Според актуализирания анализ за успехите и провалите на правителствата

Неефективно харчените от властта пари растат драстично спрямо успешните разходи

Неефективно харчените от властта пари растат драстично спрямо успешните разходи

Похарчените напразно от държавата средства продължават да доминират над успешно направените разходи, като неефективно дадените от властта пари се увеличават двойно по-бързо от полезно изразходваните. Това сочи третото актуализирано издание на анализа „Успехите и провалите на българските правителства” , публикувано от Института за пазарна икономика (ИПИ) в четвъртък. То допълва първото (от 2008 г.) и второто (от 2011 г.) издание с нови доклади на Сметната палата и в анализа на разходите на правителствата са влезли още две години – 2010 и 2011 г., Експертите от ИПИ обаче признават, че данните за тези две години са твърде оскъдни и новите одитни констатации по-скоро допълват картинката за периода до 2009 г.

Така спрямо данните до 2009 г. неефективно изхарчените от правителствата нарастват с 10.4 млрд. лв. и достигат общо 34 млрд. лв. Успешно изразходваните средства са се увеличили само с 5.4 млрд. лв. до 27 млрд. лв., а разпределените през бюджета пари със съмнителен ефект бележат най-голям ръст – 11 млрд. лв. и достигат сумата 28 млрд. лв.

 

Анализът обаче обхваща само държавни разходи за 90 млрд. лв. при изхарчени от четирите правителства на Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев и Бойко Борисов общо 225 млрд. лв. Това означава, че при постъпването на допълнителните данни от Сметната палата, който публикува докладите си с година-две закъснение, ще има промяна на данните. На практика в допълнения анализа все още липсва сериозна информация за управлението на ГЕРБ.

 

Като чиста загуба за бюджета на страната са определени 13.4 на сто от разгледаните от Сметната палата случаи и 26.5 процента от определените като провали държавни разходи. Общо загубите за държавата възлизат на 976.613 млн. лв. и те са в резултат на нарушения, извършени при провеждането на обществените поръчки и тяхното изкуствено разделяне, за да ги вземе една и съща фирма, както и поставяне на изкуствени бариери пред участниците в обществените поръчки, за да се избере определен кандидат.

 

Според данните в актуализирания документ с най-голям успех са изразходвани държавните средства през 2008 г., но година дори и тогава безполезно изхарчените пари са с около 40 процента повече. Най-неефективно са предоставени бюджетните пари през 2005 г., когато успешно изразходваните средства са едва една четвърт спрямо напразно изхарчените.

 

За да се намалят случаите на неправомерно и неефективно изразходваните публични средства, от ИПИ препоръчват да се прави задължителна предварителна и последваща финансова оценка на програмите и инициативите на администрацията, преди тяхното прилагане. Администрацията трябва да засили контрола върху процедурите по организирането на обществените поръчки, тяхното възлагане и последваща оценка, смятат още анализаторите.  

Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?