Недосегаемостта на главния прокурор е в центъра на евродоклада за върховенството на закона

България остава в клещите на двоен мониторинг

Недосегаемостта на главния прокурор е в центъра на евродоклада за върховенството на закона

Европейската комисия (ЕК) постави безконтролността и безотчетността на главния прокурор в центъра на доклада за спазването на върховенството на закона в България. Брюксел призовава управляващите да решат този проблем, както препоръчва Венецианската комисия към Съвета на Европа.

Българите протестират заради липсата на наказания за политическата корупция, съдебната система продължава да не е напълно реформирана. Има забележими връзки между политици и медии, макар те да не са официализирани, пише ЕК, която в сряда представи първата си цялостна оценка за върховенството на закона във всяка от 27 страни членки на ЕС.

Проверката изследва четири основни въпроса: национални съдебни системи, борба с корупцията, свобода и плурализъм на медиите, разделение и баланс между властите.

Изводите на ЕК за България са сериозен удар за правителството и главния прокурор, чиито оставки искат продължаващите трети месец антикорупционни протести. Шефът на държавното обвинение Иван Гешев, както и неговият предшественик Сотир Цацаров, досега отрича напълно проблема със своята наказателна недосегаемост и отчетност през обществото. Европейската комисия настоява за реална реформа, която да доведе до създаване на наистина независими прокурори, способни да проведат разследване на главния прокурор.

Шамар за правителството е констатацията на ЕК, че и основният мониторингов механизъм върху страната все още не отменен. "Окончателно решение (за въведения през 2007 г. мониторинг) предстои", пише ЕК.

"Липсата на резултати в битката с корупцията е един от ключовите въпроси, повдигнати от протестите, започнали през лятото на 2020 г. и все така се очаква от властите да постигнат последователни успехи с окончателни присъди по корупционни дела от висок ранг", посочва ЕК.

Пропилени шансовете за отпадане на мониторинга

Заместник-председателят на ЕК Вера Йоурова обясни, че е имало шансове да отпадане първият мониторинг, но това решение все още не е взето, защото има още работа за вършене.

"Реформите трябва да бъдат финализирани", настоя Йоурова и напомни, че доверието на българското общество към съдебната система е много ниско:

"След всяко проучване винаги е имало много ясен сигнал от българския народ, че доверието в съдебната система и институциите е много ниско и на въпроса дали ЕС трябва да продължи с натиска чрез Механизма за сътрудничество и проверка за напредък в реформите, подкрепата на хората винаги е била много силна. В момента ние продължаваме с механизма, като правим обективна картина на състоянието в България било за борбата с корупцията, било за състоянието на медиите. Мисля, че българското правителство и парламент трябва да се справят с тези проблеми. И те трябва да приемат това много сериозно, защото, след като хората изразяват такова недоволство и недоверие и чувство, че не е възможно да получат правосъдие от държавата, то това е сериозен проблем, който да бъде поет от националните власти"

Зам.-председателят на ЕК посочи, че мониторинговият механизъм е един от инструментите да продължат реформите в България: " И в предишните документи по механизма беше казано много ясно, че макар да има известен напредък през изминалите години, има сериозна необходимост от реформиране на различни сектори от обществените организации, особено в съдебната система и борбата с корупцията". 

Има проблем с Гешев и съдебната независимост

"Всички прокурори и следователи са де факто подчинени на главния прокурор", пише в своя доклад Европейската комисия. Подобен тон, лишен от типичната политическа коректност на ЕК, за последно можеше да бъде видян в докладите за България от 2013 година. Тогава ЕК настоя за реформа "из основи" на прокуратурата и ВСС, но заряза това настояване по време на комисията "Юнкер".

ЕК се аргументира с комбинацията от огромната власт на главния прокурор в прокуратурата и влиянието му във Висшия съдебен съвет (ВСС). Напомня, че главният прокурор е председателстващ и член по право на Прокурорската колегия на ВСС. Той играе решаваща роля в кариерното развитие на всички прокурори. Призивът към България е да проведе реформа, която да доведе до по-балансиран ВСС. Това може да се случи чрез намаляване на влиянието на главния прокурор и увеличаването на представителите на съда. ЕК напомня, че главният прокурор има решаващ глас и при избора на двамата шефове на върховните съдилища.

Общият извод е, че цялостната структура на ВСС създава възможности за ограничаване на съдийската независимост при натиск от правителството, парламента, главния прокурор и от самия ВСС.

"Рискът за независимостта на съдиите става явен заради досегашните атаките срещу съдии в страната и риториката, използвана от публични фигури (по отношение на съда)", пише в доклада.

Проблем има и със съдебния инспекторат, който отговаря за проверките в съдебната власт. ЕК напомня, че рискът от политическа намеса в дейността на инспектората е значим, защото инспекторите се назначават от парламента. Според ЕК инспекторите трябва да се назначават от магистраите. Притеснения има, че проверките на съдебния инспекторат могат да се използва за натиск върху конкретни съдии.

ЕК казва, че ако България приеме нова конституция, трябва да се отчетат препоръките на Съвета на Европа. "Пред България остават предизвикателно в съдебната реформа, в частност предприемането на мерки за ефективна отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор, както препоръчва Венецианската комисия", пише в самия увод на българския доклад.

