Не трябва да злоупотребяваме с възможността на президента да опрощава дългове

Г-н Иванов, как ще коментирате бунтовете на ромите в Пловдив?

С много голяма тревога. Вчера имаше среща в Министерски съвет на председателите на експертните ромски групи. Добрата новина е, че те взеха решение да се обединят, да изградят една асоциация на ромските организации. Между тези, които присъстваха, имаше представители на едни от най-старите, традиционно установени и национални ромски организации. Това е много хубаво, защото така ще обединят своята воля и позиция пред държавните институции. Другото, което обсъждахме, беше ситуацията в Столипиново. Те са много разтревожени.

Как са създадени тези експертни работни групи, те съществуваха ли преди това?

Да, те съществуваха по идея и в резултат на натиска на ромските организации над правителството през 1999 година. Тогава беше приета от Министерски съвет рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество. Едновременно с това, се взе решение да се създадат към министерствата експертни работни групи с участието на ромски представители в тях, като министерствата се задължиха да осигурят тяхното назначаване.

Т. е. те са щатни служители?

Не, не са. Това решение на Министерски съвет не е изпълнено и сега ние се връщаме отново към него, за да търсим някакво решение.в тази насока. Но така или иначе, ние работим много активно с тях. Те работят на обществени начала, с всичките негативи от това. И днес, това ни беше първоначалната идея за тази среща, да задвижим процеса, да го ускорим в търсене на конкретни решения по отношение на ромите. Просто съвпадение с това , което става в Столипиново.

Там бушува социален пожар, трябва да се действа бързо, какво прави Министерски съвет?

Това, което трябва да се каже в случая, че не може да има демокрация, не може да има гражданско общество, ако не се спазва един основополагащ принцип - принципът на върховенството на закона. Законът трябва да се спазва. Друга позиция правителството не може да има. В никакъв случай никой не трябва да го подлага на съмнение. В същото време, трябва ясно да се каже, че тези проблеми са се натрупвали с години и трябва да си дадем ясна сметка, защо се стига до такива сблъсквания. Това е защото в продължение на години, бих казал от 1989 година до сега, редица български правителства се отнасяха с пълно нехайство и пренебрежение на проблема на малцинствата у нас. И в нашето общество все още няма нагласа - аз говоря за ромското малцинство преди всичко, но в не по-малка степен и за турското малцинство - това са групи в неравностойно положение, които силно са изостанали от общото развитие по отношение на своето образование, на своето икономическо положение. Тази нехомогенност, това различие, създава потенциална разлика, а потенциалната разлика води до искра в най-лекия случай, но води и до гръмотевици, светкавици и бури. По никакъв начин не бива да се заблуждаваме, че там, където има етнически различия, с такива тежки икономически и социални проблеми, те няма да се преобразуват тези проблеми в етнически проблеми. Аз не искам да плаша никого, но безспорно ние сега трябва да се поучим от това, което става. В същото време, когато говорим за конкретното събитие, аз съм доволен, че местните неправителствени организации са много активни. Там има изградени много добри граждански структури в Столипиново, има една мрежа от неправителствени организации. Виждам, че те проявяват голяма гражданска отговорност. Аз апелирам към тях да бъдат твърдо на своя пост в този много важен случай. Що се отнася до естеството на проблема - неплащане-плащане, определено трябва да се обмислят конкретни мерки. Трябва да се обмисли схемата за разсрочено заплащане, дали да не бъде направено едно по-голямо разсрочване. Освен това, немалко гласове има тези енергийни помощи направо да се насочват към енергоснабдяването. Знам, че занимаващите се с енергоснабдяването търпят големи загуби и проблеми, но в същото време трябва да се види социалната страна на въпроса. Тук трябва да се задейства една работна група и нашите експерти - роми, които днес бяха с нас, са готови да се включат в такава работна група на правителствено ниво. Би могло например да бъде с отговорни фактори и от други министерства, като от енергетиката, за да се търсят конкретни решения, които да се предложат.

На какво ниво беше срещата?

Аз присъствах като секретар на Националния съвет по етнически и демографски въпроси. В качеството си и на експерти бяха ръководителите на едни от най-големите и влиятелни организации в страната и други експерти, специалисти в различни области.

