Нефтопроводите от Бургас – потенциални бомби със закъснител

Светлината на дълго очакваната сделка Бургас – Александруполис започва леко да мъждука в края на тунела. В ръцете на сегашното българско правителство е дали тази светлина няма да е на идващия влак.

В началото на месец април вторият човек в руската държавна “Транснефт” - Сергей Григориев, разкри пред морското издание Fairplay драматична промяна в приоритетното развитие на танкерния флот в Черно море. Желанието на руската държавна компания е да поеме целия трафик от 35 млн. тона суров петрол по трасето Новоросийск – Бургас, казва Григориев. Той заявява пред изданието, че  “Транснефт”  очаква да се финализират преговорите по проекта Бургас – Александруполис и чак тогава да даде своето съгласие за увеличение на производството на нефт от Каспийския регион.

Коментарът е направен след срещата на руския президент Владимир Путин и казахстанския президент Нурсултан Назарбаев в Москва. След нея Назарбаев заявява, че е успял да преодолее руския отказ за увеличаване на капацитета на “Каспийския нефтопроводен консорциум” (Caspian Pipeline Consortium) на 67 млн.тона нефт.

Ние разбираме, че проливите – Босфора и Дарданелите не са еластични, уточнява Григориев пред Fairplay. Също така разбираме, че Турция ще дава преференции на САЩ, а не на Русия. Ние трябва да завършим проекта Бургас – Александрополис и тогава ще увеличим обема по тръбите на Каспийския нефтопроводен консорциум (КНК), заявява той.

В средата на април “Транснефт” отново потвърди позицията си и се противопостави увеличените добиви на нефт от Каспийския регион да се превозват през Новоросийск.

На среща между президента на “Шеврон” Дейвид О`Рейли и първия човек на “Транснефт” Семеон Ваинщок, О`Рейли е лобирал за увеличение на добива на нефт в този регион. Предложението на О`Рейли е било да се увеличи производството и превоза по тръбата до Новоросийск от 540 хил. барела на 1,5 млн. барела на ден. “Шеврон” е главният производител в КНК и държи 15% от акциите на консорциума. Най-големият дял от 24% в Каспийския нефтопроводен консорциум обаче се държи  Русия, а след нея се нарежда Казахстан с 19%.

Позицията на държавната фирма “Транснефт” е била, че такъв план е приемлив само след построяването на нефтопровода Бургас – Александруполис, който ще поеме тези допълнителни количества добиван от КНК нефт или друг руски петрол.

Русия и Гърция си  разпределят тръбата до Александруполис

Заявката за пълен руски монопол на танкерния транзит  в Черно море се прави за първи път публично. Вероятно обаче гръцкият партньор в лицето на танкерния собственик Лацис няма да бъде очарован от този ход, защото той още от 1998 г иска да овладее именно този превоз. Но може би “баницата” на петролния транспорт ще бъде преразпределен между големите компании и ако от една страна на тръбата действа руският транзитен монопол, то на изхода ще се дадат подобаващи преференции и на гръцкия корабособственик.

Прегледът на намеренията на страните в този проект показва, че сценарият се развива печелившо за Русия и Гърция, а третият беден съсед България е пасивен и послушен ученик. Интересно е българският бизнес да знае, повдиган ли е изобщо въпросът за участие в превоза на суров петрол от Новоросийск до Бургас при договорена товарна квота? Или пък предишното правителство тихомълком е договорило на принципа „мълчи и ще спечелиш” и това отстъпление. Сегашните управляващи имат уникалния шанс да покажат загриженост за националните интереси на страната. Несъмнено това ще е един огромен плюс в бедната им колекция на червени точки.

Българският флот изключен от петролното уравнение

Какво имаме в момента? Създадена е правителствена междуведомствена работна група, в която влизат членове от почти всички министерства и забележете, никой от транспортното министерство. Вероятно с цел, да не би случайно някой да зададе неудобния въпрос, защо танкери под български флаг да не участвуват в превоза. При правилна морска политика и дългосрочни договорени товарни количества нефт по трасето Новоросийск – Бургас няма да бъде трудно да се намерят банки или компании, които да финансират такова начинание. Печалбата от танкерната дейност ще надхвърли многократно приходите от таксата “роялти” , която държавата ще получава от транзита на нефта. Добре ще е, ако транспортното министерство се позаинтересува в тази насока.

Ако и този път държавата играе на принципа „мълчаливо съгласие” за отказ от товарна квота, то ще трябва да отговори на въпроса: Абдикира ли държавата от защита на националните морски интереси?

Разбираме и отчитаме, че наследството, оставено от правителството на Симеон сакскобургготски, се изразява в една неграмотно написана морска стратегия, подходяща за курсова работа на някои от прекалено „свободните” университети в България.

Не сме готови за действия при разливи в Черно море

Черно море ще се превърне в зона със силно наситен танкерен трафик. Бургаското нефтено пристанище ще трябва да поеме годишно 250 танкери от 150 хил. тона. И това са само тези кораби, които ще посещават тръбата до Александруполис, а при евентуално построяване и на другата тръба – Бургас – Вльора този трафик ще се удвои.

Правят ли се анализи на риска от разлив в Черно море от един бъдещ многократно увеличен трафик на танкери? Това следва да е задължителна част от стопанската, екологичната и демографска обосновка на проекта. Този анализ трябва да е синхронизиран с партньорите и техните изводи относно транспортните и екологични рискове при конвенционалния морски превоз.

Ако българската администрация не се подготви в законодателно и професионално отношение, след време можем да чуем ужасната новина, че в Черно море са излети десетки хиляди тонове нефт.

Проектът „Универсален терминал Бургас” е регламентиран с решение на Министерски съвет още през юни 2004 г. Предварителните проекти за съоръженията са съгласувани с министерствата на отбраната и на околната среда и водите. Интересно е да се знаят параметрите и критериите по които министерството на околната среда и водите е дало своето “да”.

Изобщо правителството осъзнава ли комплексността на действие на такъв проект и отговорностите, които държавата трябва до поеме съгласно приети от България международни конвенции?

Работи ли се по изготвянето на модерен проект за закон за безопасните нефтопроводи? На високо нормативно ниво да се регулират действията на съответните организации при експлоатация, а в случай на авария и разследване на инциденти. Да се изработи концепция за превантивни действия за предотвратяване на аварии. Проучена ли е Европейската екодиректива, която се очаква да влезе в сила през 2007 г. и до каква степен са съгласувани и двата тръбопровода през България с Европейския съюз? Разработват ли се схеми за ползуване на IOPC ( Oil Spill Pollution Compensation) и ЕС (Cohesion) фондове в случай на разлив? Дава ли си сметка правителството изобщо за какви разходи става въпрос при разлив на суров нефт?

Проектът Бургас – Александрополис е пред финализиране. Досега характерното за него е липсата на отчетност от страна на правителствата, липсата на прозрачност, както и на нормативна база. Без тези елементи при договаряне условията по нефтопровода, границата до корупцията просто я няма.

Въз основа на (без)действието на предишното и сегашно правителство има сериозна опасност тръбопроводите да се превърнат в бомба със закъснител.

 Румен Георгиев е капитан далечно плаване. Експерт по оценка на риска на море. Бивш директор на “Balkan & Black Sea Shipping”, London в периода 1992 - 2000 г., както и генерален директор на БМФ през 2001 г. Сега е директор и главен консултант на “The  Balkan Maritime Consultancy”.