Не трябва да предлагаме кадри на ДС за новата дипломатическа служба на ЕС

Не трябва да предлагаме кадри на ДС за новата дипломатическа служба на ЕС
Г-н Ковачев, ще залегне ли географският принцип, за който настояват България и другите нови страни членки на ЕС, при формирането на новата европейска дипломатическа служба?

За съжаление, в момента се заражда един много сериозен спор между Европейския парламент и Европейския съвет какъв да бъде контролът върху тази служба. ЕП не е доволен от предложението на Съвета и върховния представител на ЕС за външната политика Катрин Аштън за бюджетния контрол и за контрола върху селекцията на служителите на службата.

Ние настояваме новата дипломатическа служба да се отчита пред ЕП като единствения легитимно избран орган на ЕС, което не се гарантира от предложението на Аштън.

Географският баланс е желание на голяма част от Европарламента. Г-жа Аштън и представители на нейния кабинет казаха на думи, че ще вземат това предложение предвид, но нямаме 100-процентова сигурност.

Смятам, че ще има забавяне на решението, въпреки че Европейският съвет и г-жа Аштън искат от ЕП до две седмици да бъде взето решение, което да влезе в сила преди изборите във Великобритания. Очакванията са, че ако консерваторите там спечелят, ще стане по-трудно приемането на документа за създаването на службата.

На г-жа Аштън беше много ясно казано многократно (само аз три - четири пъти съм поставял въпроса пред нея) и тя каза: "Разбрах това, което искате от нас и то ще бъде направено". Ние продължаваме обаче да искаме гаранция, чрез съответен регламент.

Към момента баронеса Аштън заявява, че служителите в новата дипломатическа службата ще бъдат назначавани на база личните им качества и биографиите на кандидатите.

Това е единият вариант, според който ще се отчита само доколко компетентни са кандидатите за съответната длъжност.

Разбира се, всички казваме, че искаме ефективна и компетентна дипломатическа служба и компетентността на отделните служители е много важен критерий.

Не по-малко важен критерий е и географският баланс. За нас като нова страна членка, която не е достатъчно добре представена в ЕК и Секретариата на Европейския съвет, е важно този принцип да бъде спазен.

Не може г-жа Аштън да бъде върховен представител на целия ЕС, а в нейната служба да няма представители на всички страни членки. Гражданите на определени страни няма да се чувстват добре представени в новата служба, а ЕС разполага и със 130 мисии в трети страни.

Преди време казахте, че България се надява на 15-20 дипломати в новата служба, сред които и директори. Включително и ръководител на някоя от мисиите на ЕС. Мислите ли още, че страната ни е в състояние да постигне подобно представителство?

Аз мисля, че тази цифра сигурно сега ще бъде занижена надолу. Някъде към 10. Не бих искал да влизаме в цифрите обаче преди да е ясен регламентът за създаването на службата. Тогава бихме могли да калкулираме какво би било нашето адекватно представяне, защото искаме да бъдем адекватно представени в службата.

Какви национални задължения на България могат да бъдат поети от новата служба?

Идеята е европейските мисии да поемат и част от консулските функции на националните представителства, като например издаването на Шенгенски визи, когато България стане член на Шенгенското пространство.

На места, където европейското представителство може да представлява достатъчно добре и българските интереси, то ние можем да закрием нашето дипломатическо представителство. Особено в момент на криза това има и положителен икономически ефект.

Принадлежността на повечето български дипломати към службите на комунистическия режим прави ли ги неприемливи за Европа (бел. ред. премиерът Б. Борисов констатира, че 90% от състава на МВнР е свързан с Държавна сигурност) и могат ли такива хора да намерят място в новата европейска дипломатическа служба?

Освен това голям процент от тях са завършили в Москва. Това при всички положения не е положително за нас. Разбира се, можем да влезем в един политически дебат с хората, които са били съпричастни по един или друг начин към структурите на бившата ДС.

Моето лично мнение е категорично против такива хора да бъдат предлагани за служители на новата европейска дипломатическа служба. На нас ни трябват хора, които не са били по някакъв начин зависими или обвързани с комунистическия режим и с цялата трансформация на този режим в икономически и политически зависимости, които се случиха в последните 20 години в България.

