Не вярвам в модела "Уикилийкс"

Тайната на журналистическите източници трябва да бъде безусловно защитена, смята експертът от САЩ адв. Кевин Голдбърг

Адв. Кевин Голдбърг, сн. Програма Достъп до информация

"Когато работя с репортери, им казвам – нямате никаква гаранция, че можете да защитите източниците си. Но подобна защита определено трябва да има и тя трябва да е безусловна", смята експертът от САЩ Кевин Голдбърг. Той е адвокат с над 20 години опит в областта на свободата на изразяване и информация, интелектуалните и авторски права и бе в България по покана на "Програма Достъп до информация". По думите му много от формите на пряка демокрация в САЩ не работят. Няма и ефективна защита за служителите на администрацията, които разкриват злоупотреби пред медиите. Разкритията обаче не трябва да стават по модела "Уикилийкс", а да бъдат правени отговорно и внимателно.

Адв. Голдбърг, мандатът на президента Барак Обама е към края си. Каква оценка давате на политиката за открито управление на неговата администрация?

Широко известно е, че още в първите дни на мандата си той заяви, че ще има една от най-отворените и прозрачни администрации. Според мен президентът Обама най-вероятно съжалява, че е казал това. Причината е, че това е непостижим стандарт. В същото време това изявление отвори възможността той да бъде критикуван, ако не успее да изпълни обещанието си. И много хора го критикуваха. Понякога критиките бяха основателни – например когато администрацията преследваше журналисти за разпространяване на "изтекла" информация или когато определени дирекции в администрацията работеха против прозрачността.

Въпреки това Обама направи няколко много добри неща. Едно от тях беше междуправителствената инициатива "Партньорство за открито управление", в която участва и България. Знам, че и тази инициатива е критикувана от някои, а мнозинството вероятно изобщо не я познава. Но съм говорил с хора в правителството и те твърдят, че от нея има практически ефект, защото е променила отношението към прозрачността в отделните агенции и техния подход към въпроса. Освен това администрацията на Обама бе отворена към активно публикуване и разпространяване на данни.

С други думи, голяма част от критиките към Обама са оправдани, но друга част не са. Чувал съм и хора, които му дават най-слабата оценка за прозрачността, но това са предимно хора, които са против него като цяло. 

А ако направим сравнение с предишната администрация на Буш, може ли да се каже, че управлението на Обама бе по-прозрачно?

Да, със сигурност.

Можете ли да коментирате конкретно как стои въпросът с декласификацията на информация? В САЩ имате много добра практика с публикуването на много декласифицирани документи в електронен вариант на страницата на "Националния архив".

Въпросът е интересен, защото според мен в САЩ има тенденция към свръхкласифициране и това е голям проблем. Несъмнено, а това се признава и от хора в администрацията, в САЩ има прекалено много класифицирана информация, без от това да има нужда. В същото време през последните десетина години има по-сериозен тласък към декласификация на по-стари документи, като това се прави от "Националния архив" - правителствената агенция, заета с процеса. Има и специална неправителствена организация "Национален архив за сигурност" (National Security Archive), която се занимава основно с класифицирана информация в сферата на сигурността и върши много работа за повече прозрачност в тази област. По-рано през годината екипът на тази организация допринесе за законодателна промяна, чрез която се улесни достъпът до работните документи. В САЩ Законът за свободата на информацията (FOIA) съдържа изключение, според което не се дава достъп до документи, свързани със съвещателния процес, тоест с обсъжданията преди вземането на дадено решение.

В България ситуацията е същата.

Да. И смисълът в това е, че хората, знаейки, че разговорите им и дискусиите им могат да станат публични, просто няма да говорят толкова свободно, защото няма да искат да им бъде приписана лоша идея, когато просто изказват мнението си. Но промяната се базира на схващането, че в определени случаи наистина е полезно обществеността да разполага с тази информация. Благодарение на "Националния архив за сигурност" законът беше изменен и според новия текст съвещателните документи, т. е. документите от процеса на обсъждане могат да станат публични, след като изминат 25 години от създаването им.

В България има голям проблем с декласификацията. Дори когато законът казва, че даден документ следва да бъде декласифициран заради изтичане на срока на грифа за сигурност, минават години, преди това реално да се случи. На практика много документи незаконно стоят класифицирани и един от примерите е т. нар. "Доклад за Кербала", който бе разсекретен 8 години след законовия срок. Как бихте коментирали?

