Нефтени трасета на хартия

Само на хартия и на думи, но без никакви реални действия, през миналия месец оживление демонстрираха отколешни проекти за разтоварване на петролния трафик през Босфора, пише изданието RusEnergy в четвъртък.

Почти едновременно дати за старт на строителство заявиха ангажираните с проектите за петролопроводи Самсун-Джейхан и Бургас-Александруполис Представител на италианската компания ЕНИ, която работи по първия маршрут съвместно с турската “Calik Energy“, заяви, че смята да започне реализацията на проекта в първото тримесечие на 2010 г. За три месеца след това бе насрочена работата по другата тръба от генералния директор на оператора на проекта “Трансболкан пайплайн“. Предишните планове за старт на строежа на Бургас-Арлександурполис бяха за октомври 2009 г.

Пред Ройтерс представителят на ЕНИ коментира, че двете трасета си съперничат и огромна роля в надпреварата играе факторът време. Тръбопроводът, който заработи пръв ще направи ненужно другото съоръжение. И за двете тръби обаче не са предвидени количества нефт, които да запълнят търговските им обеми, пише руското издание.

Срещу реализацията на тези проекти играе и фактът, че от началото на 2009 г. на танкерите не им се налага да чакат толкова много, за да се придвижат през пролива. “Виси“ се не повече от денонощие, докато в периода 2003-2004 г. на плавателните съдове се е налагало да стоят средно 20 денонощия докато получат право да преминат Босфора. Зимата на 2007-2008 г. времето за чакане е намаляло до “едва“ 9 денонощия.

Именно обходът на свръхнатоварените преди годитни Босфор и Дарданели мотивира инициаторите на Бургас-Александруполис, Самсун-Джейхан и Бургас-Вльора, като при последния проект повече от година цари пълно затишие.

Отчитайки тази тенденция, компаниите, които стоят зад инициативите за строеж на скъпоструващи обходни маршрути, явно вече не бързат в началото на строителните работи, коментира RusEnergy.

Затова и износителите на петрол не бързат да гарантират обемите за транзит по бъдещите тръби, тъй като в момента напълно ги устройва рентабилността по транспорта през турските проливи.

Роля за това играе и отлаганото развитие на добива в региона на Казахстан с няколко години, освен това допълнителните количества казахски неф може да поеме маршрута през Азербайджан до Средиземно море и дори по тръбите към Китай, пише още изданието.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес