Не всички искат да празнуват победата с Путин

В тържествата, посветени на 60-годишнината от съветската победа над фашистка Германия, които ще се проведат на 9 май в Москва, няма да участват президентите на Литва и Естония. Решението, което Валдас Адамкус и Арнолд Рюйтел обявиха миналата седмица, бяха предшествани от тримесечни политически дискусии. Изненада предизвика позицията на латвийската президентка Вайра Вике - Фрейберга, която не се присъедини към бойкота. "Ние не сме сиамска тройка", обясни тя. Въпреки това Фрайберг се ползва в Москва с репутацията на желязна лейди.

В съгласието на латвийската се съдържа достатъчно взривоопасен материал: като правоприемник на СССР, Русия е длъжна да признае окупацията на прибалтийските републики, казва тя. Краят на войната е едновременно и началото на "жестоката окупация на друга тоталитарна власт, Съветския съюз". Макар че Червената армия е освободила прибалтийските републики от фашизма, вместо свобода и самоопределение, тя донесе и 50 -годишна окупация и тоталитарна диктатура, съпроводени със стотици хиляди жертви.

Тези страни вече дълги години искат от Русия да признае окупацията и да обяви като несъответстващ на международното право пакта Молотов - Рибентроп, който разделя сферите на влияние в Източна Европа между Хитлеристка Германия и Съветския съюз.

Москва обаче не вижда никакви основания за това. През февруари президентът Путин оправда пакта като мероприятие, насочено към "защитата на държавните интереси и гаранция за сигурност на западните граници". Думата (долната камара на руския парламент) прие резолюция, посветена изключително на 60-тата годишнина от освобождаването на Прибалтика.

След празниците се планираше да се подпишат двустранни споразумения. Но дотам няма да се стигне. В проекта, предлаган от Москва, се отдава първостепенно значение на положението на рускоезичните малцинства, макар че не се говори нищо за периода на окупацията. Затова пък обаче Москва настоява за "нова глава в двустранните отношения". Това звучи безобидно, но може да доведе до забравяне на историята, се опасяват прибалтийските държави. Освен това, по въпроса за националните малцинства, на тях ще им се налага да се отчитат непосредствено пред съседите си.

Без одобрение на тези съглашения Русия отказва да подписва договори за границите с Естония и Литва. "Търпението на Москва има край, ние сме длъжни да припомним на балтийците за това, че Русия е могъща страна", смята съветникът в Кремъл Вячеслав Никонов. Тези държави придобиха самостоятелност през 1991 г. само благодарение на добрата воля на руското ръководство, добавя той. Към тази логика се придържа и външното министерство. Казано накратко, получава се така, че влизането на тези държави в СССР е било доброволно.

В Полша също се разгоряха яростни спорове за това трябва ли президентът Александър Квашневски да отиде в Москва за тържествата на 9 май, посветени на края на войната. Една от позициите е, че неговото участие ще означава мълчаливо съгласие в Ялтенската конференция, състояла се през февруари 1945 година. Тогава в интерес на Съветския съюз, САЩ, Великобритания и СССР преместват границата на Полша на запад, отнемайки парче от 180 хиляди квадратни километра. Ако на 9 май в Москва не си спомнят за това, при положение, че през 1945 година Полша беше освободена от фашистите, но загуби близо половината от територията си на изток и за десетилетия попадна под контрола на Съветите, Квашневски не трябва да ходи в Москва. Освен това, като директна обида следва да се тълкува фактът, че Путин не иска да предаде на Полша последните материали за съветските масови убийства на полски офицери в Катин през 1940 година.

След посещението си в Литва обаче Квашневски реши да отиде в Москва за тържествата. Годишнината от победата не е научен симпозиум, на който всеки изказва своите аргументи и дава историческа оценка на събитията, каза Квашневски в изявление по полското радио.

"В Москва ние празнуваме победата над фашизма. Трябва да признаем, че заслугата на руснаците за тази победа е голяма, че тя даде милиони жертви. Те имат право на това, светът да си спомни за тези жертви с добра дума", добави Квашневски.

Това обаче по никакъв начин не променя факта, че след 1945 година Европа беше разделена и Полша, както Литва, Латвия и Естония се оказаха в съветската сфера. За това трябва да се говори, каза Квашневски, уточнявайки, че от бойкота няма да има особена полза.