Не реформирай това

В отговор на новия председател на комисията по енергетика: предистория на инвестициите в ТЕЦ Марица изток 1 и 3

Красен Станчев, сн. БГНЕС

Г-н Николов изневиделица заяви, че "съвсем скоро" договорите с "американските централи" щели да бъдат прекратени, ако не станело по взаимно съгласия – едностранно. Единият ТЕЦ бил "почти изплатен" (вероятно тук се има предвид по-стария).

Ако това се случи, българският данъкоплатец ще трябва да приготви между 1.4 и 2 млрд. евро. Това е лошата новина.

Добрата новина е, че това няма голяма вероятност да се случи. Ето защо.

AES Марица Изток 1 (МИ1) и ContourGlobal Марица Изток 3 (МИ3) са най-големите инвестиции в енергетиката на страната след изграждането на АЕЦ "Козлодуй" и едни от най-съществените чуждестранни инвестиции в България след повторното начало на пазарно-стопанските реформи от 1998 г.

Въпреки разликите в характера на самите инвестиции – МИ1 е "на зелено", а МИ3 е учредено като съвместно дружество за рехабилитация и модернизация на съществуваща централа, като чуждестранните собственици през годините се сменят – двете начинания имат донякъде обща предистория, съвместно попадат в приетите от различни правителства и парламенти стратегии за развитие на енергетиката на България и са идентични като начини на финансиране на инвестицията и оперативната ѝ фаза.

И двете инвестиции са договорени с българското правителство в периода между средата на 1998 г. и юни 2001 г. Финансирането им е предвидено на проекта основа, чрез договори за изкупуване на електроенергията (ДИЕ), т.н. "power purchasing agreements”. Ето какъв е контекста на тези договори в развитието на енергийната политика на България в периода между 1998 г. и 2010 г.

Съществени основания

През 1998 г. правителството получава мандат за преговори за договаряне на присъединяването на страната към ЕС. Членството изисква спазване на правото на ЕС и в частност хармонизиране с Договора за ЕВРАТОМ и Директива 2001/80 ("относно ограничаването на емисиите на някои замърсители във въздуха от големи горивни инсталации").

Очаква се, че присъединяването към ЕВРАТОМ ще изисква затваряне и последващо извеждане от експлоатация на реактори 1-4 на АЕЦ "Козлодуй". Този аспект на преговорите е формализиран тогава в проект като член 30 от Договора относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в договорите, на които се основава Европейският съюз (от 2005 г.); ЕС поема ангажимент да финансира част от разходите при извеждане от експлоатация.

Второто условие, което засяга инвестициите в Марица Изток, Директива 2001/80, трябва да бъде поставено в перспектива: към момента на преговорите за присъединяване към ЕС ТЕЦ в България са били на възраст поне 30 години, емисионните стандарти са по-слаби от тези в ЕС и често са били пренебрегвани, макар и да са част от законовите изисквания на страната от края на 1960-те години.

Напълно реалистично и разумно през 1998 г. се предвижда (на основата на наличната тогава информация за енергопотреблението, енергиен баланс и пр.), че извеждането от експлоатация на реактори 1-4 на АЕЦ "Козлодуй” ще доведе до недостиг на електроенергия, което пък предполага, че са необходими нови инвестиции, които да разширят и осъвременят мощностностите в електроенергетиката на страната, работещи с местен енергоизточник. Това са основанията, които налагат започването на преговори с потенциални инвеститори, което и се случва в началото на посочения период.

Контекстът и неговата еволюция

Първият план за инвестиции в нови и рехабилитация на стари ТЕЦ Марица Изток е част от икономическата стратегия на правителството за периода 1998 - 2001 г., която е обсъдена и приета от парламента на 17 юни 1998 г. Стратегията е призвана да осигури осъществяването на разширена програма за подкрепа за платежния баланс на основата на споразумение между България и МВФ, предотвратявайки възможността от нов фалит на България по външни правителствени задължения при вече сключена през 1994 г. сделка от типа "Брейди" за тяхното преструктуриране.

