Никога не добър знак, когато политиците започнат да апелират към патриотизма на данъкоплатците. Защитавайки неотдавнашното решение на френското правителство да повиши максималната ставка на данъка върху доходите до 75 %, министърът на финансите Пиер Московиси заяви пред в. "Монд": "Това не е наказателна мярка, а мярка на патриотизъм". На богатите, обясни той, се дава възможността да направят "изключителен принос" за решаване на финансовите проблеми на Франция. Те със сигурност са много благодарни.
Франция определено поема голям риск, увеличавайки данъците до много по-високо равнище, отколкото е в съседните държави. Грешка би било обаче да представяме правителството на Оланд като група социалистически динозаври. Истината е, че френското правителство е в радикалния край на нова глобална тенденция - международна реакция срещу богатството, която променя политиката от Европа до САЩ и Китай.
Премиерът на Великобритания Дейвид Камерън предложи да разстели червения килим за данъчните изгнаници от Франция. Дори във Великобритания обаче, където максималният данък е 45 %, се усеща ново настроение на враждебност срещу богатите. Дори консервативните политици не се осмеляват да защитават възнагражденията на банкерите.
Междувременно в САЩ Барак Обама води кампания за вдигане на данъците на "милионерите и милиардерите". Вярно, данъчните увеличения, за които настоява президентът, по френските стандарти ще бъдат смешно малки. Обама иска само данъчната ставка да нарасне от 35 % на 39,6 %, както и да повиши данъците върху капиталовите печалби и дивидентите.
Част от реториката на президента обаче определено е повлияна от успешната кампания на Оланд във Франция. Френският социалист разигра страхотна партия около "безразсъдния" начин на живот и приятелствата на Никола Саркози със свръх богатите. В подобен стил Обама атакува Мит Ромни като представител на "единия процент", който избягва данъците, и се подигра с коня на съпругата му, участвал в олимпийските състезания по обездка.
Тези тактики изглеждат рисковани, тъй като традиционно американците са по-склонни да се възхищават на своите богаташи, отколкото да им завиждат. Лагерът на Обама обаче може да разчете резултатите от допитванията до общественото мнение. С марж от 64 % до 33 % американците одобряват по-високите данъци за хората с доходи над 250 000 долара.
Политическата чувствителност към пропастта между богатите и останалите не e типична само за Запада. Начинът на живот на богатите и могъщите сега е най-чувствителната и опасна тема в китайската политика. Сайтът на агенция Блумбърг в Китай неотдавна бе блокиран, очевидно като наказание за публикуването на статия за семейството на Си Цзинпин, който вероятно скоро ще стане новият президент на страната.
Преди няколко седмици бунтовете срещу замърсяването в град Циндун взеха неприятен обрат, след като демонстрантите настояха да научат каква марка дрехи носи местният партиен секретар. "Твърди се, че след разкритието, че става дума за скъпа италианска марка, са го съблекли до кръста", съобщава "Би Би Си".
Защо се случва всичко това? Както неотдавна писа Зани Минтън Бедоус в есе за списание "Икономист", "мнозинството граждани на света сега живеят в страни, в които пропастта между бедни и богати е много по-голяма, отколкото преди едно поколение". Тенденцията е най-силна на Запад. Както посочва г-н Минтън Бедоус, в САЩ "делът от националния доход, отиващ при най-богатия 1 % от населението се е утроил от 8 % през 70-те години на миналия век до 24 % през 2007 година".
В крайна сметка подобна промяна вероятно ще разпали политическо недоволство. "Спусъкът" за тази реакция бе Голямата рецесия, която засили натиска върху жизнения стандарт на обикновените хора, разкривайки в същото време неморалното поведение по върховете.
Западни политици, от Барак Обама до Франсоа Оланд, се опитват да овладеят и насочват това ново настроение. В Азия, където ударът на Голямата рецесия бе по-лек, вероятно действат други фактори. Интернет и засиленото използване на микроблогове улесниха разпространяването на информация и надигането на възмущение заради пропастта между работниците, които са подложени на силен натиск, и свръх богатите.
