Не се вижда краят на натовската операция в Либия

Военната операция в Либия започна като мисия със строго дефинирани цели - да се обособи зона, забранена за полети, и да се защитят цивилните от атаки на силите на Муамар Кадафи.

Два месеца по-късно военната операция се изроди в ожесточено бомбардиране на столицата Триполи, а и както изглежда, в усилия да се свали от власт Муамар Кадафи. Но целите на операцията остават неясни и повишават перспективата от "затъване в блатото" насред пустинята. А политическата воля на страните, участващи в операцията, е подложена на тежко изпитание.

Либийската опозиция си остава слаба. НАТО, която пое контрола над операцията от САЩ на 31 март, изглежда няма ясна стратегия за приключване на либийската кампания. Две от съюзническите сили - Великобритания и Франция - се впуснаха в открити пререкания за затягането на примката на сраженията около Кадафи чрез вкарването в действие на бойни хеликоптери. Вчера френският министър на външните работи предупреди, че желанието на неговата страна да продължи операцията няма да трае до безкрай.

Част от предизвикателствата пред операцията идват от първоначалната резолюция на ООН за Либия. Тя разрешава използването на сила по въздух, но забранява действията на сухопътни части, въпреки че позволява взимането на всички необходими мерки за защита на цивилните след бруталното потъпкване от страна на Кадафи на въстанието срещу неговото управление.

От Югославия до Ирак съвременната история показа, че свалянето на който и да е режим само чрез въздушна сила най-малкото е изключително трудна задача.

А в Либия опитите не липсват. Онова, което първоначално изглеждаше като ограничени удари по военни цели - танкове, отправили се към Бенгази, или зенитни установки - сега се разшири до такава степен, че да се превърне рано сутринта във вторник в най-голямата бомбардировка по Триполи от началото на конфликта.

Целите се увеличиха и вече включват, например, президентската резиденция на Кадафи. Един от синовете на либийския лидер беше убит на 30 април. Официалната линия на алианса е, че атакува президентския комплекс, защото там се намира команден и контролен военен център, а не защото се опитва да ликвидира Кадафи. Но е ясно, че ако либийският лидер умре, никой в НАТО няма да пролее и една сълза за него.

Сред съюзниците вече се долавят признаци на недоволство или може би дори на отчаяние. За да избегне зенитния огън, либийската операция разчиташе първоначално до голяма степен на прецизни удари, нанасяни от голяма височина. Обикновено бомбардировките се извършваха от близо 5000 метра. Но в понеделник Франция обяви плановете си да използва бойни хеликоптери, за да поразява по-точно цели в градски зони и така да изложи по-малко цивилни на риск.

Досега съюзническите сили не са дали жертви в либийската операция, но ако използват бойни хеликоптери и летят по-ниско, френските пилоти ще бъдат изложени на по-голям риск. Това само подчертава силното желание на Франция да приключи възможно най-скоро с либийската операция.

"Мога да ви уверя, че нашето желание е да гарантираме, че либийската мисия няма да продължи повече от няколко месеца", заяви френският външен министър Ален Жупе по време на френския парламентарен контрол във вторник.

Той подчерта, че либийската операция може да отнеме дни или седмици, но със сигурност не и месеци.

Опасността за пилотите ще бъде значителна. Въпреки че мрежата от установки за ракети земя-въздух на Либия е действително разрушена, се смята, че силите на Кадафи разполагат със стотици артилерийски установки, автоматични оръжия и гранатомети, които ще представляват заплаха за хеликоптери, летящи на ниска височина.

В миналите конфликти НАТО се въздържаше да използва бавно движещи се и ниско летящи нападателни хеликоптери и самолети AC-130 срещу противници с подобна бойна техника. По време на бомбардировките на Косово и Сърбия през 1999 г. алиансът бързо се отказа от плановете си да разгърне хеликоптери Апачи, след като противниците му свалиха и повредиха половин дузина изтребители още в първите дни на операцията.

Сега французите не се задоволиха да оповестят плановете си и обявиха, че Великобритания също ще използва бойни хеликоптери. Това очевидно изненада неприятно британския парламент и британците побързаха гневно да отрекат твърденията, че са взели каквото и да е решение по този въпрос.

НАТО също отказа да коментира предложението за изпращане на бойни хеликоптери, защото нито един от тях все още не се намира под нейното командване. Говорител на алианса само подчерта, че подобно нещо ще бъде от полза за всички участващи в мисията.

САЩ, които започнаха международната операция в Либия на 19 март и предадоха командването ѝ малко след това на алианса, също приветстваха идеята за използване на хеликоптери.

Американски представители заявиха във вторник, че засилването на ударите по Триполи ще изпрати послание на Кадафи, че натискът над него няма да бъде намален.

"Натискът дори ще се увеличи. Мисля, че искаме да подчертаем пред Кадафи, че натискът ни ще зависи от решенията, които той ще вземе", заяви Бен Роудс, заместник-съветник на Барак Обама по националната сигурност.

"Посланията ни към Кадафи са, че като напусне властта, това ще бъде както в негов интерес, така и в интерес на либийския народ", допълни Роудс.

Но дипломат от НАТО твърди, че недоволството нараства в Северноатлантическия съвет, управляващия орган на алианса.

"Ще възникнат трънливи въпроси относно края на мисията, ако конфликтът се проточи до 30 юни, когато Северноатлантическият съвет ще трябва да издаде ново разрешение за нейното удължаване", казва дипломатът от алианса.

Тео Фарел, преподавател по военни науки в Кингс колидж в Лондон, казва, че вкарването в действие на бойните хеликоптери в Либия ще отклони ресурси, нужни за войната в Афганистан.

"Тъй като повечето въздушни и морски сили са използвани в либийската операция, тези ресурси и без това нямаше да са от полза за афганистанската операция", казва Фарел.

"Сега отклоняването на ресурси е във висшето ръководство, следящо операцията в Либия и отговарящо за стратегическото планиране", допълва експертът.

Но ако в операцията бъдат хвърлени и хеликоптерите, нещата вече ще се променят.

"И колкото повече хеликоптери се използват, толкова по-голямо напрежение ще породи това във връзка с отклоняването на ресурси", отбелязва Фарел.

Той напомня, че подобно нещо ще се случи в критично за операцията в Афганистан време, където войната е оперативно спечелена, но стратегически загубена заради нарастващата сред страните от алианса военна умора, заради проблемите с правителството на Хамид Карзай и заради съседен Пакистан, който продължава да бъде рай за ислямистите.

По БТА