Не съм запознат със специфичните проблеми в България. Аз не съм експерт по класификация и декласификация в САЩ, но едно от нещата, които съм научил, е, че в САЩ имаме много стриктни стандарти за декласификация, според които след определен период от време, в който информацията е защитена, съответният документ става подходящ за разсекретяване. Процесът не е автоматичен - някой трябва да инициира декласификацията. Но след определен период от време правилото се обръща и документът трябва да бъде разсекретен, освен ако правителството не поиска той да остане защитен. Нашите срокове за защита са 10 години и 25 години, което улеснява декласификацията, защото след толкова години са малко хората, които настояват за защита на съответния документ.

А работите ли с документи на НАТО? Наясно ли сте, че тази организация класифицира почти всичко и е въведен срок от 30 години, който трябва да измине, за да започне процесът на преценка дали даден документ да се разсекрети?

Да, това е проблем. Аз директно в моята работа нямам досег с НАТО. Но 30 години наистина би трябвало да е абсолютният максимум за класифициране, защото след такъв период стои въпросът какви са опасностите, заради които информацията се държи в тайна. Това, което мога да кажа на този етап, е, че ако НАТО може да докаже защо нещо трябва да остане класифицирано, то подобен ход изглежда оправдан. В противен случай 30 години е прекалено голям период.

Как смятате - вярно ли е, че "когато всичко е тайно, нищо не е тайно"?

О, да! Вярвам в това!

А тогава какво ще кажете за "Уикилийкс", за "лийк"-движението, което популяризира практиката на "изтичане на информация"? Това ли е начинът да се насърчава прозрачността в информационната ера?

Това е голям въпрос. Смятам, че "лийк"-движението е важно заради ограниченията на достъпа до информация. Но да се твърди, че като цяло изтичането на информация е добро нещо, е опасно. Не вярвам в изсипването на документи по начина, по който го прави "Уикилийкс". Вярвам във внимателното разкриване на информация, преглеждането ѝ преди разпространение и вземането на предпазни мерки. Разкриването на информация наистина е важно. Но мисля, че трябва да има отговорност и отчетност по отношение на това как се случват въпросните разкрития.

В САЩ вие имате законодателство за защита на т. нар. whistleblowers - хора от администрацията, които правят разкрития за злоупотреби, а ние в България – не. Работи ли тази практика?

Да, наистина имаме, но този механизъм невинаги работи. Най-общо той изисква съответният служител да докладва на по-висшестоящ в правителството, а не на медиите. Тези хора дори могат да бъдат наказани, ако се обърнат към пресата. Създаден по този начин, механизмът често не реализира потребностите на обществото за разкриване на злоупотребите. Ако въпросният служител е подложен на натиск от шефа си, той няма как да разкрие каквото и да било. Тоест този механизъм не предоставя възможно най-добрата защита на тези служители. В последните години бяха направени промени с цел той да се подобри, но все още няма достатъчно сигурност за държавни служители, които представят даден случай на медиите, че няма да бъдат преследвани.

Какво ще кажете за принципите от Претория за баланса между националната сигурност и правото на информация? Те работят ли, въведени ли са в практиката някъде по света?

Едва ли някъде има закон, който изцяло да ги е имплементирал. Всеки закон за свобода на информацията има изключение за националната сигурност, но това, което аз мисля, е, че е необходим по-голям баланс в посока към достъпа до документи, свързани със сигурността, от този, който в момента съществува.

По какви дела работите?

Работя много по въпроси на свободата на словото, авторските права, достъпа до информация. В голяма степен работя с журналисти и представлявам професионалните организации на издателите на вестници и защитавам техните права. В последно време успяхме да подпомогнем поправки в закона за свободата на информация, за да бъдат по-добре защитени журналистите, които биват съдени за клевета, а също и да бъде гарантирана конфиденциалността на журналистическите източници.

В САЩ гарантирана ли е защитата на журналистическите източници в закона?

Не, не е. Когато работя с репортери, им казвам – нямате никаква гаранция, че можете да защитите източниците си. На федерално ниво няма защита и ако трябва да свидетелствате във федерален съд, нямате защита. От друга страна, всеки щат предоставя някаква защита на журналистите, но нямате сигурност дали няма да се наложи да свидетелствате пред федерален съд.

