Не са събрани 70 млн. лв. тол глоби заради ръчно обработване на фишовете

За 141 млн. лв. консорциум "Капш Трафик Солюшънс" извършвал само поддръжка на софтуера, но не и на резервни части

Не са събрани 70 млн. лв. тол глоби заради ръчно обработване на фишовете

Глоби за 70 млн. лв., заради извършени 200 000 нарушения на правилата на тол системата, не са събрани, защото фишовете се обработвали ръчно. Нямало софтуер за машинна обработка, разкри зам.-министърът на регионалното развитие Захари Христов във вторник. Наред с това консорциум "Капш Трафик Солюшънс", който изгради системата и с който сега Агенция "Пътна инфраструктура" има и втори подписан договор за 141 млн. лв. за поддръжка на системата, осъществявал такава само на софтуера, но не и за резервни части.

Служебното правителство установи, че системата дори не се издържа и едва в края на тази година може да излезе на нула. Това резонира чувствително на очакванията на бившия премиер Бойко Борисов, който възлагаше големи надежди на приходите от системата и дори я определяше като "печатница за пари".

Ръчно вкарване на глобите заради липса на софтуер

Проверката на тол системата бе разпоредена преди седмици от строителния министър Виолета Комитова. Именно тази инспекция е установила, че глобите се вкарват ръчно, а не се обработват машинно. Причината е липса на софтуер, който е трябвало да бъде осигурен от изпълнителя на системата. Наред с това не работели всички контролни рамки и камери.

От 117 контролни точки за автомобили над 3.5 тона реално функционират между 10 и 30 броя. "Причината за това е, че изпълнителят е трябвало да изработи софтуер, който да се самообучава и да обработва всички тези контролни точки. В случая той не го прави и те се обработват ръчно", обясни зам.-министърът. Той направи и уточнение, че всички устройства работят, но те се пускат избирателно, отново заради ръчната обработка на заснетите нарушения.

От изградените 295 контролни точки, включващи 212 камери за превозни средства до 3 тона, работили само между 30 и 70 камери.

Новият директор на Националното ТОЛ управление инж. Иво Иванов обясни, че 15 души се занимават с ръчното въвеждане на данните на нарушителите и дневно успяват да обработят между 500 - 600 случая.

Иво Христов обяви още, че по време на проверката се е установило, че центровете за данни и стационарните контролни точки струват приблизително 100 милиона лева и нямат застраховка.

"Капш" поддържа само софтуера, но не и резервните части

Зам.-министърът коментира и втори договор, който е за мониторинг и поддръжка на тол системата, който е подписан с "Капш" за 141 млн. лв. Изненадващо проверката е установила, че фирмата осъществява само софтуерна поддръжка, а резервните части си ги осигурява АПИ.

"Възложителят в лицето на АПИ е длъжен да предоставя резервни части. Договорът е за пет години на стойност 141 милиона, което като изчислихме прави около 2 милиона на месец, които АПИ плаща на "Капш" и се оказа, че ги плаща единствено за софтуерна поддръжка. Физическата поддръжка, резервните части по тол системата са абсолютен ангажимент на АПИ", обяви той. А след това добави, че трябва да се провери дали агенцията има резервни части, за да поддържа тол системата или отново този въпрос е оставен нерешен.

Последно в края на януари т.г. след половин година умуване агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) подписа нов договор с консорциум "Капш Трафик Солюшънс" за поддържане на надграждане на тол система за 141 млн. лв. с ДДС за следващите 5 години. На практика това е втори договор с "Капш", сключен без предварително обявление още през август 2020 г. Преди това австрийската компания изгради тол системата, за което получи 180 млн. лв. с ДДС от държавата.

Аутсорсинг с двойна комисионна

Зам.-министър Захари Христов посочи, че АПИ има договор с национални доставчици на услуги, които от името на АПИ събират всички тези такси и се оказва, че печелят двойна компенсация.

"От едната страна аз като гражданин плащам два пъти една винетка, националният доставчик на услуги приема тези две плащания. АПИ възстановява на гражданина едното плащане, но националният доставчик на услуги фактурира и двете плащания и си получава комисионната за тях - до 7 % на всяко плащане", освети схемата той.

С транспортните фирми и тежкотоварните камиони схемата била същата. Те ползват 50 % отстъпка.

"Камионите, които са на алтернативно гориво, им се плащат 50% от направените разходи в тол системата, т.е. за тол карти и джипиес устройства. Една фирма, предплащайки 1 милион за хикс на брой камиони, 500 хиляди лева са използвали и другите 500 хиляди АПИ ще им възстанови. Националният доставчик на услуги получава своята комисионна на база на този 1 млн. Следователно няма връзка между АПИ и националните доставчици на услуги и тези плащания минават безконтролно. Тук става въпрос за милиони загуби", твърди още Христов.

Зам.-министърът добави още, че в процеса на договора за изграждане на системата са възникнали и нови 27 договора, които са на стойност над 100 хиляди лева. Той обърна внимание, че АПИ има договори с национални доставчици на услуги, които от името на АПИ събират всички тези такси.

Събираемостта изостава

Събираемостта също изостава драстично.

"За 2019 г. събирайки само по една позиция, само ел. винетки, сме събрали 392 млн. лв. за 2020 г., вече имайки три позиции - ел. винетки, маршрутни карти и тол декларации сме събрали с 600 000 лв. по-малко от 2019, при която имаме една позиция", разказа още Христов.

Той продължи, че до май 2021 г. са събрани със 185 млн. по-малко и добави, че края на годината трябва да съберат 185 млн. лв., за да стигнат нулата и да се счита, че тази система се самоиздържа.

"Пожелателният приход, който слушаме от предното правителство за 1.3 млрд. лв. на година е доста далече от тези данни", каза още той, цитиран от агенция БГНЕС.

Тол системата влезе в експлоатация на 1 март 2020 г. след половингодишно забавяне. Резултатите от първата година на управлението не оправдаха очакванията на бившия премиер за съществени приходи.

Вместо планираните 450 млн. лв., постъпленията се оказаха далеч по-скромни – около 130 млн. лв.

Причината за това обаче се оказа пандемията от коронавирус и бонусите, които даде правителството на превозвачите, намалявайки тройно платената пътна мрежа спрямо първоначално предвиденото.

Споделяне

Още по темата

Още от България