Начин на финансиране и държавно участие

Следва да се има предвид, че през 1997 г., след фалит по вътрешни задължения и хиперинфлационното им "изчистване" в началото на годината, съотношението на държавния дълг към БВП е 97.1%, през 1999 г. - 76%, през 2000 г. - 72.1%. Както се вижда от графиката, консолидираните разходи (с тези по дългови плащания) на България по обслужване на дълговете са на равнище над 60% от БВП в края на 1990-те години и през 2000 г.

Състоянието на публичните финанси на страната изключва възможностите за държавно-дългово финансиране на разширяване и реконструкция на ТЕЦ в комплекса Марица Изток, който в същото време е единственият базов източник със значителна инсталирана мощност за производство на електроенергия от местен ресурс.

Същевременно, както казва тогавашният министър на енергетиката пред депутатите в Народното събрание, цените на електроенергията са потиснати до нива "почти покриващи разходите за производство”.

Това ще рече, че нови и модернизирани мощности също биха попаднали под нивото на покриване на разходите за изграждането им. Иначе казано финансирането на тези мероприятия чрез банкови кредити или пряко набиране на средства на капиталовия пазар също би било скъпо и почти невъзможно. Съвсем невероятно изглежда и политическото регулиране на цените на по-високи нива, най-малкото защото най-рязкото вдигане на цените (с около 110%) на електричеството на годишна основа след 1989 г. се е случило съвсем наскоро – 1996 г., в обстановка на общ и рязък спад на доходите на домакинствата и на приходите в държавния бюджет.

При тези дадености и обстоятелства на финансирането на въпросните инвестиции чрез дългосрочни ДИЕ е правилно и е преценено като най-добрият вариант на решение на комплексните проблеми, възникващи (или по-скоро наложили се за решение именно в края на 1990-те години) в контекста на перспективите за присъединявана към ЕС.

В съответствие с енергийната стратегия на 1998 г. е направено е само едно изключение: в началото на 2001 г. правителството на България, получило картбланш за действие от парламента, започва преговори с Японската банка за международно сътрудничество (Japanese Bank for International Cooperation – JBIC) за заем с преференциално нисък лихвен процент за ремонт и осъвременяване на първите четири блока на ТЕЦ Марица-Изток 2 (МИ2). Мотивът за този начин на финансиране, споделен с и одобрено от парламентна, е, че МИ2 е държавна компания и ще си остане такава. При това обсъждане, както и в последвалите осъждания, не възникват несъгласия по предлаганите стратегически решения и те са предприети с широка парламентарна подкрепа.

Преговорите с JBIC отнемат време и са приключени успешно през 2004 г. от следващото правителство. Споразумението с JBIC за 29.5 млрд. йени (около 217,6 млн. евро) и предвижда 4-годишен гратисен период в съчетание с 2.78% годишна лихва за период от 14 години. Договореният лихвен процент е с около ¾ по-нисък от най-добрата възможна 8% годишна лихва, при които тогава България може да намери ресурс на свободния пазар на суверенни дългове. 15% от общия размер на кредита и принос на българския държавен бюджет. (По правилата на ЕС, ако тогава те биха били в сила, това би трябвало да се смята за непозволена държавна помощ.)

Дебатите в парламента по повод договора с JBIC за рехабилитация на ТЕЦ МИ2 показват, че неговото обосноваване се позовава на същите две причини, както и инвестициите в МИ1 е МИ2: затварянето на първите четири реактора на АЕЦ "Козлодуй” и необходимостта от намаляване емисиите (което на свой ред, както изрично е посочено, удължава живота на МЕ2 с 20 години). Следва да се отбележи също, че е единственото несъгласие на парламентарната опозиция по повод заема от JBIC е процентът на държавно финансиране, опозицията иска този дял да е по-съществен.

