Неефективните институции, по-малко капитали и "Холандската болест"

Неефективните институции, по-малко капитали и "Холандската болест"
Кристиан Орбан е създател и управляващ партньор в инвестиционната компания "Ориенс", чиято дейност е съсредоточена в Централна и Югоизточна Европа. Преди "Ориенс" Орбан е бил в управата на Central European Management Intelligence (CEMI). Работил е и като консултант в компания "МакКинси и компания" (McKinsey & Company) по проекти в над 10 държави. Завършил своята MBA-програма в MIT Sloan School of Management, той притежава и магистърска степен по право и дипломация от Fletcher School of Law and Diplomacy в Tufts University.".

"Ориенс", която има офис и инвестира и в България, представи наскоро обширен доклад за икономиката на страната.

Кои са основните предизвикателства пред новото правителство в условията на задълбочаваща се рецесия и новата глобална обстановка?

В стратегически план най-големият проблем пред икономиката е, че няма да има достатъчно капитали. Чуждите инвестиции ще бъдат много по-малко, кредитите ще бъдат много по-малко. Проблемът е не само за България, а и за цяла Източна Европа.

Така че, има един голям основен стратегически въпрос – как ще си осигурим приток на капитали в бъдеще. И докато се опитваме да си отговорите на този въпрос, трябва да имаме предвид две неща: Как да запазите макроикономическа стабилност и какво да се прави с валутния борд.

Ясно е, че бодът на този етап е необходим, но всъщност имаме нужда от стратегия за евентуалното излизане от валутния борд и влизане в еврозоната. Отговорът на този въпрос е по-лесен, защото е ясно, че на първо време трябва да кандидатстваме за влизане в "чакалнята за еврото"- ERM II зоната (Европейския валутен механизъм – бел. ред.).

Това са ключовите предизвикателства - как да останем стабилни докато се "борим" за капитали.

Казвате, че досегашният модел на икономически растеж е силно зависим от външните инвестиции и това трябва да се промени не само заради кризата, но и защото наличието на свободни и евтини капитали никога няма да е същото като от преди кризата. Какъв модел за растеж предлагате?

Това е въпросът за един милион долара. Истината е, че никой не знае как малка и отворена икономика може да се справи със сегашната ситуация. Досегашният икономически растеж на България, както и други икономики от региона беше подпомаган от почти неограничения и евтин финансов ресурс най-вече от Западна Европа. Този модел вече е невъзможен, затова трябва да потърсим други начини да растем.

Но все пак има някои механизми за стимулиране на икономическия ръст в момента. Един от тях е да се използват скритите резерви за растеж. Другият – да се полагат усилия за привличане на свежи пари – най-вече чрез подобряване на институционалната среда.

Що се отнася до резервите за растеж – ясно е, че има сфери, където потенциалът за подобряване е много голям. България е с най-ниската производителност на труда в целия ЕС.

Може да се постигне чрез повишаване на енергийната ефективност – където отново сме последни в ЕС, или чрез инвестиции в пътната инфраструктура.

Ето ви няколко големи възможности да се осигури ръст на икономиката. От друга страна, всички тези мерки изискват първоначални инвестиции, които на този етап не са на разположение. За привличане на капитали и продуктивното им разпределение, в дългосрочна перспектива ключовият въпрос е как да се подобри ефективността на институциите. Има ясно преплитане между богатство и качество на институциите.- развитието на икономиката на България е тясно свързана с подобряване на институционалната среда.

И когато говорим за ефективност на институциите, имам предвид способността на държавата да държи нивата на инфраструктура, икономически показатели, условия за правене на бизнес и т.н. Също и способността на държавата да разпределя разумно фондовете на ЕС.

Нямам предвид, че България трябва да стане Швеция от утре, а че трябва да се направят стъпки в определена посока, в правилната посока.

Така че – повишаване на производителността чрез инвестиции в енергийна ефективност и пътища и по-големият въпрос – за ефективността на институциите. Без това, колкото и капитали да потекат към България – те ще се прахосат – европейски фондове, държавни пари, заеми за стимулиране на икономиката и т.н.

Вие сте на мнение, че България се нуждае от 0.8 до 1.3 млрд. евро заем от МВФ. Защо трябва да увеличаваме задлъжнялостта на страната? Има противници на споразумение с МВФ, които твърдят, че това още повече ще влоши икономическата ситуация и ще е лош сигнал за потенциалните инвеститори.

Не знам защо някой се обявява срещу заем от фонда. Икономиките на страните, взели заем, не се представят зле заради него, а заради това, което са направили преди това. И единственото, което ги е спасило от тотална катастрофа, е именно фондът. Унгария и Румъния взеха заем и всъщност това ги спаси.

Важно е да разберете, че България ще изпадне в остра нужда от капитали съвсем скоро. Без пари от вън икономиката ще се срине. Ние прогнозираме рецесия от 4%, но МВФ прогнозира 7%. Никой обаче не знае какво точно ще се случи, защото не можем да прогнозираме поведението на банките след шест месеца, дори след три.

Възможно е рецесията да стигне 7%. Така че, който се обявява против заем от МВФ, да отговори от къде ще дойдат тези чужди капитали. Там е проблемът – че няма от къде.

Заемът не е идеалното решение, но това не е идеалната ситуация.

В анализа си твърдите, че притокът на еврофондове може да доведе до понижаване на конкурентноспособността на икономиката, ако не се използват и разпределят разумно. Кои са секторите, към които да се насочат тези средства?

Не става въпрос към кои сектори да се насочат, а какъв тип компании ще спечелят от тях.

Неправилното разпределение на фондовете води до един икономически феномен, известен като "Холандската болест" (Dutch disease). Това се случва, когато една икономика се сдобие с непредвидени средства отвън, т.е. такива, които не е произвела. И ако тези средства не се инвестират в повишаване на производителността, те всъщност увеличават потреблението и заплатите. И имате ситуация, в която производителността ви е същата, а заплащането се повишава и съответно вашата конкурентноспособност намалява.

Така че големият въпрос е: как да изхарчите парите, така че да се увеличи производителността. Не става въпрос към кои сектори да ги насочите.

Например – със сигурност е разумно да инвестирате в строителството на пътища. Но ако тези пари отидат в компания, която ще направи само няколко човека много богати, работата ще бъде свършена зле и няма да доведе до повишаване на производителността – тогава това ще доведе до завишаване на заплащанията, но до същата производителност и ще има негативен ефект

Това се е случвало вече в Португалия или Испания, където безработицата е на огромни нива почти две десетилетия наред, именно заради ефекта на "Холандската болест".

Има ли нещо, което може да се направи на практика в съвсем кратки срокове, което ще подобри бизнес условията у нас?

Ние не можем да препоръчаме конкретни практически мерки на новите управляващи. Но можем да им дадем насоки. Например ясно е, че трябва да се направи нещо за повишаване на ефективността на институциите и това няма как да стане за една вечер, а и не трябва.

Процесът ще продължи с години и постепенно нещата ще се подобрят. Но в момента държавата не си изпълнява основни задължения. Има възможност хора, които искат да се обогатят на всяка цена, да го направят като си играят със съдебната система. Тогава, защо да не го направят?

Другото основно нещо е да се фокусирате върху разумното харчене на фондовете.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?