Негостоприемна страна

Дребен, тъмноок мъж си духа на ръцете, за да се сгрее, и съзерцава поредната дълга нощ. Той е румънец - да го наречем Андрей - и работи на борсата "Ню ковънт гардън" на южния бряг на Темза, където мъкне чували със зеленчуци, предназначени за ресторантите в столицата. Андрей печели 55 британски лири (87 долара) за смяна от 11 или 12 часа, което е престъпно малка надница. Но той, разбира се, е незаконен имигрант: румънците и българите са най-новите членове на Европейския съюз и ще получат свободен достъп до трудовия му пазар след края на годината. Такива най-вероятно са иракските и пакистанските му колеги, които също са ниско платени работници на дъното на британската икономика.

Андрей говори с охота. Между хората, които се срещат нощем на борсата, има разбирателство, почти доверие; а на 29-годишна възраст той е кален в битките. Откакто е напуснал Румъния преди девет години, Андрей е обикалял в Италия, Испания, Франция, Белгия и Холандия. Той е дошъл в Лондон миналата година и се е присъединил към около 94-те хиляди румънци, работещи или учещи в страната законно, и към хилядите други, за които се предполага, че работят незаконно. Това го поставя в категорията на тези, които могат да отговорят на превърналия се изведнъж в голям въпрос в британската политика: колко румънци и българи ще дойдат във Великобритания следващата година?

Не много, надява се предвожданото от консерваторите правителство. Ограничаването на "неконтролираната масова имиграция" (по думите на консервативната вътрешна министърка Тереза Мей), позволена от лейбъристкия му предшественик, беше едно от големите обещания на правителството. Когато дойде на власт през 2010 г., то обеща да сведе чистата годишна имиграция, която тогава бележеше рекордно високо ниво от 255 000 души, под 100 000 до 2015 година. То затегна визовия контрол по границата, поради което стана по-трудно да се учи, работи и идва при роднини във Великобритания. Чистата имиграция намаля с една четвърт.

Но осъществяването на обещаното ограничение изглежда трудно; ако дойдат много румънци и българи, то ще бъде невъзможно. Макар да не е сигурно, че те ще дойдат – румънците имат по-малко културно сходство с Великобритания от поляците, от които над четвърт милион се заселиха във Великобритания между 2004 и 2006 г. след присъединяването на страната им към ЕС - правителството е разтревожено. И с право.

Въпреки че рядко са расистки настроени, британците са изключително враждебни към имиграцията - повече от германците, французите или холандците. Според неотдавнашно допитване на "Ю Гав" /YouGov/ 80 процента подкрепят ограничителните мерки на правителството, а 69 процента искат чистата имиграция да бъде сведена до нула. Съчетанието от рецесия и десетилетие на високи темпове на имиграция изостря тази антипатия, която е обща за всички цветове и класи. През последните седмици висш офицер от гвардията и пакистански продавач на вестници се оплакаха от антиимигрантските настроения. Все пак враждебността също така съществува отдавна.

Когато през 1968 г. консервативния депутат и изключителен ексцентрик Енък Пауъл точно предсказа, че имиграцията е на път да достигне 10 процента от небялото население до края на века, и на всичкото отгоре предупреди, че това може да предизвика социални вълнения, той беше уволнен от правителството в сянка и очернен от учтивата преса. Въпреки това социологически данни показаха, че 74 процента от британците са съгласни с него, а само 15 процента на са съгласни.

Това представлява състояние на национално нещастие и правителството с право се бори с него. Тези тревоги отдавна се усилват от оправдано чувство, че политиците пренебрегват безпокойството за имиграцията, защото са твърде либерални, незаинтересовани или твърде обвързани с подкрепящото имиграцията бизнес лоби.

Когато дойдоха на власт, консерваторите също имаха рядката възможност да спечелят подкрепа по въпроса. Лейбъристите, които очакваха не повече от 13 000 поляци на година, бяха дискредитирани. А в условията на забавена икономика високото ниво на икономическа имиграция при тяхното управление така или иначе щеше да спадне. Консерваторите обаче пропиляват своя шанс.

Британската враждебност към имиграцията се корени в истински тревоги, включително за възможния ѝ ефект върху социалното единство и системата за предоставяне на убежище, която поне преди беше некомпетентна и прогнила от измами. Сериозността на тези проблеми обаче често се преувеличава, а културните и икономическите ползи от имиграцията се омаловажават, което вероятно е доказателство, че антипатията се дължи повече на неоправдани страхове от глобализацията, културната промяна и намаляването на престижа на Великобритания, отколкото на по-конкретни тревоги.

Голямата грешка на лейбъристите беше, че наблегнаха на положителните страни на имиграцията и омаловажиха отрицателните. Консерваторите, макар че атакуват злоупотребите в системата, което е достойно за уважение, правят обратното.

Така, през декември миналата година Мей изнесе гръмка реч за имиграцията, която включваше тревожни твърдения за степента, до която тя потиска заплатите. Ако това наистина е проблем, което се оспорва от икономисти, ефектът вероятно е по-умерен, отколкото предположи тя. Енък донякъде беше прав.

Правителствените мерки за ограничаване на чистата миграция нанасят още по-сериозни вреди. Те водят до затягане на режима за искащите виза хора, които са най-лесно спирани, особено чуждите студенти, а те са и мигрантите, от които Великобритания има най-голяма нужда. Ограниченията също така създават очакване, което правителството ще се бори да задоволи. Наистина, вече се появява обществено недоволство. Според "Ю Гав" 77 процента от хората мислят, че правителството няма да постигне целта си, а едва 15 процента мислят, че то ще успее. Британците, които са обединени срещу имиграцията, са също толкова скептични към политиците, които обещават, че предприемат сурови мерки срещу нея.

Нищо чудно, че изгледите за наплив на българи и румънци предизвикват такава тревога. Някои десни консерватори казват, че правителството просто би трябвало да откаже разрешителни за работа на такива имигранти в противоречие с правилата на ЕС. Коалицията предприема не толкова драстични мерки, като се стреми да ги обезкуражи да идват, правейки по-трудно за новите заселници да кандидатстват за помощи и да се ползват от някои обществени услуги. То дори обмисля да започне рекламна кампания в Румъния и България, за да разпространи посланието, че дъждовната и подложена на икономии Великобритания не предлага само приятни преживявания.

Късмет в това. Нощната надница на Андрей е с около 25 процента под законното минимално заплащане във Великобритания, но е все пак пет пъти повече от това в Румъния. Попитан дали мисли, че още много румънци ще го последват във Великобритания, той свива рамене.

"В Румъния не е добре. Румънците ще отидат там, където има работа", казва той.

По БТА