Недоброжелатели “тикат” медиците да съдят държавата за компенсации

В никакъв случай не мога да се съглася да бъде неглижирана ролята на България за освобождаването на медиците в Либия, заяви в неделя президентът Георги Първанов на среща с журналисти в Евксиноград.

По думите му либийският дебат се е деформирал от самото начало. “Спори се по това какво стана накрая. Пренебрегват се фактори в процеса на освобождаването на медиците”, каза Първанов и уточни, че това не бива да се разглежда като “еднократен акт и сделка”.

Първанов заяви, че тайни преговори по казуса винаги е имало и в последните месеци той е водил активна кореспонденция с бившия британски премиер Тони Блеър и германския канцлер Ангела Меркел. Решаваща накрая е била подкрепата на френския президент Никола Саркози.

Той спомогна за удовлетворителния резултат със своето решително поведение, а съпругата му Сесилия Саркози прояви такт и воля, добави държавният глава. Според него, без помощта на френския президентски екип, развръзката все още щеше да бъде очаквана.

За разлика от обръщението си от 24 юли – деня на пристигането на медиците в София, когато ЕС бе упоменат като роля след Русия, балканските и арабските държави, в неделя Първанов подчерта ролята на британското председателство на ЕС, а също и на Германия, Италия,  Португалия, САЩ и др.

Той посочи три имена на западни посланици, за които каза, че подкрепя идеята да бъдат наградени с българско държавно отличие - ръководителите на мисиите на Великобритания в Триполи Антъни Лейдън и Винсент Фин, както и на посланик Марк Пиерини, който председателства Международен фонд “Бенгази”.

Президентът посочи като успех постигнатото в преговорите с либийската страна, в резултат на което съдбата на медиците не бе обвързана с решението на случая с осъдения за атентата над Локърби либиец Абделбасет Меграхи. Попитан за подробности около срещата си с Муамар Кадафи в Триполи през 2005 г., Първанов заяви, че либийският ръководител е проявил съмнение във вината на българските медици.

Президентът и открои активната роля на българското разузнаване за освобождаването на медиците, но без да конкретизира.

“Българското разузнаване игра активна и конструктивна роля в освобождаването на нашите медици и като канал за информация и канал за търсене на решения”, посочи той.

“Спасяването на медиците беше национална кауза. И този, който ги тика към компенсации, хвърля петно върху тази кауза. Не съм сигурен, че това е техен доброжелател”, заяви президентът. По негово мнение българските медици и по-голямата част от роднините им като цяло нямат искания към българската държава и не са искали да я съдят за компенсации.

Той изтъкна, че решението България да участва в Международен фонд “Бенгази” със стойността на либийския дълг към страната, който бе опростен, бе взето след освобождаването на медиците. “Тоест, не това цената, не е това откупът, който се плаща”, уточни Първанов.

Той призова да се помогне за реинтеграция в обществото на шестимата медици, но да не се спекулира с въпроси за компенсации от държавата.

“Не бих подкрепил такива тежки претенции, каквито се чуха”, каза президентът.

Той добави, че се е включил в гражданската инициатива за набирането на фонд, който да подпомогне медиците. В този фонд до момента има 3600 лева, от които 1500 лева са от мен, каза Първанов.

”Периферни среди твърдят, че с помилването на медиците съм нарушил конституцията. Това не е вярно”, заяви още Първанов. Той допълни, че това  кореспондира с твърденията на Триполи, че с помилването сме нарушили договора за правно сътрудничество. Припомни, че за помилването има безусловно право в чл. 98 от конституцията”.

Президентът подчерта, че сме успели да поставим въпроса за освобождаване на медиците като приоритетен за няколко председателства на Европейския съюз и това е доказателство за нарасналия авторитет на България.