Не се налага паническа промяна на избирателната система

Мая Манолова незабавно трябва да оттегли предложението си за промени в Изборния закон, защото то има куп пробойни, твърди доц. Васил Гарнизов

Васил Гарнизов, сн: БГНЕС

Резултатите от референдума не предпоставят нужда от паническа промяна в избирателната система. Такъв разговор трябва да има, но той трябва да протече спокойно, казва в интервю за Mediapool социалният антрополог и преподавател в Нов български университет доц. Васил Гарнизов. Според него предложението за промени в Изборния закон на Мая Манолова има редица недостатъци. Основният проблем е, че новите едномандатни избирателни райони не трябва да се правят механично, без зад тях да стоят политически и социални общности.

Доц. Гарнизов, как ще коментирате предложението на Мая Манолова за промени в Изборния закон, според което 100% от депутатите ще се избират по мажоритарната система? Добро решение ли е това?

Отговорът на въпроса трябва да започне по-отдалече. Промените в избирателната система не могат да бъдат произволни, защото те трябва да са в синхрон с конституцията. Добра или лоша, тя беше направена от своите "бащи" с идеята, че в България ще се прилага пропорционална или смесена избирателна система. Неслучайно в нея са заложени принципи като "един избирател – един глас", невъзможност за дублиране на мандати, без опция за заместване и т. н. На практика, ако искаме да въведем новата избирателна система, трябва да се промени конституцията.

Пропорционалната система може да е заложена като идея в конституцията, но не е записана директно в нея.

Не е записана, но най-малкото не е сериозно да внасяш един избирателен закон, без да мислиш за цялата традиция и политическата култура, създадена с прехода. Ние пробвахме различни варианти за мажоритарни избори в България и те работят – за президент, за кметове. На парламентарните избори през 2009 г. също имаше мажоритарен елемент. Опитахме и преференциалния вот. Тоест някакви мажоритарни елементи бяха проиграни през последните години, но като цяло политическата култура, тоест онова, с което хората са свикнали в България, е гласуването с пропорционални листи, когато говорим за парламентарни избори.

Според предложението на Манолова трябва да имаме 240 едномандатни района – 231 в България и 9 в чужбина. Въпросните избирателни райони в България не са дефинирани в проекта, а този въпрос е оставен да се решава на по-късен етап.

Когато въвеждаш изцяло мажоритарната система, трябва да знаеш, че всъщност въпросът за районите е конститутивен. Например във Великобритания именно избирателните райони правят британската избирателна система. Тези райони, всъщност, съвпадат с определени исторически, културни и социално-политически общности.

Какво реално се случва там? Консерваторите излъчват 5-6 кандидата за един район и ги изпращат на прослушване на една комисия, която е излъчена от района. В района, в който аз съм ходил, във въпросната комисия имаше пенсиониран полковник, пенсионират журналист и пенсионирана счетоводителка. На други места има пенсионирани учители или хора, които са имали среден бизнес. В момента, в който партията реши да направи номинации в един район, тя си прави по свои критерии свой избор и ги праща за подреждане от местната общност. Но тази местна общност трябва да е стара политическа, културна и социално устойчива, т. е. хора, които се познават и които помежду си излъчват най-достойните. Ето така изглежда британската мажоритарна система – партиите си правят номинациите, но техните кандидати отиват на трудно одобрение от местната общност.

Тоест да кажеш, че ще избираш 240 едномандатни народни представители, без преди това да си решил въпроса за идентичността на избирателния район, е като да сложиш каруцата пред коня.

Погледнете Подбалкана - това са общини, които непрекъснато се деляха една от друга – Копривщица, Антон, Златица, Пирдоп. В цялата страна има фрагментация. Можете да си представите какъв абсурд би било, ако в един едномандатен избирателен район, няколко съседни общини с по 4-5 000 души, които вече нямат нищо общо помежду си социално, политически или културно, трябва да направят един общ изборен район. Ако има една по-голяма община вътре, тя ще вземе инициативата на по-малките.

Какви са опасностите, ако въпросните избирателни райони се направят механично?

Това е посегателство срещу същността на мажоритарната система. За да има истинско политическо представителство, отдолу трябва да лежи социална общност, нещо, което да свързва хората – общо минало, обща памет, общи цели.

Тоест преди Мая Манолова да ни предлага техническите решения - а именно как ще се гласува, трябва да бъде решен основният въпрос – как ще разделим България на 231 естествени социални или културни райони.

Тогава ще стигнем до следващите прости въпроси, за които Мая Манолова не си дава сметка. Например, има избирателни секции в Благоевградско, които са по 8000 души. Но от тези 8000 души 7500 са македонци, които са взели българско гражданство и са имали нужда от постоянен адрес. Тях съответно ги няма от терена, защото работят например в Германия. В този случай там може да бъде избран мажоритарен кандидат на втори тур и с 300-400 гласа.

Е, това са несправедливостите на мажоритарната система, които са ѝ вътрешно присъщи.

Не, не е така. България е много лошо организирана на най-ниско ниво. Административният контрол е много слаб. Информационната система на държавата ГРАО е пробита, системата на адресната регистрация е пробита.

