Небостъргачи само в три зони в София

Строителството на небостъргачи в София да бъде разрешено само в три зони – след 7-ми километър на бул."Цариградско шосе", по продължението на бул."Царица Йоанна" към околовръстното шосе и в района на централната жп гара. Такива промени в Закона за устройството и застрояването на Столична община предлага главният архитект на София Здравко Здравков.

Ограничаване на строежите до 125 м по големите основни булеварди и тройно поскъпване на таксата за издаване на разрешително за строеж при завишени параметрите на застрояване, предвиждат още промените. Работният устройствен план за сгради над 75 м да бъде задължителен, а изискването за подземни гаражи при строителството на нова сграда да отпадне, предлага още Здравков.

Целта на промените е да се създадат ясни правила, заради протести на гражданите през последната година. "Проблемите не са нито на г-н Здравков, нито на г-жа Фандъкова, а на всички ни... В ситуация на спешност сме и бързо трябва да вземем решение", заяви арх. Здравков по време на общественото обсъждане на законовите промени с архитектурната гилдия в София. По думите му целта е до октомври те да бъдат внесени в парламента за гласуване.

Председателят на Съюза на архитектите Георги Бакалов се обяви против определянето на определени зони за високо строителство и показа около 15 петна на картата, където според него без проблеми могат да се строят небостъргачи. Част от показаните петна съвпадаха със заявени вече инвестиционни намерения, срещу които столичани протестират.

Бакалов се обяви за промени в закона, с които природен парк "Витоша" да влезе в общия устройствен план на София, а за основа да се ползва стар план за кандидатстване на столицата за олимпийските игри през 1992 г. Някои от присъстващите архитекти не се съгласиха с тази идея на арх. Бакалов.

Той предложи още да има интерактивно шоу между НДК и планината Витоша по време на българското европредседателство. По този начин всяка една от 28-те страни членки на ЕС можела да се представи по този нетрадиционен начин.

Високо, високо, високо...

Целта на обособяването на три зони, в които да е разрешено високо строителство е да не се скрива гледката към Витоша, аргументира се Здравков.

Той даде за пример зоната след 7-ми километър на бул."Цариградско шосе" – след "Интер Експо Център" която вече се оформя като такава. Там в момента се издига най-високата сграда на София – "Капитал форт". Мястото е обезпечено транспортно и инфраструктурно с ток, вода и комуникации, а и не пречи на гледката към Витоша.

За зоната около Централната ж.п. гара пък ще е необходимо разрешение от Главната въздухоплавателна администрация, за да не се пречи на въздушния трафик, каза Здравков.

Зоната след тунела на "Люлин" в посока на околовръстното шосе също е подходяща за небостъргачи, защото не се скрива Витоша.

В комплексните обслужващи центрове, които са по пресечни точки на големи булеварди и в големите квартали, застрояването ще се ограничи до 125 метра, а във всички останали части на София до 75 метра, което не е висока сграда – около 20 етажа, каза арх. Здравков.

В смесените многофункционални зони, които не попадат в комплексни обслужващи центрове, също ще бъде разрешено строителство до 75 м.

"Искаме да създадем ясни правила, тъй като на много места в София има смесени многофункционални зони (СМФ), където липсва ограничение в кота корниз и се дава възможност за появата на сгради с неограничена височина. Кота корниз до 75 метра, което се равнява приблизително на 22-23-етажна сграда, е приемливо ниво за силуета на София", смята арх. Здравков.

Тройно по-скъпо разрешително при свръхзастрояване

Друго промяна в закона засяга парцелите, при които разгънатата застроена площ се увеличава многократно чрез вратички в закона. Това става чрез комбинацията от СМФ и използването на чл. 27, ал. 3 от Закона за устройство на територията, като по този начин отпада ограничението за плътност и коефициент на интензивност – т.нар. кинт. По този начин бяха вдигнати сградата от стъкло и бетон на площад "Македония", трите кули на "Милениум център" срещу Проното на НДК и висока сграда на бул."Александър Малинов" в жк. "Младост", даде пример главният архитект.

Сега на същото основание се иска издигането на 43-етажна сграда на ъгъла на бул. "България" и бул. "Петко Ю. Тодоров", а наскоро съветниците дадоха разрешение за вдигането на висока 77 м сграда и на бул. "България" и ул. "Борово".

"Предлагаме, когато се надвишават строителните параметри, предприемачите да заплащат трикратна такса за разрешение за строеж за надвишените параметри. Специално за ъгловите имоти предложението е застрояването да се превишава с до 50% над стандартно допустимото", каза Здравков.

Освен това за всички сгради с височина над 75 м трябва да се представи задължително работен устройствен план.

Всички подробни устройствени планове за сгради над 75 метра ще се одобряват от Столичния общински съвет, предвиждат още промените.

Подземните гаражи няма да са задължителни

Столична община подготвя и няколко наредби, свързани с градоустройството на София. Едната е за външния вид на сградите и техните фасади. Идеята е да има ред при боядисването, дограмата, водостоците, климатиците и т.н.

Другата наредба е за комуникационно-транспортния достъп. Всяка сграда трябва да може да осигури такъв, като се изследва и как това ще се отрази на квартала.

Освен това се предлага да отпадне изискването задължително всяка нова сграда да има подземен гараж, каза арх. Здравков. Това беше въведено от предшественика му арх. Петър Диков с идеята да се осигурят места за паркиране на автомобилите.

Сега идеята е изискванията за осигуряване на места за паркиране на автомобилите да остане, но да се даде право на инвеститора сам да реши дали да са под земята или над, обясни главният архитект на София.