Министри не присъстваха.

В тази ситуация може ли по някакъв начин президентът да помогне сега?

Само на базата на добре подготвена експертиза. Не трябва да злоупотребяваме с възможността на президента да опрощава дългове. Това е негов прерогатив. Може да се подготви решение, достатъчно добре обмислено, и да се включи и този механизъм. Но само на базата на доста сериозен анализ. Така или иначе трябва да се видят дълговете за колко години са натрупани, какви са възможностите за плащане, да се оцени социалната страна на проблема. Възможностите на президента са институционален ресурс, който също трябва да се има предвид. Но още веднъж искам да каже, че не бива да се злоупотребява с този негов прерогатив.

Вие ще апелирате ли президента Първанов да направи такъв анализ и да вземе такова решение?

На него трябва да му се предложи такова решение. Той също има свои съветници, един доста силен екип, включително и икономическия екип. И действително може да се установи сътрудничество с тях, със силно социално ориентираните колеги от президентството, за да се подготви на президента решение, което да бъде разумно и добро.

Някои казват, че има подстрекатели в тези бунтове?

Винаги това минава през ума на хората. Може и някои да са злоупотребили, може и да има, но аз не знам това и не мога да говоря безотговорно.

Подготвят ли се антидискриминационни текстове в нашето законодателство?

Ние имаме много текстове в законодателството, които са антидискриминационни. Те са разпръснати по всички закони. Едва ли не в почти всеки закон напоследък има антидискриминационна клауза, която е пожелателна. Една от основните задачи, която стои пред нашето правителство - има решение на Министерски съвет, което е част от едно по-общо решение за законодателната програма на правителството за първото полугодие. В тази програма е предвидено министрите Лидия Шулева и Неждет Моллов да внесат в Министерски съвет до края на полугодието проект за антидискриминационен закон. Това е свързано е пряко със затваряне на глава 13 в предприсъединителните проговори с ЕС. Така че това е наше задължение от гледна точка на преговорите, но и от гледна точка на потребностите, които са основните за обществото. Не нормата е съществената да няма дискриминация. Трябва да има друг тип разпоредби, с които да се създаде институционален механизъм, който да реагира адекватно в случаите, когато има дискриминация. Във Великобритания има закон за расовото равенство, по силата на който има комисия по расовото равенство, която реагира и внася проблемите в съда. Но също така в северна Ирландия има комисия за равенството, с подкомисия за различните видове дискриминация. В Холандия има такъв закон. Ние внимателно проучихме различните варианти на ЕС. Много е важно да има един много ефективен механизъм за приложение и контрол на една антидискриминационна политика и законодателство. Но също така трябва да си дадем ясно сметка, че трябва да се гарантира да няма злоупотреба с претенция на етническа основа, че има дискриминация.

На какво ниво в Министерски съвет е подготовката на този закон?

Новината е, че в момента съставяме работна група. Има едно писмо, подписано от Лидия Шулева и Неждет Моллов, за създаването на тази работна група. Обърнахме се към министерства, ще участват и неправителствени организации също и независими експерти.

Агенцията по малцинствата кога ще бъде създадена?

Агенцията по малцинствата ще подпомага интеграцията на малцинствата в широк план. Тя ще решава проблемите в дълбочина, ще води до положителни натрупвания, а не само да търсим решение, когато сме в случай на дискриминация. Агенцията е предвидена в управленската програма на правителството за 2002 година. Моето виждане е, че тя трябва да стане реален факт преди започване на работата по бюджета за следващата година. Защото, ако Агенцията не бъде бюджетно обвързана за 2003 година, то тогава ще остане без финансови ресурси и няма да върши работа.

България написа ли си доклада по Рамковата конвенция за националните малцинства?

Още го пишем. Определено обаче, много напреднахме. В сътрудничество с министерството на външните работи сме подготвили един проектотекст и в момента се дооглежда от работна група от онези министерства, които най-пряко имат отношение към доклада.

Коя година трябваше да бъде готов?

Много сме закъснели. Трагично закъснели. Септември 2000 година трябваше да е готов. Близо 16 месеца закъснение.