Енергийни стратегии

След общото обосноваване на необходимите инвестиции в ТЕЦ в района на Марица Изток, отделните проекти са включени първо в Националната стратегия за развитие на енергетиката и енергийната ефективност от 1999 г., приета, както стана дума по-горе, през септември 1998 г., сетне намират място във втора Енергийна стратегия на Република България, одобрена от парламента през юли 2002 г. и след това са предвидени в третата действаща за периода Енергийната стратегия на Република България 2020, приета през юни 2011 г. Иначе казано, четири правителства и законодателни събрания на България се ангажират с тези инвестиции. Контекстът през годините се променя, но основните оценки и ангажименти спрямо развитието на ТЕЦ от региона в общи линии се запазват.

1999

- Поради причини от икономическо естество (рецесията от 1996 и 1997 г., хиперинфлацията и състоянието на държавния дълг през 1997 г.), стратегията от 1999 г. е насочена преди всичко към макроикономическата прогноза и инвентаризация на производствения капацитет на българския енергиен сектор;

- Като документ от периода на започване на преговорите за присъединяване на България към ЕС, тази стратегия очертава и ключовите приоритети: хармонизиране с правото на ЕС, структурна реформа (приватизация, либерализация и вертикална интеграция), технологични иновации, енергийна диверсификация, енергийна ефективност, насърчаване на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и опазване на околната среда, и менно в този раздел на стратегията попадат новите инвестиции в Марица Изток;

- Запазен е модела на единствен купувач на електроенергия, с Националната електрическа компания (НЕК) в ролята на този купувач, изброени са основните мощности и се и предвижда по-нататъшно развитие на атомната енергетика след преглед и оценка на нуждите на потреблението и съществуващите съоръжения и проекти в енергетиката на страната;

- Изрично е посочено, че в комплекса Марица-Изток само МИ2 ще остане държавна собственост, а МИ1 и МИ3 са предвидени като ПЧИ, МЕ 3 като съвместно предприятие между чуждестранен инвеститор и НЕК, а МИ 1, заедно с ТЕЦ Варна - като инвестиции, изградени по метода BOOT (Build-Own-Operate-Transfer - "построй-владей-експлоатирай-прехвърли").

2002

- Стратегията от 2002 г. мотивирана от промени в енергийните политики на ЕС, особено в областта на възобновяемите енергийни източници и процеса на изготвяне на нов законопроект за енергията;

- Документът не съдържа ясни макроикономически и прогнози на потреблението на електроенергия и енергийни ресурси, а езикът е доста абстрактен;

- Освен тези особеност, изпълнението на стратегията е призвано да проведе следните мероприятия и постигне следните цели:

а. 2003-2005 - увеличение на цените на електроенергията (крайно потребление) със средно 15% на година;

б. Правно отделяне от НЕК и приватизация на дружествата за преразпределение на електроенергия;

в. Предвидена за либерализация на пазара на електроенергия от средата на 2007 г .;

г. Изискванията за работа на либерализиран пазар (след 1 юли 2007 г.) са включени в договорите за приватизация на електроразпределителните дружества;

д. Възобновяване на проекта за изграждане на АЕЦ "Белене", макар това намерение да не е заявено буквално (виж по-долу).

- Политиката по линия на "д" отново е основание да се запази модела на единствения купувач, в чийто център е НЕК (без което условие НЕК не би могла да участва в големи проекти като "Цанков камък", АЕЦ "Белене" и други );

- Стратегията подчертава намерението да се преустанови политиката на финансиране на енергийни проекти чрез споразумения за закупуване на електроенергия "в бъдеще” и фактически препотвърждава съществуващите договори"

- Позовавайки се на Протокола от Киото, е изказано намерение да инвестира в нова ядрена мощност, "за запази дела на атомната енергетика" в електроенергийния капацитет на страната;