А смятате ли, че на федерално ниво трябва да има подобна защита?

Да, определено трябва да има. Ние от 10 години защитаваме тази теза, но до този момент – безуспешно.

В България също нямаме подобна защита.

Позволяването на журналиста да запази конфиденциалност на източниците си стимулира свободния поток на информацията.

А не мислите ли, че такава привилегия трябва да е под условие?

Във всички случаи по-добре условна, отколкото никаква защита. Работата и убежденията ми показват, че привилегията трябва да е безусловна, но аз съм реалист и смятам, че условната привилегия е най-вероятна.

Могат ли чуждестранните медии да използват американския закон за свободата на информацията и да изпращат заявления до САЩ?

Да, чуждите медии могат да ползват закона. Единствените граждани, за които това не е разрешено, са хората, работещи за чуждо правителство и то, когато търсят информация от определени агенции като например ЦРУ. Тоест има много малко ограничения. Може да излезе малко по-скъпо информацията да стигне до вас, например, защото ще трябва да си поемете пощенските разходи, но няма други съществени ограничения. По принцип информацията най-често се изпраща по пощата или на диск, а не по имейла. 

А как аз трябва да пратя заявлението – по имейл или по пощата?

Имаме проблем с това в САЩ. Не всяка агенция приема заявки по имейла, но хората в частния сектор са направили FOIA Filing System (iFOIA), която изпраща заявките вместо вас. Това прави процеса по-лесен.

Как ще коментирате платформата "Ние, народът", която Обама създаде на сайта на Белия дом с цел обществено обсъждане и участие на гражданите в управлението. В нея гражданите над даден праг на подкрепа могат да изискват определени действия от президента. Какъв е резултатът от този експеримент?

Не мисля, че има особен резултат от него. От една страна, е чудесно гласът на хората да се чува, но от друга страна, не мисля, че на практика това е работещ формат.

А защо тази идея не работи?

Защото е трудно да се правят законодателни предложения и промени в управлението. Пряката демокрация в голяма степен е мит в САЩ. Ние нямаме пряка демокрацияя, а представителна. И волята на народа, както може би видяхме на последните избори, невинаги печели. И така една петиция в "Ние, народът" със 100 000 поддържници не е достатъчна, за да направи промяна. Много е добре управниците да знаят какво вълнува хората, но това не означава, че това е най-добрата идея и че тя трябва да бъде реализирана.

А в определена степен с тази платформа се злоупотребява. Хората си правят шеги с нея, искат да се разкриват тайни за НЛО и др.

Да, така е. И бащите-основатели са знаели за всичко това. И затова са установили представителна демокрация, защото са знаели, че хората ще правят подобни неща.

А не показаха ли последните избори, че има сериозно неразбиране между елитите и медиите, от една страна, и гражданите – от друга?

Може би. Медиите вероятно не слушаха достатъчно какво се случва, защото те имаха гледна точка, която е доста различна от тази на голяма част от обществото.

Как Ви изглеждат проблемите на България с достъпа до информация?

Доколкото вашият закон за достъп до информация е на около 15 години, вие имате възможността са се учите от нашите грешки и опит и бързо да поправяте недостатъците. Има много прилики между нашите два закона и начина, по който се реализират. Има и доста разлики. Все пак нашият закон е на 50 години. Накрая само мога да кажа, че правя това, което правя, защото вярвам в достъпа до информация, в журналистиката, в информираните граждани. И понякога виждаме как това се проваля, когато хората не взимат предвид фактите, които са пред тях. Един от големите провали на медиите е, че сами не защитават себе си достатъчно. Отделните медии рядко защитават достъпа до информация и за тях това не е новина. Това ми изглежда много странно, защото ако те не съобщават и не защитават тези теми, то кой би имал интерес да го прави?

---------------

This publication has been produced within the partnership with Osservatorio Balcani e Caucaso for the European Centre for Press and Media Freedom (ECPMF), co-funded by the European Commission. The contents of this publication are the sole responsibility of media partner Mediapool.bg and can in no way be taken to reflect the views of the European Union.

Споделяне
Още от Интервюта