Ако това ново настроение се затвърди, то би могло да доведе до края на ерата на по-ниски данъци, дерегулации и увеличаване на неравенството, което започна в края на 70-те години на миналия век с възхода на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън на Запад и Дън Сяопин в Китай. Когато лейди Тачър дойде на власт през 1979 година, максималната данъчна ставка във Великобритания бе 83 %. Тя понижи това равнище - първо до 60 %, а след това и до 40 %, колкото и остана до финансовата криза. Рейгън наследи максимален данък върху доходите от 70 % и го понижи до 50 %, а накрая - и до 28 %. В Китай Дън Сяопин улови духа на времето, отбелязвайки, че "да забогатееш е божествено".
Сега се утвърждава нова глобална нагласа. В Китай политическите лидери избягват откровената демонстрация на богатство. В западния свят финансово затруднените политици са нетърпеливи да повишат данъците на непопулярните напоследък богаташи. Големият въпрос е дали това все още е възможно в глобализирания свят.
Както показват нетактичните забележки на Камерън за червените килими, всяко правителство, което твърде много и твърде бързо увеличава данъците, рискува да предизвика бягство на капитали и компании. Свръх богатите са мобилни и имат добри съветници.
На "просто богатите" обаче вероятно ще им бъде по-трудно да избегнат новия натиск за по-високи данъци в западните държави. Джеймс Калахан, премиерът, победен от Тачър през 1979 година, каза мъдро: "Има времена, може би веднъж на 30 години, когато в политиката настъпват основни промени". Близо 30 години след началото на ерата Тачър-Рейгън ни застига нова основна промяна.
По БТА
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
51 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
hYou cannot bring about prosperity by discouraging thrift. You cannot strengthen the weak by weakening the strong. You cannot help little men by tearing down big men. You cannot lift the wage earner by pulling down the wage payer. You cannot help the poor by destroying the rich. You cannot establish sound security on borrowed money. You cannot further the brotherhood of man by inciting class hatred. You cannot keep out of trouble by spending more than you earn. You cannot build character and courage by destroying men's initiative and independence. And you cannot help men permanently by doing for them what they can and should do for themselves.
Всички строеве до сега, са един дол дренки от гледна точка на управление на ресурсите - разхищение и трупане, просто мениджмънта е друг. Докато има 'пари' като средство за виртуализация на ресурсите така че да се трупат безгранично, ще вървим към самоунищожение. С технологията дето я имаме вече разработена, трябва просто да направим пълен кръг, и да почнем пак с ресурсно-базирана икономика. Никви борси и виртуалки - само истинско съществуващи неща.
Идиот мързелив, Мисли търпеливо, разумно и честно вместо да дезинформираш и насъскваш в полза на екстремистки простотии. 09:19 | 10.08.2012 Мечката: Бийте богатите!...
Купонна система има и сега в "остатъчните" комунистически гнезда :Сев.Корея,Куба и без да има война . Севернокорейците ,въпреки мощните ТКЗС-та и нидустрия,постоянно чакат храна от САЩ и други страни ,най-често искат помощ за изхранване ,защото не могат ид аси я платят .
Същото важи и за Куба лкогато бях там педи няколко години,кубинците постянно недоумяваха ,защо САЩ,които произвеждат хранителни излишъци ,не им предоставят малко за изхранването им.
АЗ им сочех спеицално построения площад за пропагандни …
митинги срещу "Американсккия империализъм" ,пред сградата на Представителството на американските икономически интереси в Хавана.Това е нещо като посолство ,защото САЩ отказват дипломатически отношения с режима на червения диктатор Кастро.
Е докато го има тоя площад ,има да чакат хранителна помощ от САЩ .
Хлябът беше с купони по време на "развития социализъм".През 60-те години в гр.Враца,хлябът беще с купони.Братовчед ми(по-късно известен футболист от ЦСКА и други отбори от Европа) беше загубил картата с която се купуваше хляб ,докато се е събличал да играят мач в училище и леля ми го напердаши ,защото издаването на нова карта беше цяло приключение.
