някой на мястото на Борисов би се хвалил с противодействието на българските служби спрямо Русия.

Все пак хората помнят, че по казуса "Скрипал" правителството зае руската позиция - и то при положение, че в България по това време вече сме имали подобно отравяне на бизнесмена Гебрев. Вместо нашите служби да съберат две и две, трябваше британците да скръцнат със зъби и неправителствени организации да установят руските шпиони, действали в България, за да има някакво раздвижване. Този сюжет се повтори след разкритията в Чехия за взривове в складове с боеприпаси - едва тогава и нашите органи се сетиха, че в България също са се случвали такива неща (и то не веднъж). И пак неправителствени организации, а не съответните служби, откриха съвпадения между взривовете и влизането в страната на руски агенти.

Основната слабост на позицията на ГЕРБ на руския фронт е свързана с това, че руските интереси така или иначе бяха добре защитени при управлението на Борисов. За "Турски поток" дори Румен Радев (който стартира кариерата си като голям ентусиаст на тема Русия) каза, че загубите за България ще са за милиарди, които трудно ще се възстановят. Истината е, че ние ударно и за кратко време дадохме пари на руската страна да си построи (и то на практика с нейни фирми) втора паралелна тръба на тази, която имаме. А за капак се отказахме от милиардна неустойка по валидни договори. Сега ще чакаме десетилетия, за да си избием "инвестициите" чрез транзитните такси (ако камилата или камиларят доживеят заветния момент). На какво да противодействат нашите служби, ако официалните политически решения са такива?

Трети деветосептемврийски фронт

ГЕРБ твърди, че служебното правителство няма политическата легитимност да сменя шефовете на служби - трябва да се дочака редовно правителство, както самият Борисов развъртя метлата след 2009 година. В по-драматичен вариант на този аргумент бившият премиер заяви, че едва ли не ГЕРБ са жертва на преврат от рода на този от 9 септември 1944. На този деветосептемврийски фронт ГЕРБ се държи като легитимния управляващ, който временно е излязъл в неплатен отпуск, но ще се върне на власт след 11 юли.

И тук обаче аргументите са кухи, а позицията - слаба. Първо: вече имаше редовен парламент, който даде ясно да се разбере, че срещу ГЕРБ има значително политическо мнозинство. Дори от това мнозинство по разбираеми причини да извадим ДПС, то пак си е около 60% от избирателите в страната и техните представители. По последни проучвания това мнозинство дори се е увеличило. Така че: ако тезата е, че е необходимо политическо мнозинство за смяна на шефовете на службите, такова безспорно има в обществото, имаше го в 45-ия парламент и ще го има (най-вероятно) и в следващия. Преврат няма - такъв е демократичният резултат.

Ако пък аргументът е, че службите са деполитизирани и техните лидери трябва да си изкарат мандатите, ГЕРБ биха били лицемерни. Един от големите проблеми на тяхното управление беше именно назначаването на хора на ключови позиции, чиято основна характеристика е политическата лоялност. Така те опорочиха и ВСС, и независимите регулатори, и службите. Та се стигна дотам шефовете на най-важните служби дружно и координирано да излязат в неплатен отпуск при съставянето на служебно правителство. Посланието на този ход беше ясно - ние, началниците, не искаме да работим за новото правителство и ще чакаме "нашите" пак да се върнат. Само за това политизирано поведение шефовете на ДАНС и други служби би трябвало да си ходят.

Единствената им надежда

В обобщение: и на трите фронта позициите на ГЕРБ са слаби и те ще трябва да отстъпват. Единствената им надежда е служебното управление да допуска грешки от два вида. Първо: да се увлече в кадруването и да започне да сменя професионалисти без достатъчно основания. Такава опасност винаги има във всяка една администрация, но сегашният момент е особено благоприятен за подобно самозабравяне. Второ: новите назначения могат да се окажат спорни и с нелицеприятен багаж. Именно тук е голямото изпитание при смяната на модела. Да се назначават не нови лоялисти, а хора с интегритет и самостоятелно мислене. В България такива има достатъчно, но дали служебното правителство ще попадне точно на тях, предстои да видим.

Скандалът с подслушването и промените в службите по-скоро ще доведат до електорални негативи за ГЕРБ. Но и опонентите им трябва да са много внимателни - ако преиграят с персоналните промени и ако направят спорни назначения, те могат да превърнат ГЕРБ в "жертва" в очите на хората, каквито хората на Борисов безспорно не са.

Споделяне

Още по темата

Още от Анализи и Коментари

Какво цели разследването на ДАНС и МВР за скъпия ток?