"Неблагодарните" арменци ядосаха Путин

Сергей Лавров

Сергей Лавров (а всъщност Владимир Путин) отправи резки критики срещу правителството на съюзническа Армения. Гневът на руския външен министър бе предизвикан от ареста на бившия президент Роберт Кочарян, обвинен в сваляне на конституционния строй, и от образуваните дела срещу бившия арменски министър на отбраната Микаел Арутюнян (обявен за издирване) и срещу генерал-полковник Юрий Хачатуров, бивш началник на Генералния щаб, а днес генерален секретар на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) - спонсориран от Русия военен блок на режими, лоялни към Кремъл.

Роберт Кочарян: часът на възмездието

Хачатуров бе пуснат под гаранция. Но криминалното преследване срещу номиналния ръководител на ОДКС само по себе си разяри Москва. Изявленията на Лавров не оставят съмнения по въпроса. "Събитията там (в Армения, бел. на "Дойче веле") няма как да не ни тревожат, включително с оглед задачите да работят нормално организациите с арменско участие в пространството на ОНД", каза той. Министърът отправи критики срещу кабинета на новия премиер Никол Пашинян, който нарушил съгласието да не преследва политическите си опоненти, постигнато при мирното предаване на властта от бившия президент Серж Саркисян през април т. г.

Лавров призова арменските власти да укрепват "националното единство" и "стабилността". Същият този Лавров обаче не прояви загриженост, когато през март 2008 г. полицията и военните, верни на президента Кочарян, разпръснаха протестни митинги на опозицията в Ереван. Те убиха неколцина демонстранти, а видни опозиционери бяха осъдени на затвор. Сред тях бе и Никол Пашинян. Никакви протести по повод предприетите от Кочарян и Саркисян гонения срещу опозицията не се чуха преди десет години нито от Кремъл, нито от Смоленския площад (руското външно министерство, б. пр.).

Днес е дошъл часът на възмездието за "карабахския клан", въртял над 20 години кормилото на Армения. Има ли и лично отмъщение в действията на Пашинян? Навярно да. Има ли реален повод за криминално преследване на Кочарян и генералите? Безспорно. Президентските избори от 2008 г., когато властите явно пробутваха Серж Саркисян за държавен глава, и последвалите протести със сигурност са повод за разследване. Дали ще е безпристрастно? Трудно е да се каже, но без максимална публичност този процес на века категорично ще е невъзможен в Армения.

Кочарян и Саркисян имат цял куп привърженици, че и парламентарна група, и симпатизанти по медиите. Гледането на тези дела ще е най-важният изпит за арменската демокрация, откакто страната е добила независимост през 1991 г. В този смисъл се изказа и Държавният департамент на САЩ. Ведомството припомни, че винаги е приканвало за независимо и безпристрастно разследване на събитията от 2008 г., и изрази надежда, че всичко ще протече в духа на "международните стандарти за правораздаване".


Кремъл е вбесен

Официална Москва е вбесена. Първо, самото съдебно преследване на нейни сателити, макар и бивши, вече се възприема като политическо предизвикателство срещу доминиращата позиция на Русия в арменската политика. Второ, нищо чудно съдебното дирене да предизвика дискусии за ролята на Кремъл в потушаването на протестите от 2008 г. Кочарян едва ли ще си мълчи. Подбирайки линии на защита, той явно ще спомене и за натиск от страна на Путин. Трето, антикорупционната кампания, лансирана от кабинета на Пашинян, тревожи все повече руското ръководство.

За Кремъл корупцията е сред основните начини да поддържа влиянието си в постсъветското пространство, особено в остатъка от Общността на независимите държави. Както показа преди време примерът на Грузия при управлението на Михаил Саакашвили, промените във вътрешната политика доста бързо започват да се отразяват върху външнополитическата ориентация на една държава. Колкото е по-чиста бюрокрацията и по-прозрачно - управлението, толкова повече нарастват инвестициите от чужбина, толкова по-разнообразни стават външните контакти.

Изобщо не говорим за влизане в НАТО - Армения няма нито желание, нито шансове за членство в алианса. Всеки опит за що-годе сериозна интеграция ще бъде блокиран от Турция. Сигурността на Армения и съдбата на Нагорни Карабах зависят от Русия. Не го оспорва и Никол Пашинян. При посещение в Москва той възпя в хвалебствена ода ОДКС и Митническия съюз - двата основни проекта, чрез които Москва държи в орбитата си постсъветски страни. Арменският премиер има впрочем и собствени приоритети. От него се иска борба с корупцията, възраждане на икономиката, приток на инвестиции. Полученият от него тази пролет мандат на доверие може много бързо да се изчерпи.

Стабилност, както я вижда Москва

Обаче Кремъл пак е недоволен. Той иска от Армения и друго освен външнополитическата лоялност. Настоява за пълен контрол и за специфичната московска "стабилност", осигурявана чрез сенчести договорки, гонения срещу политически опоненти и трансгранична корупция. За днешното руско ръководство такава Армения ще е съвсем удобна, щом при това се опира на парични преводи от диаспората в Русия.

Скастрянето от Москва разби надеждите на арменците с проруска нагласа, че ще им се позволи да сложат малко ред в собствената си къща. Външният министър на Русия се изявява като вицекрал на Британска Индия, подразнен от "неблагодарността" на "туземците", ощастливени от правителството на Нейно Величество.

Упоритото нежелание да използва уважителен тон дори в разговор със съюзници, да вниква в лъкатушните хитрини на местната политика (в Армения - къде по-демократична и по-свободна от руската) ще донесе на официална Москва нови поражения в постсъветското пространство и може би дори в страни, смятани днес за съюзници. Британска Индия, в случай че някой е забравил, спря да съществува през 1947 г.

Коментарът отразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с мнението на руската редакция и на "Дойче веле" като цяло.

По БТА

Още по темата
Още от Свят