Какво стана с "Апартаментгейт"?

В доклада изрично се споменава за скандала "Апартаментгейт" и позицията на антикорупционната комисия, че замесените в него плитици не са били в конфликт на интереси. Политическото лобиране в България остава нерегулирано, пише ЕК.

На този фон се напомнят множество случаи на промени в законите чрез преходните и заключителните разпоредби. Според ЕК това може да е знак именно за нерегулирано лобиране.

Припомня се, че през 2017 и 2018 година България е провела реформа на антикорупционната законодателна рамка, което е довело до подобряване на взаимодействието между институциите.

България е критикувана и заради състоянието на медиите, които са под политически и икономически натиск, собствеността им е недостатъчно прозрачна, а журналистите са изправени пред различни заплахи, включително физически или завеждане на съдебни дела.

ЕК критикува и опитите за натиск върху неправителствените организации: "В България нов проект за регламентирането на прозрачността за чуждестранното финансиране на НПО-тата предизвика критики заради евентуално негативно влияние върху гражданското общество."

Какви ще са последствията?

Предстои лидерите на ЕС да вземат окончателно решение дали мониторингът над България и Румъния ще отпадне.

В първия си общ доклад ЕК констатира рискове за независимостта на съдебната власт най-вече в Унгария и Полша, но "предизвикателства" има в България, Румъния, Хърватия и Словакия. По отношение на борбата с корупцията проблемни са България, Унгария, Хърватия, Словакия, Чехия и Малта. Заплахите срещу журналисти са особено тревожни в България, Хърватия, Унгария, Словения и Испания, посочва документът.

Сега големият въпрос е дали новият механизъм на ЕС за обвързване на върховенството на закона с еврофондовете ще бъде приложен пълноценно и наистина ще има ефект, или ще се окаже поредният безполезен инструмент, какъвто е Механизмът за сътрудничество и оценка.

Опасения

България е сред страните, по чийто адрес ЕК използва термина "опасения" най-често, става ясно от проучване на Politico. Според изданието по отношение на страната ни комисията е изказала "опасения" 16 пъти, а "сериозни опасения" 3 пъти. България все пак не е на челно място в тази негативна класация, а "само" на второ. Най-много опасения у ЕК предизвиква Полша. По неин адрес комисията е изказала опасения 28 пъти, а сериозни такива - 2 пъти.

ЕП се кани да гласува специална резолюция за България

България е заплашена от специална резолюция на Европейския парламент (ЕП) за върховенството на закона, заяви в сряда пред БНР вицепрезидентът Илияна Йотова, която е бивш евродепутат. По думите ѝ отделната резолюция за България е безпрецедентна практика.

"Имам информация, че се готви специална резолюция за България. Отделна резолюция за една страна е много рядко нещо. Европейските институции се пазят от това да се бъркат във вътрешните процеси, особено политически. Да има специална резолюция…, не искам да знам какво ще пише в нея", заяви Йотова.

Гласуването на резолюцията е насрочено за 1 октомври в Комисията граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в европейския парламент. Вносител е испанският евродепутат Хуан Фернандо Лопез Агилар, член на групата на социалистите и демократите.

Че документът вероятно ще е критичен, подсказаха и думите на евродепутата от ГЕРБ Емил Радев, според когато резолюцията била написана по доноси.

"За съжаление ЕП няма нужните органи, каквито има ЕК, която прави този доклад по обективна оценка в диалог, както с държавните органи, така и с НПО сектора, разполага с достоверна информация и проверява всички твърдения и факти. За разлика от това и за съжаление, мога да кажа, че резолюцията в ЕП се пише главно по доноси, които заливат през последните 3 месеца ежедневно колегите от европарламента. Резолюцията за съжаление вече става и чисто политическа, защото ние виждаме, че политическите семейства от България прехвърлиха битката на политическите семейства в Европа. Виждаме крайнолеви социалисти и зелени от една страна и ЕНП и консерватори – от друга", каза Радев.

Какво каза българският правосъден министър

В отговор на критиките на ЕК за липсата на отчетност и недосегаемостта на главния прокурор, правосъдният министър Десислава Ахладова посочи замразения законопроект, внесен миналата година от предшественика ѝ Данаил Кирилов.

Проектът на Кирилов предвиждаше назначаването на независим прокурор с правомощие да разследва главния. Проблемите, които още преди година и половина с този проект бяха следните: независимият прокурор се назначава от прокурорската колегия, доминирана от главния прокурор и той щеше да продължи да работи в рамките на прокуратурата, т.е. функционално подчинен на главния. Проектът не решава и проблема за институционалната подкрепа, на която този независим прокурор би могъл да разчита.

"В момента се дебатира дали този независим прокурор, който ще разследва главния, има цялата независимост и дали не би бил по някакъв начин в подчинение спрямо главния прокурор", заяви Ахладова, докато четеше позицията от един лист.

Цялата пресконференция на еврокомисаря по правосъдието Дидие Рейндърс и зам.-председателя на Еврокомисията Вера Йоурова може да видите ТУК

Споделяне

Още по темата

Още от България и ЕС