Недостигът на медици е най-големият риск за системата при нова Covid вълна

Болниците и институциите се чувстват подготвени да я посрещнат

Недостигът на медици е най-големият риск за системата при нова Covid вълна

Недостигът на кадри е най-големият страх пред институциите и болничните директори на прага на есенно-зимния сезон и на фона на опасенията от нова вълна от коронавирус.

Пред болниците стоят основно два основни проблема: недостиг на кадри и проблеми с финансирането. Докато здравните институциите смятат, че са обезпечили финансово системата, но най-големите проблеми са недостигът на кадри и сринатото доверие в системата. 

Властите, а и самите болници обаче декларират, че в момента са значително по-подготвени да посрещнат нова епидемична вълна. Това стана ясно на дискусия за предизвикателствата и решенията пред лечебните заведения, организирана от инициативата "Индекс на болниците".

Болниците изпитват финансов и кадрови недостиг

Страховете на болничните мениджъри намират отражение и в анкета на "Галъп", според която 62% смятат, че болниците, които ръководят, не разполагат с достатъчно медицински персонал в момента. Най-сериозен е недостигът на медицински сестри. Проблемът е особено осезаем за държавните и общинските болници, където между 60 и 70% изпитват недостиг на кадри срещу 44% в частните болници. 71% от болниците казват, че нямат резерви от медицински персонал, а 64% нямат резерви от отделения, които биха могли да трансформират.

Над 90% от болниците срещат финансови трудности след идването на пандемията, като 43% смятат, че финансовото им положение ще се влоши. Едва 24% са оптимисти и очакват да настъпи подобрение. Откъм обезпеченост с предпазни средства, дезинфектанти, лекарства и други консумативи болниците са по-спокойни. 78% от болниците декларират, че разполагат с тях. Цялото проучване можете да видите ТУК.

Проф. Балтов: Нужна е компенсация за задържане на кадрите

Директорът на "Пирогов" проф. Асен Балтов посочи, че трябва да има компенсаторен финансов механизъм за болниците от държавата, чрез който да задържат кадрите си, особено на местата, които поемат по-тежкия поток от пациенти. "Когато получават еднакви заплати една сестра, която работи в тежка болница с голямо натоварване и една сестра в средно или малко натоварена болница, става една голяма диспропорция, която води до демотивация на работещите в структуроопределящи болници. Това е най-големият проблем", каза той.

През "Пирогов" за тези месеци са минали около 500 пациенти с Covid-19, от които 380 са били излекувани. Починали са 75 пациенти, което е 15% от общия брой и това не е никак нисък процент, коментира Балтов. По думите му това е защото в "Пирогов" се лекуват изключително тежки случаи, а не просто хора, които са взели, за да усвоят клиничната пътека, каквито коментари се правят в публичното пространство.

Д-р Кунчев: Несравнимо по-подготвени сме

"Няма нищо общо ситуацията от края на март и април със ситуацията в края на август и септември. В момента възможностите за прием на болниците са огромни. Освен тези 700 пациенти, които не искат да спаднат, които лекуваме в болница в момента, ние имаме поне още 1000 легла и то в специализирани структури, които могат да поемат болни. С други думи сме подготвени за къде-къде по-висока вълна на заболеваемост", каза главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев. Според него обаче е притеснителен големият брой заразени здравни работници. "Минахме 1000 заразени здравни кадри. На нас това започва да ни пречи конкретно в работата. Защото 1000 лекари, сестри и друг персонал, които извеждаме минимум за 14 дни, а понякога и за доста повече е сериозен удар върху системата. Аз съм свидетел през какъв ад минаха някои области. Видин на първо място. Това да дойде кметът на един град при министъра и да каже: Моля, помагайте, пратете лекари и сестри, досега не бях го виждал. Но това с пращането може да стане в Китай и Корея, но не може да стане никъде в Европа. Първо никъде няма излишък, а камо ли като пионки да ги местиш", посочи той. Кунчев беше категоричен, че там където властите са си били на мястото, не са възникнали проблеми. "Там бяха включени всякакви независимо от собствеността си държавни, университетски, областни болници и тези области се справиха много добре. Какво ни чака в бъдеще е трудно да кажа, но във всеки случай ние сме далеч по-подготвени", заяви Кунчев.

"Осигурили сме предпазни средства, лекарства - макар и неспецифични, в очакване сме на ваксина. Ще бъдем сред страните с достъп до ваксина още с излизането на първите ваксини на пазара, но големият проблем според мен ще бъде не дали ще имаме ваксина и колко, ами кой ще си я направи. Най-големият проблем е сринатото доверие в здравната система и лимитираният ресурс от хора. Може да си мислите, че са парите и предпазните средства, но не е така. На всичко намерихме решение. Но да се възстановява доверие е много бавно и трудно, а медицински кадри – още по-трудно", заяви Кунчев.

Проф. Салчев: Гъвкави сме и правим отстъпки, но не и за сметка на пациентите

Управителят на НЗОК проф. Петко Салчев посочи, че касата през цялото време е предлагала гъвкави решения, за да могат болниците да преминат през Covid-кризата, като включително бе пренебрегнат принципът да се плаща само за извършена дейност. "Но няма да се съглася директори на РЗИ, директори на болници или щабове да създават нови структури, наречени Covid-отделения. И използвайки оправданието Covid, да търсят начин на финансиране. Няма да се съглася да сключваме договори по която и да е клинична пътека без да има осигурени специалисти, защото в противен случай ние поставяме на риск здравето на пациентите", коментира Салчев. Той обясни, че законодателно Covid отделението не съществува като самостоятелна структура, а болниците трябва да лекуват пациентите с коронавирус в рамките на разкритите си отделения. Той посочи, че през март и април е имало масов отказ на болници да лекуват коронавирус, като са настоявали да останат "чисти".

До момента НЗОК е платила за лечението на 5102 пациента с Covid-19. 

Споделяне

Още по темата

Още от Коронавирус

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?