Не стигат парите за извеждане на І-ІV блок на АЕЦ “Козлодуй“

Натрупаните към момента средства в ядрените фондове не са достатъчни за извеждането от експлоатация на четирите малки блока на АЕЦ “Козлодуй, съобщиха в четвъртък на пресконференция от Държавното предприятие “Радиоактивни отпадъци“ (ДПРАО). То пое от миналата година дейностите по демонтирането на първите два от четирите руски реактори ВВЕР-440, които бяха затворени като част от договора за присъединяването на България към Европейския съюз. Скоро собствеността и на ІІІ и ІV блок ще се прехвърли от АЕЦ “Козлодуй“ на ДПРАО.

Предполагаемата цена за извеждането от експлоатация на един блок е между 200 и 300 млн. евро, съобщи Георги Гьошев, главен технолог на специализирано поделение "Извеждане на блокове на АЕЦ "Козлодуй" към ДПРАО. Това са допускания на база международен опит, но все още цената за България не се знае, защото досега страната ни не правила подобно нещо, посочи той..

За четирите мощности това прави между 800 млн. евро и 1.2 млрд. евро, а в момента в ядрените фондове, предназначени именно за това, има общо под 1.2 млрд. лв. или с една втора по-малко от най-скъпата прогноза.

Натрупаните средства във фонд "Радиоактивни отпадъци" (РАО)са 135 млн. лв., а във фонд "Извеждане от експлоатация" има 1.050 млрд. лв., съобщи Маргарита Коркинова, административен и финансов директор в РАО. Тя посочи, че недостигът на средства за извеждане на четирите блока се предпоставя от късно започналото отчисляване на процент от цената на произвеждания от АЕЦ “Козлодуй“ ток в двата фонда. Това се прави от 2000 г., а първите два реактора бяха спрени от 2002 г., а другите два – в края на 2006 г.

Освен това преди няколко години правителството намали процента от цената на ядрения ток, който да се внася в двата фонда.

Първите три програми по демонтаж на съоръженията в І и ІІ блок на АЕЦ "Козлодуй" са внесени за одобрение в Агенцията за ядрено регулиране (АЯР), каза още Гьошев.

Процесът по демонтаж се е забавил заради доскорошното колебание дали няма отново част от блоковете да бъдат пуснати в експлоатация, коментира Гьошев. По думите му обаче всяко забавяне води до оскъпяване на процеса.

От думите му стана ясно, че е възможно на България да бъдат отпуснати допълнителни средства за извеждането на реакторите от експлоатация.

За тази цел в периода 2007-2014 г. по линия на ЕБВР на България са отпуснати 300 млн. евро, предстои договаряне на сума за периода 2014-2020 г.,съобщиха от ДПРАО.

Има и възможност за набавяне на средства чрез реимбурсиране на материали от площадката на АЕЦ "Козлодуй" - сграден фонд, съоръжения на площадката, които не са радиоактивни, каза шефът на ДПРАО Дилян Петров. Той даде за пример как в Германия площадката на неработеща вече ядрена централа е превърната в бизнес парк с яхтено пристанище.

От ДПРАО припомниха, че през 2015 г. трябва да заработи Националното хранилище за краткоживеещи ниско- и средно радиоактивни отпадъци, което се оценява на около 100 млн. евро. Предстои да се избере окончателно дали съоръжението ще е на площадката "Радиана" в близост до АЕЦ "Козлодуй" и в село Хърлец. Предстои обсъждането на доклада на оценката за въздействие върху околната среда на проекта.

Избраният тип съоръжение за изграждане на площадката е триповърхностен, траншеен като подобни съоръжения има в редица европейски държави. България ползва примера на Франция, подобно хранилище има в областта Ламанш. Белгия в момента строи подобно на нашето хранилище, каза Ира Стефанова, ръководител на проекта. Предстои обявяване на процедура за избор на изпълнител за проектиране на хранилището.