Колкото до потпитвания на комуниста Анонимник № 46 ,за наличие на злото в златния резерв на БНБ ,може да прочете документите от архива на ЦК ,в които …
е записано как Тодор Живков ,изпраща в Москва златния резерв ,срещу нови доларови кредити от СССР ,защото след успешната текезесаризация и индустриализация у нас нямаше какво да се яде , и нашата "мощна индустрия" (по мярките на комунистическата проганда ) не можеше да си плати кредитите ,които бяха взети за изграждането и.
Месо някаквао имаше в София, защото по пропагандни причини ,София беше не специално снабдяване.
Но по провинциалните градове и особено села ,месото беше рядкост в магазините .
В с.Езерец до гр.Шабла ,през 70-те години ,поради това че селото беше обезлюдено ,читалището беше затворено и в него имаше магазин за всичко. Еди път седмично "пускаха" КОЛБАС ДОКАРАН ОТ ДОБРИЧ. И БАБИЧКИТЕ СЕ РЕДЯХА ЗА ЕДИН САЛАМ КУЧЕШКА РАДОСТ НА ОПАШКА В ПЕК И КИША.ИНАЧЕ ТРЯБВАШЕ ДА СИ ИЗКОЛЯТ КОКОШКИТЕ ,А ОТ ТЯХ ПОНЕ СЪБИРАХА ЯЙЦА.
НЕ ПОЗНАВАМ ПО ТЪЖНА КАРТИНА ОТ ВИТРИНА НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ МАГАЗИН .ЗА КАКВОТО И ДА Е !
До 45: Купонната система е въведена по време на войната. Разбира се не от Тодор Живков , а от тези които пееха:"Рим , Берлин и Токио верни са в борбата". Помня ги тези купони, бяха на ленти и зелени на цвят. А доколкото до златото- Тодор Вълчев в началото на 90-те обяви, че сме имали 40 тона злато. Интересно откъде ли се е взело? Сега едва ли е останало нещо.
Мечката: Бийте богатите! Конфискувайте им заводите, земята! Конфискувайте имуществото им! И ще получите социализъма в България - 1946-1960, който завърши с фалит на България и Тодор Живков изпрати в СССР всичкото злато на БНБ за да плати дълговете! За недоимъка и глада тогава не ми се говори. В София имаще купонна система за хляб до към 1952.
Недоволство срещу богатите болшевики ще има винаги, защото теорията им не се покрива с битието им.
Може да го промените това отношение.Казват че милионерите в тази страна нарастват с невероятни темпове.Публикувайте им имената , покажете им способностите за да видят хората какви гении са , колко са образовани и възвишени . Вземете им кръвна проба и изложете на показ синята кръв за да се засрамим ние простите и неспособните.Понеже това няма да го направите, тъй като ще стане ясно как се забогатява , пробутайте един закон за задължително влюбване и хвърляне на врата на богатите. Не е страшно че има богати , страшното е че това е криминален и необразован елит, елит който е маниакално превъртял и обременен . Затова пробутвате тази безлична пропаганда.
Диалектиката тук е друга.
В САЩ обществото има много висока търпимост към социалното неравенство, в сравнение с Европа. Затова икономиката там е много по-динамична, отплатата за успеха е много по-висока, способните хора се стремят да се реализират там.
В търпимостта към чуждия успех няма нищо тайнствено, той е следствие от много високата вертикална мобилност - всеки има шанс да успее, няма изкуствени ограничения, в сравнение със съсловните привилегии на Европа.
Така е било, но нещата се променят. …
Crony капитализмът се превръща в най-голямата заплаха за САЩ. Той задръства каналите на вертикалната мобилност, САЩ вече не са пример за света. Това е основната причина за социални напрежения, и нетърпимост към богатите. Като прибавим и безотговорната пропаганда на левите либерални кръгове в САЩ, които съзнателно разпалват класов и расоa гняв, вижда се, че неповторимата динамика на американския капитализъм е пред серьозна криза.
Причината, и основната вина за тези деформации, колкото и невероятно да звучи това за някои прости души, съвсем не е някакъв световен заговор на богатите, цьонистите, банкерите, или марсианците. Причината е в неправомерната намеса на държавата, която създава ad hoc правила и закони, за да реши някой частен проблем, и стартира лавина от непредвидени последици. Класически пример е Великото общество на кретена LBJ.