- Въпреки че се споменава необходимостта от затваряне на старите реактори на АЕЦ "Козлодуй", в Стратегията накратко е спомената и тяхната "възможна” рехабилитация, но не се споменава, че проектите в ТЕЦ-ове Марица-Изток всъщност вече са планирани именно като компенсация на ядрените мощности, предвидени за извеждане от експлоатация;

- Въпреки това, в документа се подчертава, че "за разлика от много държави-членки на ЕС и страните кандидатки за членство в ЕС, където местният добив на въглища няма икономически перспективи, местните лигнитни въглища в България имат силна позиция като ресурс за производство на електроенергия" и че "това предимство, в комбинация с тяхното значение за сигурността на енергийните доставки, определя значимото място на минните и електроцентралите Марица Изток в развитието на енергийния сектор. "

- МИ1 и МИ3 са изрично споменати в следния контекст: "дългосрочните споразумения, подписани за новата електроцентрала "Марица Изток 1 ”(670 MW) и за рехабилитацията на завод "Марица Изток 3 ” (860 MW), ограничават бъдещ пазарен сегмент до 40% от общото потребление на електроенергия (като се вземат предвид и базовите мощности на атомната електроцентрала и когенерационните централи)”;

- Моделът на единния купувач, независимо от критичната му оценка в Стратегията, в крайна сметка отново е запазен, тъй като, както стана дума, НЕК става 51% акционер в дружеството на АЕЦ "Белене" и финансира изцяло изграждането на "Цанков камък" - това са начинания, които изискват запазване на активите и кредитоспособността на НЕК; страничен резултат от това стечение на обстоятелствата е и спирането на приватизацията на отделни части от НЕК и по-късно учредяването на БЕХ;

- След 2008 г. ролята на НЕК като част от подобни големи проекти постепенно бе заменена от новосъздадения БЕХ;

- Въпреки че в Стратегията от 2011 г. се твърди, че никакви нови ДИЕ не са приемливи, споразуменията с РОСАТОМ, които са сключени през периода на изпълнение на Стратегията, най-важното - през 2008 г., за доставката на оборудване на АЕЦ Белене се оказаха много по-непрозрачни и изключително скъпи (като разходите по тях разходите са платени през 2017 г.);

- В същото време, за периода, обхванат от стратегията от 2002 г., новата АЕЦ не е спомената в каквато и да е изрична форма и не са взети предвид лесно изчислимите последици за (регулираните) цени на електроенергията , въпреки че документът (стр. 20, текстът и таблицата с индикативни цените) очертава перспективата за "три 10-процентни средни годишни увеличения, като средната цена на електроенергията за домакинствата през 2004 г. следва да достигне 0,09 щ.д. / кВч, без ДДС", като изрично е споменато, че тези цени са изчислени в отговор на "необходимостта да се вземат предвид пълни разходи за производство на електроенергия ”.

2011

- Необходимостта от нова стратегия възниква, от една страна, поради развитието на политиките на ЕС в енергийния сектор (за периода има поне седем нови директиви и няколко решения на Европейската комисия и Европейския парламент, които следва да се прилогат страните членки), особено в областта на либерализацията на нергийния пазар и инфраструктура - т.нар. Трети енергиен пакет, в чието приложение България изостава от почечето страни членки, но също така и в областта на възобновяемите енергийни източници, където България се представя по-добре от средното ниво, а от друга, споменатите по-горе недостатъци в изпълнението на предишната стратегия.

- Един от дискутираните проблеми е енергийната зависимост, която се оценява на 76%; оценката не включва ядреното гориво. "Зависимостта от внос на природен газ, суров петрол и ядрено гориво е практически пълна и има един традиционен произход - Руската федерация", се казва в документа.

