Не се очертава ясно мнозинство, докато Швеция се отправя към общи избори

Не се очертава ясно мнозинство, докато Швеция се отправя към общи избори
Съставянето на ново правителство на Швеция след парламентарните избори този месец се очертава да бъде сложно. Нито един от двата основни блока - ориентираната вляво коалиция, оглавявана от социалдемократите, или четирипартийната десноцентристка опозиция - няма да спечели мнозинство на фона на големия възход на антиимигрантската партия Шведски демократи, пише ДПА, цитирана от БТА. 
 
Швеция отива на избори на 9 септември след четири години, в които премиерът Стефан Льовен оглавяваше лява коалиция на малцинството. Председателят на Шведската социалдемократическа работническа партия Льовен казва, че партията му е гарант на социалната система на 10-милионната страна и изтъква, че сега повече от всякога хора имат работа. Обаче изглежда социалдемократите ги очаква най-лошият им изборен резултат от 20-те години на миналия век, като допитванията им отреждат 25 на сто, с шест пункта по-малко от резултата им през 2014 г. 
 
"Обикновено шведските избиратели наказват партиите, които са били в правителството", казва за ДПА Андерс Санерстет, асоцииран професор по политология в Университета на Лунд. Освен това спадът е част от тенденцията, заради която социалдемократите, подобно но своите сестрински партии в Северна Европа, са загубили традиционната си електорална база предвид промените в класовата структура и трудовия пазар, добавя той. 
 
В желанието си да привлече подкрепа, Льовен се опитва да представи предстоящия вот като референдум за социалната система, тъй като избирателите са посочили здравеопазването като основен въпрос за изборите. 
 
Но и други теми често са в центъра на вниманието, особено имиграцията и интеграцията на имигрантите, както и законността и реда заради гангстерските стрелби и палежите на автомобили в населяваните предимно от мигранти предградия на големи градове като Гьотеборг и Малмьо. В края на 2015 г. правителството на Льовен затегна имиграционните правила след масовия приток на мигранти.
 
Тогава Швеция заедно с Германия и Австрия бе основната дестинация в Европа за хората, бягащи от конфликти в страни като Сирия и Ирак, и за много непълнолетни от Африка. Льовен казва, че Швеция иска това бреме да се споделя в по-голяма степен в рамките на Европейския съюз и ще запази миграцията на равнището на тази в ЕС. 
 
Този по-твърд подход е болезнен за проимигрантската Партия на зелените, младши партньор в правителството на Льовен. 
 
Зелените обаче спечелиха от дебата за климатичните промени, разгорял се заради продължителната топла вълна и засуха това лято и големите горски пожари в централните райони на Швеция. 
 
Около 7,4 милиона човека имат право да гласуват на 9 септември. Освен 349-те членове на парламента, гласоподавателите трябва да изберат 20 провинциални и 290 общински събрания. 
 
Съставянето на ново правителство се очертава сложно, понеже анкетите сочат, че нито един от двата главни политически блока няма да си осигури мнозинство. 
 
Ориентираният вляво блок, съставен от социалдемократите, Партията на зелените и Лявата партия, има 41 процента според резултатите на института "Кантар СИФО" и шведското национално радио. Главните им съперници от десноцентристкия блок на Умерената партия, Партията на центъра, либералите и хринстияндемократите, известен като Съюза, имат 37,7 на сто. 
 
Предизвикателството пред правителството на малцинството се появи в края на 2014 г., когато първият бюджет на Льовен бе отхвърлен, след като антиимигрантската Шведски демократи предпочете да подкрепи алтернативния бюджет, изготвен от управлявалия от 2006 до 2014 г. Съюз, и предизвика правителствена криза. Подобен сценарий може да се разиграе и сега, тъй като лидерът на Шведските демократи Пер Джими Окесон е казал, че партията му не желае да стои настрана. Той критикува управляващите и опозицията за провала на имиграционната политика. Наскоро партията каза, че иска Швеция да престане да приема бежанци по квотата на ООН. 
 
Предизборните анкети отреждат на Шведските демократи 19 на сто, с шест пункта повече от резултата им през 2014 г. С този резултат партията би била втора по сила. 
 
Санерстет казва, че дебатите за имиграцията са били фактор за устойчивия възход на Шведските демократи от 2002 г. насам. Той отбелязва, че "пролетното почистване" в партията, от която бяха изгонени изявените като расисти и неонацисти членове, я прави по-привлекателна за мнозина избиратели. 
 
Другите партии са казали по време на кампанията, че няма да си сътрудничат с Шведските демократи заради силните им расистки корени. Лидерът на консерваторите Улф Кристершон казва, че иска да свали от власт Льовен и да оглави правителство на Съюза, но няма "да преговаря или сътрудничи с Шведските демократи". 
 
Възможно решение е новото правителство да сътрудничи с партиите на отсрещния блок, като сключва споразумения по отделни въпроси, казва Санерстет. "Това се е случвало преди", казва той и отбелязва, че "за разлика от примера с Германия Швеция няма традиция за широки коалиции".
Още по темата
Още от Свят