Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Не виждам опасност за фиксирания курс

За да влезем в ERM II, европартньорите трябва да се съгласят на сегашното съотношение 1.95583 лв./евро

6 коментара
Лъчезар Богданов

На 23 януари председателката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова е внесла предложение за промяна на чл. 29 от Закона за БНБ**, с което за първи път след въвеждане на фиксирания курс на лева към германската марка и впоследствие  - еврото ще се промени законовата разпоредба за курса. Според новия текст от датата на участие на България в чакалнята за еврото - ERM II, официалният валутен курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен с останалите държави в ERM II (страните от еврозоната плюс Дания) и ЕЦБ по съответните резолюции и споразумения. Така, на практика се създава теоретичен риск други държави да могат да искат промяна на курса на лева. Министерството на финансите и БНБ твърдят, че новият текст е задължителен за членството в ERMII и еврозоната и че поддържат ангажимента си България да влезе в ERMII и еврозоната със сегашния курс - 1.95583 лева за едно евро.

Според мен няма опасност за фиксирания курс на лева и мисля, че мандатът и на централната банка, и на българското правителство е ясен. Той е ясен още отпреди България да стане член на ЕС и е препотвърждаван от всички политически партии, а и от институцията на централната банка. Националният интерес и позицията на България е, че трябва да влезе в този механизъм (чакалнята за еврото - ERM II, б. р.) при този фиксиран курс на лева.

Никой няма интерес да променя правилата на валутния борд и курса на лева.

Това, което е важно, е, че националният интерес на цялото общество, и това се потвърждава близо 23 години, е да запазим и съхраним една от най-важните реформи, които са направени в последните 30 години. Това е добре работеща реформа и промяна, която фундаментално промени правилата на играта в страната и за финансовия сектор, и за домакинствата и сигурността на техните спестявания, както и за предвидимостта на цените. Няма индикации, че някой иска да променя нещо, което работи, и то работи добре.

Основното напрежение идва най-вече от факта, че промените са внесени тихомълком вместо, както е редно – с отделен законопроект на Министерски съвет. Липсата на обсъждане създаде усещането, че с промените се прави нещо тайно от обществото.

Както се вижда в българската демокрация, все пак хората следят какво прави Народното събрание и веднага има обществен дебат.

Според мен всичко се корени във факта, че България е единствената страна, която си е записала курса на валутата в националното законодателство, а същевременно процедурата за присъединяване на съответната валута към валутно-обменния механизъм ERM II е създадена още през 1997 година, когато дори в България още не беше създаден валутният борд и перспективите за членство изглеждаха по-скоро в някакво далечно бъдеще.

Тогава е решено, че валутата се присъединява по курс, който се договаря съвместно от правителствата на страните-членки и Европейската централна банка, съответно, разбира се и правителството на съответната страна, която присъединява валутата си и нейната централна банка. Понеже е такава процедурата, трябва да има възможност за преговори. Това, което и БНБ, и поредица правителства са заявявали, е, че те възнамеряват да отидат на тези преговори с ясен мандат за запазване на съществуващия механизъм на паричния съвет (валутен борд, б. р.) при съществуващия и действащ валутен курс. В писмото, изпратено 2018 г., е изписано, че българското правителство и БНБ възнамеряват да кандидатстват и да стартират този процес при запазване на съществуващия режим на паричния, съвет. Това се е случило и в Естония и Литва, които имат валутен борд, създаден със закон.

Ключово за България ще бъде да убеди страните от еврозоната, Дания и Европейската централна банка, че е готова за членство и че страната ни е устойчива в макроикономически план. А ако не успее да го направи, то по-добре би било да преосмислим готовността си за крачки в тази посока.

Има процедури, които предполагат съвместно взимане на решения, и в този смисъл българската позиция е да даде ясни индикации, че това е нашият национален интерес и това е политиката на българското правителство. И второ: да убеди всички останали, че валутният борд в България функционира добре и макроикономическата картина е устойчива и запазването на курса е най-доброто решение, както това беше направено в Естония и Литва.

Ние искаме да запазим нашия валутен борд с нашия фиксиран валутен курс, но за целта трябва да убедим всички партньори в еврозоната, плюс Дания и ЕЦБ, че това наистина е подходящо и устойчиво. Ако не ги убедим, те първо няма да ни допуснат. От друга страна, ако ние не ги убедим, може би наистина не трябва да влизаме. В този смисъл, механизмът предполага съгласие. Няма как България със закон да задължи други страни и Европейската централна банка да им предпоставим и да ги поставим пред свършен факт.

Той припомни, че още от 2003 г. Европейската банка има позиция, в която ясно се посочва, че страните с действащ валутен борд не се освобождават от ангажимента си да престоят във Валутно-обменния механизъм ERM II, известен още като чакалнята на еврозоната. Второто нещо, което е казано, е, че има възможност всяка страна като едностранен ангажимент в рамките на Валутно-обменния механизъм да запази съществуващия валутен борд при съществуващия валутен курс, но това трябва да стане при взаимно съгласие. Това е ключовото и като че ли убягва на дебата в България.

Това, което можем да направим, е да представим нашата позиция. Съответно, трябва те също да бъдат убедени и да се стигне до съгласие. Това се е случило и в Литва, Естония, Латвия, която също запази валутния си курс, въпреки че там нямаха валутен борд. Имаха друг вид фиксиране на курса. Успяха в най-тежката икономическа криза за последните може би 30 години в Източна Европа на практика да запазят и без промяна да продължат.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

6 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Естествено
    #6
    Отговор на коментар #1

    Именно. При добри преговарящи. Добри за нас. Имам чувството, че са добри. Въпросът е за кого.

  2. Естествено
    #5
    Отговор на коментар #4

    Може би защото нямаме основание да го правим. Нито едно изпълнено обещание. Редовно поставяне на суверена пред свършен факт. Хитруване и шикалкавене. Поне аз не виждам основание за доверие. А доверието е дефицитна стока. Трудно се намира и бързо свършва ...

  3. Коментарът е изтрит в 21:57 на 07 януари 2021 от автора.
    #4
  4. Естествено
    #3

    България трябва да приеме еврото. Но честно.

  5. асен
    #2

    както с водата и отпадъците – дай им възможност и веднага ще те закопаят. а този богданов да ходи да практиукава безопасен секс!

  6. deni123
    #1

    напротив, България има всички основания да иска преразглеждане на курса в посока 1 лв за 1 евро или дори по-благоприятно. Предвид държавния дълг, бюджетна дисциплина и много други неща. Така че напълно е възможно, при добри преговарящи, да се постигне много повече като реално евро срещу лева.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.