- В документа се споменава нов ядрен капацитет от 2 000 МВ, но се избягва позоваването на проекта за АЕЦ "Белене". В инвентаризацията на съществуващите и прогнозираните нови мощности за производство на електроенергия инсталирана ядрена мощност е удвоена, но не са предвидени намаления на производството на ТЕЦ (които в документа са групирани заедно с производството на електроенергия от биомаса).

- Отново не се споменава и / или прогнозира цялостната промяна в разходите за производство на електроенергия, цените, споменати в една от таблиците за 2020 г., са съпоставими с посочената по-горе цена (в Стратегията от 2002 г.).

- В противоречие с акцента върху увеличаването на ядрения капацитет (което вероятно увеличава зависимостта от внос на енергийни ресурси), е направен изводът, че "значението на местните въглища за енергийна сигурност е безспорно" .

- А в раздела "Енергийна сигурност" стратегията обещава ни повече ни не по-малко от "институционална подкрепа и мониторинг на проекти за изграждане на нови и / или заместващи мощности, използващи местни въглища и задължително използване на съвременни високоефективни и ниско емисионни въглеродни емисии. технологии за улавяне и съхранение, включително технологии за развитие и подобряване на енергийната система”.

Мнението на министрите и регулаторите

Между 1998 и 2010 г. няма министър на енергетиката на България, който да постави под съмнение разумната обосновка на ДИЕ за МЕ 1 и МЕ 3. Напротив, всички те са убедени, че проектите са необходими за:

а) модернизация на топлоелектрическите централи в страната, в ситуация, когато целият сектор се дезинвестира от години, а екологичните предизвикателства се увеличават и биха могли да изложат на риск населението на България и нейното присъединяване към ЕС;

б) заместване на замъгления капацитет на АЕЦ Козлодуй;

в) ДИЕ добре обслужват неговата цел, не добавят неуправляема тежест за домакинствата и икономиката, и

г) инвестициите са приветствани поради техните страничните ефекти, преди всичко приносът на МИ1 и МИ2 за енергийната сигурност и енергийната независимост на страната.

Ето доказателствата.

  • Г-н Иван Шиляшки (1997-2001 г.) е на мнение и твърди, че малко по-високите разходи за електроенергия, дължащи се на ДИЕ, ще бъдат компенсирани от по-ниската цена и положителните външни ефекти на двата ТЕЦ, ако се вземе предвид целият оперативен период. Той също така не се съмнява, че те спомагат за разрешаването на нетривиалните въпроси, свързани със задължението за постепенно преустановяване на реакторите в Козлодуй и многократно се застъпва за тъкмо такова решение и успява да убеди парламента и широката общественост в своята правота.

  • Неговият наследник в следващото правителство, г-н Милчо Ковачев (2001-2004 г.) е на същото мнение и се опитва да ускори инвестиционния процес, когато той се забавя през 2003 г., обяснявайки на народните представители на 5 декември, 2003 г. какви мерки се вземат по този повод.

  • Най-дългогодишният председател на регулаторния орган (2001 - 2009 г.), проф. Константин Шушулов в съавторство с колегата си от Техническия университет, проф. Симеон Батов, специално изследва положителните ефекти от ПЧИ в Марица Изток. Това той разработва и стратегически документ за енергетиката на България, публикуван през 2003 г. (но послужил за подготовка на стратегията от 2002 г.) под заглавие "Някои възгледи за развитието на енергийния сектор на България в близко бъдеще". В него се подчертана, че процесът за осигуряване на преки чуждестранни инвестиции за МИ1 и МИ3 се забавя и следва да бъде ускорен.

  • В него авторите доказват по неоспорим начин всички гореспоменати положителни въздействия на МЕ1 и МИ3 и всъщност техните възгледи стават част от Енергийните стратегии.

  • Настоящият (2019 г.) ръководител на комисията за енергийно регулиране, г-н Иван Иванов, винаги е бил реалист в оценката на отпечатъка AES и ContourGlobal в българската икономика.

