Недалновидна испанска игра

Когато става въпрос да се блокира някоя инициатива в ЕС Аснар си спечелва репутацията на неотстъпчив човек, който изисква, без да бъде конструктивен. Макар аргументите му да са основателни, начинът му на преговаряне предизвиква неприязън, която един ден ще се отрази върху общата позиция на Испания.

Да се блокира в момента споразумение между Петнайсетте за свободата на движение на работници от бъдещите членки на ЕС като форма на натиск, за да бъдат признати испанските искания за достъп до структурните фондове, е глупаво. Това не само предизвиква напрежение в Германия и спира разширяването, но изпраща и негативно послание до бъдещите съюзници на ЕС.

Отношенията между испанското и германското правителство са на обезпокоително ниско равнище. Личните отношения на Щрьодер с Аснар са направо негативни. Това не е най-подходящата рамка за преговорите за новите европейски структури през 2004 г. Това не е формула, непременно изгодна за Испания, на която обаче е необходимо да се предложи някаква убедителна алтернатива.

Сегашният спор между Мадрид и Бон е много по-конкретен. Предстоящото разширяване /противно на предишното през 1993 г./ ще предполага приемането на по-бедни страни, поради което в статистически параметри, Испания ще бъде пропорционално по-богата и много от регионите ѝ могат да останат изключени от фондовете на Съюза.

Испания се стреми с основание бъдещият достъп до тези фондове да държи сметка и за реалната конвергенция на икономиката на страната и на нейните региони със средната за Петнайсетте, а не само със статическата конвергенция на една разширена Европа. Де факто парите вече са разпределени до 2006 г., поради което реалният проблем ще възникне след това.

Когато една страна е чист потребител на съюзните фондове и се стреми да продължи да бъде такъв не изглежда най-подходящото да се изтъква в Берлин и пред самия Шрьодер, че е постигнала нулев дефицит в държавните сметки, както направи неотдавна Аснар.

Испанското правителство иска този спор да се реши най-късно на следващото заседание на Европейския съвет през юни, за да се освободи от тази точка, по която трудно се спори преди през януари 2002 г. да поеме ротационното председателство на ЕС, по време на което според установения дневен ред, ще трябва да се разгледа финансовата глава от разширяването.

Вероятно няма да може да я затвори, защото най-конфликтните въпроси от преговорите ще останат за финала, както стана при предишни разширявания, включително с Испания. Аснар обаче обърква формата, настоявайки за директна помощ от фондовете без да има глобална визия каква трябва да бъде политиката на икономическа и социална сплотеност с всички други страни от ЕС. Така той върши лоша услуга на облика на Испания, която претендира да направи велика, но която се оказа дребнава.