Не си заслужава парите, или животът през погледа на една домакиня

Не си заслужава парите, или животът през погледа на една домакиня

Парите, отпуснати от нашето правителство за следвоенно възстановяване на Южна Осетия, са потънали вдън земя за вечни времена. Това май вече е ясно за всички. Колкото и да се мъчи телевизията да заобикаля въпросната тъй деликатна тема, шило в торба не стои. За една година нищо не е възстановено. Разрушените къщи в Цхинвали все тъй са си в руини, а хората все тъй живеят по палатки без никаква надеждица да се преместят в апартамент.

Миналия август президентът Медведев заяви, че Южна Осетия ще получи от Русия 10 милиарда рубли. Не се знае колко от парите са били изпокрадени още в Москва, а колко са стигнали до Цхинвали, но резултатът е налице. Разруха има, а пари няма, няма и от кого да се търси отговорност, защото Южна Осетия е чужда държава и руските власти изобщо нямат думата там.

За злоупотреба с бюджетни средства Медведев може да свали някой губернатор, но не и президента на друга държава, която сами сме признали за независима. Независима е, схващате ли идеята? Ние им даваме пари, те ги вземат. А как после си ги делят, това, ще прощавате, вече не е наша грижа.

Честно казано, жал ми е за тези пари. Не са ни излишни. Да бяхме ги дали по-добре на някой район от Централна Русия. Нали и там си е направо разруха, също като в Цхинвали най-малкото. А с десетте милиарда те щяха да си направят пътища, осветление да си прокарат, да вдигнат ферми с модерно оборудване... Е, все щяха да задигнат нещичко. Ама не да разграбят всичко и помен да не остане.

Най-важното, от самото начало си личеше, че просто не си заслужава труда, че всичко ще иде нахалост. Стига малко от малко да познава региона, всеки със сигурност вижда, че Южна Осетия е едно Поле на чудесата в Страната на глупците от оная приказка.  Трябва да си напълно безнадежден балама като Буратино, че да си закопаеш там парите и да чакаш да пораснат жилищни квартали, болници и училища. Трънки ще пораснат.

Аз съм трудова жена и не се бъркам в политиката. Не ми харесва обаче как управляващите хвърлят пари на вятъра. Вече си имаме севернокавказки републики - те си живеят доволно на гърба на другите, по-работливи региони, и хич не мислят да слязат. За какъв дявол сега качват на тоя гръб още един готованец?

Напротив, трябва да се отървем от готованците. Колко време ще търпите например в собственото си семейство разни безделници - синове или зетьове, здрави и силни, ако не дават и пукнат грош вкъщи, а само ви харчат парите? Ще изтраете година-две, после ще речете: айде друм, стига сте ми смукали кръвта. 

Знаем как трябва да градим отношенията в собственото си семейство. Още не сме наясно обаче какво става в собствената ни страна. Подарили сме вече десет милиарда на Южна Осетия, сега подаряваме още десет. Че как иначе? Нали трябва да подпомагаме горката бедна независима държава. Трябва да ѝ вдигаме жизнения стандарт, за да живее по-добре от Грузия. Че грузинците да ѝ завидят, да им се прииска също някак да се долепят до Русия.

Вдянахте ли сега накъде вървят нещата? Не ни стига Южна Осетия, която нищичко не произвежда, малко са ни Чечения, Дагестан, Ингушетия и другите региони, които живеят от дотации и ги носим на плещите си като страхотно тежка раница. Малко ни е това бреме, та гледаме как да се натоварим и с Грузия. Сега я хранят американците, но трябва да ги изместим оттам. Задължително. Че просто не можем да спим като хората.

Миналата година имаше един виц: "Щом научили, че за Южна Осетия са отпуснати 10 милиарда рубли, жителите на Воронежка област помолили президента Медведев да подложи техния край на бомбардировки и артилерийски обстрели".

Хубава идея. Само дето няма да ги бомбардират. Защо да хабят залудо снарядите? Докато Русия си утвърждава световното величие и поема издръжката на поредните хрантутници, воронежци спокойно ще си измрат самички. Без бомбардировки, по естествен път.

По БТА

Споделяне
Още от Свят