  • Неговият предшественик г-н Мартин Тафров (през 2014 г.) публикува следната оценка на цените на регулаторните цени и т.нар. студен резерв за периода 2014-2015. Неговите изчисления показват, че промишлените ТЕЦ и инсталациите в съседство с централното отопление са действителните бенефициенти на регулираните цени на електроенергията.

Европейският контекст

Недоволните от договорите с МИ1 и МИ3 може би не разбират европейския контекст на проблема. А той е, че договорите се оказват в тежест не по вина инвеститора, а по други причини. Повечето от тях са политически – публично финансиране на други проекти и мощности, промени в законодателството и субсидиране на други енергийни под-отрасли (най-често със същия тип договори за изкупуване на електроенергията).

Всички такива случаи в ЕС не се разглеждат като невъзстановими загуби, като "потънали гемии", като "sunk costs”.

А това са разходи, които, макар вече направени, не могат да бъдат възстановени по никакъв начин. Повтарящите се опитите за възстановяване на проекта АЕЦ "Белене" са типичен пример за нещо, което в микроикономиката се нарича "за заблуда по повод загубените разходи и активи" ("sunk cost falacy"): губиш, но продължаваш упорито да правиш същото. Точно това се съдържа в съобщенията за разговорите между премиера Борисов и президента Путин, че "проектът трябвало да стане необратим".

Методиките ЕС за решаване на проблеми с договори за изкупуването и други променени поради политически и регулаторни причини обстоятелства в енергетиката е известна под названието "изчисление на блокираните разходи или активи" ("stranded costs and assets") или "възнаграждение за мощност" (вече инсталирана, "capacity remuneration”). Тези известни от капиталовите пазари и са модифицирани за цели като тези, които очевидно има г-н Николов.

Понятието "блокирани активи" придобива особено значение за ЕС при обсъждането на политиките по опазване на околната среда и изменението на климата, където съсредоточаването е върху това как законодателството и регламентите, прилагащи тези политики, създават рискове от блокиране на активи. Smith School of Enterprise and the Environment на Оксфордския университет дори има специална програма да обучение по оценка на блокирани активи. Списъкът на фактори, причиняващи такива проблеми е много подробен, но в него на видно място са политиките за борба промените в климата, за субсидии на ВЕИ и електромобили и/или тези за ограничаване на използването на изкопаеми горива, включително въглища. Според Международната енергийна агенция, финансирана от ЕС, блокирани активи са "инвестициите, които са направени, но в определен период от време, преди края на техния икономически живот (както се е предполагало в точка за инвестиционно решение), вече не могат да печелят икономическа възвращаемост в резултат на промени в пазарната и регулаторната среда".

Точно такъв е случаят с "американските централи", ВЕИ-тата, използването на биомаса и преференциите за изкупуване на електроенергия от малки ВЕЦ. Методологията за изчисление на блокирани активи е господстваща практика на ЕС при оценка на компенсациите за тях. Както се разбира от казаното до тук (а и от следващите по-долу пояснения), тя е и единствено възможната разумна схема на решаване на такива проблеми в ЕС. Такава схема за изчисление на компенсации бе приложена в Полша по повод инвестициите тамошната енергетика преди приватизацията ѝ. У нас в предишния парламент полският закон бе използван като чернова за проектозакон (внесен от НФСБ, г-н Валери Симеонов е подпредседател на комисията по енергетика) за национализация на "американските централи". Надявам се, че това вече и история, която няма да се повтори.

Друга особеност на тези ТЕЦ (и МИ2) е, че работят на местен ресурс и не зависят от внос на енергийни ресурси и са важен фактор при изчислението на енергийната независимост в сраните членки на ЕС.

Важно е също, че МИ1 и МИ3 са чисти, както по смисъла на действащите изискванията на ЕС, така и според предстоящите нови изисквания за въглищни централи.

