Инициатива

Недопустимо е децата ни да растат сред комунистическата символика

Казват инициаторите на Гражданския комитет за възстановяване имената на преименуваните от комунистическия режим селища

Недопустимо е децата ни да растат сред комунистическата символика

Гражданският комитет за възстановяване на българските имена на селищата неотдавна изпрати писмо до българския президент Росен Плевнелиев с искане да възстанови предишните имена на преименуваните от комунистическия режим селища, общини и области.

 

В писмото си авторите напомнят, че след извършения през 1944 година с помощта на чужда окупационна армия комунистически преврат, имена на български селища, просъществували векове, са били заменени с имената на незначителни личности или дори на доказани престъпници (включително осъществявали терор и осъдени за престъпления),както и с имена на пропагандни категории и събития, имена от топонимията на СССР и т.н.

 

По този повод списание Диалог се обърна с няколко въпроса към координаторите на Гражданския комитет - историците Александър Димитров, Даниел Статев и Александър Мошев, и към писателя Владимир Калоянов.

Александър Димитров заедно с Едуард Генов и Валентин Радев е един от тримата български студенти, арестувани и осъдени през септември 1968 г. за разпространяването на позивите “Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!” и за протеста си срещу смазването на Пражката пролет. През 2008 г. чешкият президент Вацлав Клаус и премиерът Мирек Тополанек го наградиха с орден "Крамарж" за гражданска доблест.

Господа, разкажете с няколко думи как е била извършена тази подмяна на имената от комунистическия режим. Питани ли са жителите на тези селища дали са съгласни с нея ?

А.Д. След извършения през 1944 г. комунистически преврат, осъществен с помощта на навлизащата в този момент армия на Сталин в България, на ключови длъжности в държавата са поставени формирани в Съветския съюз български комунисти. По-късно те по съветски модел са наложили чуждо за нашата култура масово преименуване на всевъзможни обекти, включително и на селища.

 

Традиционните имена на български селища, просъществували векове, са били заменени с имената на национално, обществено и исторически незначителни личности и дори на престъпници, с пропагандни имена или с имена от топонимията на Съветския съюз.

 

Има и куриози. Някои от тези съветски топоними нямат толкова пропагандирания славянски произход, а са с тюркски – например Байкал означава 'бейски гьол'.

 

Д.С. Да напомним и други куриози, които са направо срамни. Известно време варненският владика носеше титлата "Сталинско-преславски митрополит!"

 

В.К. Жителите изобщо не са питани. Решенията и в Съветския съюз, и в България се вземаха от Политбюро или от окръжния партиен комитет.

А много ли са тези селища, които все още носят било имената на комунистически личности, било на комунистически пропагандни събития или имена на взети от тогавашния СССР области, природни обекти и пр.

А.М. Жителите на доста селища след 1989 г. поискаха и постигнаха премахването на комунистическите имена. Така беше махнато партизанското име и възстановено засвидетелстваното още в Средновековието име на село Царева ливада.

Но още над 60 селища носят натрапените от комунистите названия, които в много случаи звучат абсурдно. Например, селата около град Сараньово (Септември) се съобщават като септемврийски. Добре че няма град Ноември.

Д.С. Ако мога така да се изразя, това е замърсяване на народностния ни образ.

Защо смятате, че е важно да се възстановят предишните имена?

В.К. Традиционните български топоними са много важна част от нашата култура, която ревниво трябва да съхраним в бързоразвиващия се свят. Освен това комунистически пропагандни имена изкривяват възприемането на историята и създават превратна представа за значимост на нищожни събития и личности.

 

А.М. България е единственият бивш съветски сателит, член на Европейския съюз, където се съхранява тази атавистична топонимия.

Не мислите ли, че веднага ще ви попитат - няма ли по-важни проблеми за решаване в България, та сте се захванали със смяната на имената на селища, кръстени, както уточнявате в писмото си, на "незначителни личности с цел демонстрация на значимост от местни комунистически величия и роднините им в по-малки села и градове”? Повечето от тези имена така и така нищо не говорят на хората.