Какво имате предвид?

ГРАО дълги години не може да ни каже колко са реалните гласоподаватели в България.

Проблемите с регистрацията, за които говорите, вероятно съществуват и в другите държави в ерата на глобализацията.

Не, в другите държави този въпрос е решен по друг начин. В САЩ, понеже населението на страната е разпръснато по целия свят, правят предварителна регистрация за изборите. Това е принципът на активната регистрация, в който гражданинът заявява намерението си да гласува на съответните избори чрез декларация или писмо, и накрая е напълно ясно какво е електоралното тяло. Във Великобритания не го правят с принципа на активната регистрация, но там има стари, съществуващи избирателни райони на по 100 години. В тях няма съмнение кой живее и кой гласува.

Явно сме изправени пред сложен казус. Какво да се прави?

Не сме изправени пред никакъв сложен казус. Ако се направят едни произволни, административни разделения на страната, ще се сбърка. Има и друг проблем. Предложението в референдума включва принципа за абсолютното мнозинство. Абсолютно мнозинство обаче означава 50% плюс един глас от имащите право на глас. В същото време предложението на Мая Манолова предвижда обикновено мнозинство, защото в много секции няма да се стигне до абсолютното мнозинство и няма да има избран кандидат дори на втори тур. Според формулировката на референдума изискването за абсолютно мнозинство се отнася и за втория тур. Това, разбира се, е грешка на инициативния комитет, съставил въпросите.

Има още съображения. Тъй като не знаем кой къде живее и кой къде гласува, Мая Манолова се опитва да реши въпроса с въвеждане на изискването за местоживеене на даден адрес през последните шест месеца. Това означава масово хората да започнат да се регистрират на нови адреси половин година преди изборите. И освен това има твърдение, че това ограничава правото на глас. Конституцията гарантира правото на гражданите да гласуват, а Манолова иска да го ограничи до 6 месеца по местоживеене.

Има и други тежки пробойни в предложенията. Ние ги видяхме по време на изборите за Велико народно събрание, в които половината депутати бяха избирани мажоритарно. Тогава границите на районите бяха доста произволно определени с указ на президента. След това съветниците на президента бяха много изненадани, че ВНС беше доминирано от наследниците на БКП. Тоест тази попара - на бързо, "на пожар" правене на изборни райони сме я сърбали.

Какво предлагате вие като алтернатива?

Аз съм близо до идеята за смесена система от немски тип. Но там има една уловка. В Германия, за да я въведат тази система, германското правителство обучаваше германското население в продължение на 10 години. Тоест тя е сложна система.

Обяснете я накратко.

Отиваш да гласуваш и пред теб имаш една бюлетина с две колони. В едната колона гласуваш за партия, а в другата – мажоритарно. Обаче накрая всичките гласове се броят на национално ниво и има 5-процентов праг. Тоест, ако партията ти не преминава 5%, твоят мажоритарен глас не се брои. Ако преминава 5%, има сложна формула откъде влиза пропорционалният кандидат, и откъде – мажоритарният. Това също е сложна система и тя има нужда от преподаване, а хората, които ще гласуват по нея – от дълго обучение.

В момента политиците искат да направят много сложна промяна, на която не могат да се изброят негативните последици.

Според предложението на Манолова един независим кандидат може да бъде издигнат от инициативен комитет с подписка от 500 души. Обаче тези 500 души могат да не живеят в избирателния район. Това е пълен абсурд. Тоест, от една страна правим едномандатни райони, за да приближим кандидатите до избирателите, а от друга – даваме възможност със софийска подписка да се издига кандидат в Пловдив.

Проектът е пълен с противоречия и Мая Манолова трябва веднага да си го оттегли. А разговорът за мажоритарния елемент трябва да тече спокойно и трябва да премине в контекста на разговори за промяна в конституцията.

Тоест не трябва да се бърза и предстоящите избори не трябва да са по новата система?

Това е фундаментална промяна в нашата политическа система. В никакъв случай не трябва да се бърза. А ако сега политиците искат мажоритарен елемент, могат да направят друга, лесна промяна. Става въпрос за усъвършенстване на преференциалния вот, като се въведе изискване за 50% одобрение за даден кандидат. Тоест 50% от гласувалите за една партийна листа трябва да са предпочели кандидата, за да я пренаредят.

Това не е ли много висок праг, който е трудно да бъде постигнат?

Но това е мажоритарният принцип. Половината от хората, гласували за една партия, да са избрали даден кандидат.

Това се оказа неработещ вариант в България.

Но това е мажоритарният принцип, в противен случай говорим за предпочитан кандидат.

Но по-важното е, че не трябва да се дава ход на това, което предлага Мая Манолова, защото то е технически, демократически и организационно вредно. И иначе трябва да има разговор за промяна на конституцията и заедно с него – разговор за промяна на избирателния закон. Привърженик съм на немската система. Нека тя да се подготвя пет години и тогава да се въведе. Не се налага паническа промяна в политическата система. Налага се промяна, но тя трябва да е внимателна, бавна и образована.

Още по темата
Още от Интервюта

Ще оттеглят ли управляващите предложението първият ден от болничните да не се плаща?