Какъв според вас е профилът на един успешен кандидат за новата служба?

Опитът е много важен – поне един мандат в някое представителство на България или подобна функция в МВнР или някое друго министерство. Това не означава, че е невъзможно и някой с друга биография да бъде успешен кандидат. Защо не някой като българският еврокомисар Кристалина Георгиева – българин с добър международен авторитет, работещ в международна организация с добра комуникативна способност. Мисля, че тази способност и възможността за създаване на положителен образ и към неговата държава са задължителни качества.

Неуспешната кандидатура на Румяна Желева за еврокомсиар повлия ли по някакъв начин на позициите на ГЕРБ в ЕНП?

В никакъв случай, напротив. Г-жа Желева е зам.-председател на ЕНП и получи от партията изключително силна подкрепа. Решението ѝ да се оттегли бе лично нейно. Позициите на ГЕРБ с никакъв случай не са засегнати, с всеки изминал успешен месец на правителството на ГЕРБ те се увеличават. След изборите доверието на ГЕРБ бе голямо, но то бе на кредит. Правителството трябва да покаже резултати, каквито показва в последните месеци в борбата с организираната престъпност и корупцията. Това се отчита изключително положително от ЕНП.

Румяна Желева може ли според вас да намери място в европейската дипломатическа служба, ако бъде предложена от страната ни?

Нека тогава, когато стане това нещо, да го коментираме. Такива евентуалности в момента не бих искал да коментирам.

Как оценявате работата на баронеса Аштън до момента?

Нейната кариера започна като изненада за много хора в ЕС. Нейното не чак толкова добро представяне по време на изслушването ѝ също не допринесе за нейния добър образ. Всички ние обаче ѝ желаем успех, тъй като нейният успех е успех и за ЕС. Ние искаме силен Европейски съюз, който да говори с един глас.

Европейската народна партия ѝ предложи нашето сътрудничество и аз се надявам, че тя ще приеме всички наши предложения, включително и географския баланс.

Освен това Аштън предлага в службата - поста генерален секретар с много функции, но който не е политическо лице. Ние предпочитаме да има нейни заместници – политически лица, които да се отчитат пред парламента, а не администратори или бюрократи.

Президентът Георги Първанов критикува правителството на ГЕРБ, че няма позиция по европейската стратегия "Европа 2020". Вие мислите ли, че до момента България успешно представя визията си за стратегията в Брюксел?

Няма никаква драма, защото и ЕС няма изградена ясна визия за "Европа 2020". В момента се дискутира много стратегията, има различни предложения по плана на ЕС за следващите десет години, който повтаря Лисабонската стратегия, която за съжаление не беше успешна. Сега ЕС се надява, че тази стратегия ще бъде успешна.

Устойчивото развитие, насърчаването на иновациите са елементи от стратегията. За България и за другите нови страни членки обаче е много важно да защитим тезата, че кохезионната политика на ЕС трябва да бъде непременно продължена и махалото да не отиде в посока само към иновации и дигитално общество, а да се остави на отделните държави да се оправят с инфраструктурата. Пътната инфраструктура трябва да остане, особено за новите страни членки, приоритет и в "Европа 2020".

България има официална позиция за членството на Турция в ЕС, но непрекъснато в страната се продуцират нови идеи по въпроса. В момента тече и подписка срещу членството на Анкара. До каква степен те се приемат в Брюксел?

Това не са идеи, които имат влияние в Брюксел, тези акции са повече на политици от 20-годишния преход, които искат да има интерес към тях. Да събираш подписи срещу влизането на Турция в ЕС към момента е недостатъчно далновидно, тъй като въпросът не е на дневен ред. Има много политически моменти, които трябва да бъдат решени. ЕС е разделен по въпроса. Воденето на диалог с Турция обаче е задължителен и тя трябва да остане на своя европейски път, да приема европейското законодателство, да бъде надежден партньор. В противен случай би било много по-лошо за България, ако тя се преориентира към други ценности.

Споделяне

Още по темата

Още от Европа