А.Д. Недопустимо е младото поколение, нашите деца да отрастват сред символиката на мракобесната комунистическа идеология – топоними, паметници и какво ли не. За създаващи блага европейци ли ги готвим или за терористи? Това написах и на г-н Плевнелиев. Ако управляващите България членове на Европейската народна партия не виждат унизителността на ситуацията, то трябва да се постави въпросът за демократичността на техния мироглед.

Какви са правомощията на българския президент в този случай? На какво основание отправихте вашето искане именно към президента?

А.Д. Действащата българска конституция дава изключителни права на президента на републиката да променя имената на селищата. Поради дълго манипулираната история и комунистическа пропаганда местните жители често нямат необходимите познания за родния си край. Очебиен пример за това е как жителите на областен град предпочетоха чуждото римско име Монтана пред прекрасно звучащото Кутловица.

Жителите на струмишкото Ново село са поискали в духа на тамошната линия то да бъде прекръстено Александрия, но от Скопие им е отказано.

Не е учудващо, че се търсят екзотични чужди имена – това е израз на комплекси за малоценност. Според мен по тази причина много български семейства си кръщават децата с чужди имена, нямащи нищо общо с родовата история, като Олег, Ричард, Патрик и дори Грегъри и Ентъни.

Как би могъл да се аргументира президентът, в случай че възстанови предишните имена? Няма ли да бъде атакуван, че не се е допитал до жителите на тези селища?

В.К. Сериозен аргумент е, че той не преименува, а ВЪЗСТАНОВЯВА предишните имена, които са променени, без да бъдат питани жителите им. В редки случаи, когато възстановяването е невъзможно, защото става дума за селища, които са слети, ние сме направили издържани предложения, съобразени с историята и географията на съответния край.

Президентът трябва да докаже на народа си, на света, а и на себе си, че е демократ и че държи на националното ни достойнство.

 

Д.С. Надяваме се президентът да приеме присърце предложението ни, особено след като през 2008 година българското народно събрание подкрепи Пражката декларация, потвърждавайки, че комунистическата идеология носи пряка отговорност за престъпления срещу човечеството.

В тази декларация се казва, че осмислянето на престъпленията срещу човечеството, извършени от комунистическите режими, трябва да породи същите чувства, каквито пораждат престъпленията на нацистките режими и че престъпленията, оправдавани в името на диктатурата на пролетариата използват терора като метод. Не може от една страна да твърдим, че признаваме комунизма за съществена и ужасяваща част от общата история на Европа, а от друга да се кичим с имена на комунистически терористи.

 

А.Д. Конституцията не предвижда допитване в този случай. А според мен, когато населението е било обект на дългогодишни политически манипулации, едно допитване може да доведе до трагикомични резултати. В Сърбия, например, чрез манипулативно "допитване" не бе възстановено историческото име на българския град Цариброд.

 

В случая президентът просто възстановява справедливостта. наскоро му писах, информирах го за предисторията на проблема и му напомних за отговорността му като български демократичен политик.

В България обикновено всяка демократична реформа се атакува като се носи вода от девет кладенеца, за да се запази статуквото, но президентът има сериозно основание да извърши възстановяването, и то е, че тази подмяна е направена неморално, без да бъде искано мнението на жителите на тези селища.

Да се надяваме, че ще погледне на искането с необходимата сериозност. Проблемът наистина не е незначителен.

А.Д. Сега г-н Плевнелиев е инициирал дебат за намаляване на депутатите в Народно събрание. Според нас въпросът не е (само) в количеството, а в качеството на народните представители, които са законотворци и затова е задължително да са хора с демократична култура, с правна култура и да притежават ерудиция.

Иначе е все едно да си смениш мебелите в жилището с новички, да махнеш някое и друго продънено канапе, а да оставиш мухъла по стените и да не ремонтираш покрива си, който тече.

Споделяне
Още от Интервюта

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?