Както се вижда и от доклада на БАН за АЕЦ "Белене", проблеми с концентрацията на азотни оксиди и прах в изходящите газове на трите електроцентрали в "Марица-изток" (3214 MW) няма. Освен това централите са в състояние, след не особено капиталоемки реконструкции, да постигнат степен на очистване на серните оксиди над 97 %, вместо 96 % сега; остава проблемът с лимитираната в Референтния документ [на ЕС] концентрация 320 mg/Nm3 серни оксиди в изхвърляните димни газове, изискване, което България не може да изпълни дори с цената на огромни инвестиции, тъй като съдържанието на сяра в източномаришките лигнити е повече от 2,5 %, докато в останалите страни от ЕС, без изключение сярата е по-малко от 1,5 %.

Ако обаче се поиска България да получи генерално изключение от ЕС, като остане само нормата за степен на очистване, то е почти сигурно, че тя ще го получи. Защото то вече е практикувано през 1990 те години за ТЕЦ на високосернисти лигнитни въглища. Иначе казано, тази предистория показва как се стига до блокиране на активите на трите ТЕЦ в Марица – Изток.

Правната страна на въпроса

Нито един арбитраж няма да се интересува от българските флиртове с Москва, ако се стигне до уреждане на права поради едностранно "късане на договорите".

Договорите за МИ1 и МИ3 не могат да бъдат смятани за "нерегламентирана" държавна помощ (както поиска регулагора по времето на правителството на колегата Орешарски) и анулирането им е безсмислено, поне защото обстоятелствата са следните.

  • От 1993 г., според чл. 20а от закона за задълженията и договорите в България, както и във всички нормални икономики по света, "договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили" и те "…могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона". (Тази промяна в закона бе е една от най-важните реформи при предоха на България от централно планиране към икономика, функционираща на пазарни основания. За съжаление почти никой не отчита този напредък.)

  • Те са замислени като заместител на малките четири реактора на "Козлодуй" (условие за членство в ЕС, заради изискване за сигурност, безрискова експлоатация)

  • Подписани са преди хармонизирането на съответното законодателство на ЕС и Третия енергиен пакет;

  • Рационалността им е потвърдена от седем правителства на България и две енергийни стратегии;

  • Централите нееднократно са предлагали преразглеждане на договорите за изкупуване (поради променени обстоятелства във формулите на изчисление), но българските контрагенти не са отговаряли на предложенията;

  • Точно тези пет обстоятелства правят приложението на методиката ЕС за изчисление на блокираните активи и разходи едва ли не единствено приложимото и общо изгодно решение на казуса.

  • Разтурянето на договорите едностранно от БЕХ е или невъзможно поради казаното по-горе или прекалено скъпо - между 2.8 и 4 млрд. лв. (без разходите по делата);

  • Това са преките разходи, отделно ще трябва да се калкулират около 1.1 млрд лв за непреки разходи (обезщетения, консервация и пр.), а предизвиканите щети ще изискват специално упражнение, за да бъдат изчислени;

  • Самите арбитражи ще траят до 2022-2023 г., т.е. почти до сроковете на изтичане на договорите;

  • Неизпълнението на плащанията (за компенсации и разлики) е неразумно и само по себе си, защото ще затвори Мини Марица Изток или най-малкото ще остави поне 2 000 работници на улицата;

  • Освен това под риск ще се окажат и продажбите и работните места на други 400 фирми доставчици, 50-на от тях местни, плюс друг предизвикан от договорите с МИ1 и МИ3 бизнес.

  • Цялата история, според "Файненшъл таймс", е "лош сигнал за чуждите инвеститори наред с оттеглянето на италианската "Енел", германската ЕОН и чешката ЧЕЗ, които напуснаха България през последните години".

*Авторът преподава макроикономически анализ и икономика на политиката в СУ, председател е на УС на Института за пазарна икономика и е управител на консултантската компания КС2 Ltd.

Още от Анализи и Коментари

За или против машинното гласуване?