Не София, а Брюксел решава за членството на Румъния в Шенген

Не в София или в Букурещ, а в Брюксел ще се решава дали България и Румъния да бъдат разделени при влизането им в Шенген. Това заяви президентът Георги Първанов по повод изявлението на премиера Бойко Борисов, че България може да се присъедини и сама.

Първанов заяви след среща с румънския си колега Траян Бъсеску, че взаимодействието между двете страни по пътя към Шенген е регламентирано в двустранни документи. Според него двете държави могат да постигнат повече, ако си взаимодействат.

Премиерът Бойко Борисов вече се разграничи от Румъния в скандала между Букурещ и Париж за върнатите роми. Той, заяви че София няма проблем с Париж, и няма да вкара страната в скандал, който би ни попречил за приемането ни в Шенген.

Президентът Първанов зае обаче друга позиция, като осъди връщането на ромите като противоречаща на европейските ценности практика.

В четвъртък той коментира, че ако някой от върнатите български граждани е нарушил законите на приемащата страна, трябва да понесе санкция, но не може да има санкция срещу представители на определена етническа общност.

"Едва ли е необходимо да има съвместна декларация по ромския въпрос. Ние очевидно ще действаме еднопосочно, защото този проблем засяга и двете страни, и ЕС като цяло", каза още Първанов.

Двамата се обявиха и срещу обвързването на приемането в Шенген с напредъка по мониторинговия механизъм или със скандала около върнатите от Франция роми. Бъсеску заяви обаче, че Румъния е склонна да приеме определени бележки, свързани със закъснение по подготовката за присъединяване.

Близо 1000 роми бяха върнати от Франция в Румъния и около 50 в България. Всеки български гражданин, съгласил се да се върне в страната, получи безвъзмездна помощ от френското правителство - 300 евро за възрастен и 100 евро за дете. Един от завърналите се потвърди, че е получил парите и с видимо задоволство сподели, че една седмица даже бил настанен в хотел.

Бъсеску от своя страна посочи, че Румъния не може да приеме ограничаване на придвижването на свои граждани. Според него трябва да се търси решение на проблем на общоевропейско ниво.

"Нашият призив е да се излезе от лицемерието. Ние защитаваме нашите граждани, но в същото време нашите граждани от ромски произход, номадските роми трябва да спазват законите на страната, в която се намират и, защо не, да спазват и обичаите на общността, в рамките на която те разполагат своите биваци", каза Бъсеску.

Той заяви още, че Букурещ има специални отношения с Франция, утвърдени чрез стратегическо партньорство и в рамките на ЕС и "този въпрос ще бъде решен".

Бъсеску предлага общи действия за отпадане на мониторинговия механизъм

Президентът Траян Бъсеску предложи Румъния и България заедно да настояват до края на следващата година да отпадне механизмът за проверка и сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи. Той предложил правителствата на двете държави да разгледат тази възможност.

Безпрецедентният мониторингов механизъм върху правосъдието и вътрешните работи бе въведен с присъединяването на двете страни към ЕС през януари 2007 г. Тогава Брюксел отчете, че България и Румъния не са достатъчно добре подготвени в тази област. България вече е повдигала безрезултатно въпроса за отпадането на механизма. В същото време докладите на ЕК продължават да отчитат липса на достатъчен напредък в борбата с организираната престъпност и корупцията.

В четвъртък Първанов заяви още, че е необходима по-развита инфраструктурна мрежа между България и Румъния. Според него е необходимо не просто да се изгради втори мост над Дунав, но и да се мисли за реализацията поне на още два проекта от този характер по общата ни граница по течението на реката.

Други сфери на възможно сътрудничество са развитието на хидроенергийните комплекси и други съвместни проекти в енергетиката.