Не си заслужава парите, или животът през погледа на една домакиня

Парите, отпуснати от нашето правителство за следвоенно възстановяване на Южна Осетия, са потънали вдън земя за вечни времена. Това май вече е ясно за всички. Колкото и да се мъчи телевизията да заобикаля въпросната тъй деликатна тема, шило в торба не стои. За една година нищо не е възстановено. Разрушените къщи в Цхинвали все тъй са си в руини, а хората все тъй живеят по палатки без никаква надеждица да се преместят в апартамент.

Миналия август президентът Медведев заяви, че Южна Осетия ще получи от Русия 10 милиарда рубли. Не се знае колко от парите са били изпокрадени още в Москва, а колко са стигнали до Цхинвали, но резултатът е налице. Разруха има, а пари няма, няма и от кого да се търси отговорност, защото Южна Осетия е чужда държава и руските власти изобщо нямат думата там.

За злоупотреба с бюджетни средства Медведев може да свали някой губернатор, но не и президента на друга държава, която сами сме признали за независима. Независима е, схващате ли идеята? Ние им даваме пари, те ги вземат. А как после си ги делят, това, ще прощавате, вече не е наша грижа.

Честно казано, жал ми е за тези пари. Не са ни излишни. Да бяхме ги дали по-добре на някой район от Централна Русия. Нали и там си е направо разруха, също като в Цхинвали най-малкото. А с десетте милиарда те щяха да си направят пътища, осветление да си прокарат, да вдигнат ферми с модерно оборудване... Е, все щяха да задигнат нещичко. Ама не да разграбят всичко и помен да не остане.

Най-важното, от самото начало си личеше, че просто не си заслужава труда, че всичко ще иде нахалост. Стига малко от малко да познава региона, всеки със сигурност вижда, че Южна Осетия е едно Поле на чудесата в Страната на глупците от оная приказка.  Трябва да си напълно безнадежден балама като Буратино, че да си закопаеш там парите и да чакаш да пораснат жилищни квартали, болници и училища. Трънки ще пораснат.

Аз съм трудова жена и не се бъркам в политиката. Не ми харесва обаче как управляващите хвърлят пари на вятъра. Вече си имаме севернокавказки републики - те си живеят доволно на гърба на другите, по-работливи региони, и хич не мислят да слязат. За какъв дявол сега качват на тоя гръб още един готованец?

Напротив, трябва да се отървем от готованците. Колко време ще търпите например в собственото си семейство разни безделници - синове или зетьове, здрави и силни, ако не дават и пукнат грош вкъщи, а само ви харчат парите? Ще изтраете година-две, после ще речете: айде друм, стига сте ми смукали кръвта. 

Знаем как трябва да градим отношенията в собственото си семейство. Още не сме наясно обаче какво става в собствената ни страна. Подарили сме вече десет милиарда на Южна Осетия, сега подаряваме още десет. Че как иначе? Нали трябва да подпомагаме горката бедна независима държава. Трябва да ѝ вдигаме жизнения стандарт, за да живее по-добре от Грузия. Че грузинците да ѝ завидят, да им се прииска също някак да се долепят до Русия.

Вдянахте ли сега накъде вървят нещата? Не ни стига Южна Осетия, която нищичко не произвежда, малко са ни Чечения, Дагестан, Ингушетия и другите региони, които живеят от дотации и ги носим на плещите си като страхотно тежка раница. Малко ни е това бреме, та гледаме как да се натоварим и с Грузия. Сега я хранят американците, но трябва да ги изместим оттам. Задължително. Че просто не можем да спим като хората.

Миналата година имаше един виц: "Щом научили, че за Южна Осетия са отпуснати 10 милиарда рубли, жителите на Воронежка област помолили президента Медведев да подложи техния край на бомбардировки и артилерийски обстрели".

Хубава идея. Само дето няма да ги бомбардират. Защо да хабят залудо снарядите? Докато Русия си утвърждава световното величие и поема издръжката на поредните хрантутници, воронежци спокойно ще си измрат самички. Без бомбардировки, по естествен път.

По БТА