Неделята на изборите разлюля пазарите, Атинската борса се срина със 7.3%

Гръцките резултати може да оскъпят кредитирането, което България търси на външните пазари

Неделята на изборите разлюля пазарите, Атинската борса се срина със 7.3%

Резултатите от изборите във Франция и Гърция се отразиха на фондовите пазари в понеделник, като най-болезнено реагира Атинската борса. Структурата на новия гръцки парламент в Гърция не допадна на инвеститорите и основният индекс на борсата в Атина пропадна с над 7 на сто.

Най-губещите в днешната сесия бяха банките. Пазарната капитализация на Алфа банк (със собствен клон у нас) се стопи с близо 22 на сто в първите часове от търговията, а акциите на Юробанк И Еф Джи (у нас собственик на Пощенска банка) олекнаха с 20.2 на сто.

Книжата на Гръцката национална банка (притежател на ОББ) поевтиняха със 17.2%, а на Пиреос банк (с клон и у нас) - с 16.7%. Силен спад бе отчетен и при акциите на Банката на Кипър - с 13.2%, показват данните на агенция "Блумбърг".

От 20-те дружества, съставляващи основния индекс на борсата в Атина, едва 2 се търгуват с повишение днес.

Като основен проблем, произтичащ от изборите в Гърция, се очертава фактът, че за победители могат да се посочат две партии, намиращи се диаметрално една от друга от гледна точка на политически възгледи.

"Силно сме притеснени за Гърция, ще е трудно да се направи нова коалиция. Надявам се да успее, защото ако това не стане, ние се засилваме към 10-15 на сто спад на европейския пазар на акции", коментира Франсоа Дуен, експерт в CM-CIC Securities в Париж, цитиран от "Дневник онлайн".

"Ако гърците не успеят да направят коалиция, която да изпълни поетите ангажименти пред МВФ и ЕС, няма да получат повече пари и ще банкрутират. При това положение има риск от влошаване на ситуацията в Португалия и Испания", допълва той.

Испанският пазар отчете спад от 1.5 на сто тази сутрин, в Португалия загубата е 0.6 на сто, докато при най-голямата европейска икономика – германската, водещият индекс във Франкфурт отчете 1.6 процента спад. Което е повече от спада от 1.2 на сто за CAC 40 в Париж.

"За Франция малко или повече имаме като ситуация това, което очаквахме, инвеститорите имаха време да се адаптират към това в аванс. Освен това нямаше атака към финансовия свят от страна на победителя Оланд, което е много важно. Така че не се очаква сериозен спад на френския пазар", обяснява Дуен.

Най-засегнатите от спада в понеделник бяха банките, които са най-директно изложени на държавен дълг на еврозоната.

Книжата на Креди Агрикол се сринаха до най-ниското им равнище за всички времена, след като резултатите от изборите в Гърция съживиха притесненията за евентуално излизане от еврозоната и ефекта, който би имало това върху гръцкото поделение на банката - Емпорики (която присъства и на българския финансов пазар).

Петролът сорт брент поевтиня с 0.6% до 112.51 долара за барел.

Експерт: Последиците от гръцките избори могат да се усетят неприятно в България

Един от сериозните рискови фактори за България след изборите в Гърция е по линия на финансовите пазари, каза главният икономист в Институт за пазарна икономика Десислава Николова пред "Фокус".

Тя напомни, че в рамките на следващия месец финансовото министерство планира емисия еврооблигации, която в момента се подготвя.

"Ако ситуацията в Гърция отиде към политически хаос и не е възможно да се сформира правителство, това неминуемо ще повлияе на международния пазар. Той би могъл да се свие, да бъде много по-консервативен и да изисква много по-висока цена, включително и за България. В краткосрочен план това е най-големият риск", каза тя.

Николова напомни, че в началото на следващата година България се нуждае от близо 2 млрд. лв., за да плати вноска по външния дълг и още 1 млрд. лв., за да покрие планирания дефицит в края на годината. А пазарът у нас няма способност да поеме такава емисия от държавни ценни книжа, обясни тя.

При всички положения ще трябва да намерим някаква част навън и ще бъдем принудени да вземем този заем на каквато и да е цена. Последиците от един лош заем са по-високи разходи за обслужване на този заем за сметка на по-ниски разходи за други продуктивни дейности, продължи тя.

Няма как този повишен политически риск да не ни повлияе по отношение на това, което би могло да се случи, заключи тя.

Според експерта специално за Франция при завой наляво страната би могла евентуално да влоши фискалната си позиция.

В Гърция проблемът е едно широко правителство, дори да се сформира, дали ще може да изпълнява сериозната програма за рестриктивни мерки. Колкото е по-широко едно правителство, толкова по-трудно се постига консенсус, особено по такива болезнени въпроси, като свиване на разходи, на заплати, налагане на още ограничения и т.н., отбеляза Николова.

Според нея ще има и един повишен риск във всеки един момент това правителство да се разпадне.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?