"Неинтелигентна” имигрантска политика налива вода в мелницата на ксенофобията

Европейският съюз разкритикува остро британският премиер за възприетата политика по въпроса за имиграцията в страната. Същевременно в неделя бе публикуван доклад, който показва, че спирането на имиграцията би струвало твърде скъпо на Великобритания, а британски депутат се обяви срещу надпреварата във втвърдяването на имигрантската политика.

Брюксел предприе яростна контраатака срещу Дейвид Камерън по въпроса за имиграцията, като заяви, че реториката му за "социален туризъм" и култура на "нещо срещу нищо" сред имигрантите от ЕС са неинтелигентна политика, която рискува да предизвика автоматична (рефлекторна) ксенофобия, пише в. "Обзървър" (неделно издание на "Гардиън").

Реагирайки на речта на Камерън, масово възприета  като отговор на засилването на ЮКИП (Британската партия за независимост), в която той обеща да ограничи достъпа до общински жилища и безплатно лечение за пристигащите в Обединеното кралство съгласно правилата на ЕС за свободно движение, еврокомисарят за заетостта, социалните въпроси и включването Ласло Андор заявява пред "Обзървър", че твърденията на премиера са заблуждаващи и крайно неуместни.

"Има сериозен риск да се налее вода в мелницата на рефлекторната ксенофобия", казва Андор. "Да се хвърли вината върху бедните или имигрантите за трудностите във време на икономическа криза не е напълно непозната, но не и интелигентна политика според мен. Мисля, че би било по-отговорно да се противопоставим на погрешните представи за имиграцията от други страни от ЕС и т.нар. "социален туризъм" и вместо това да обясним фактите".

Реалността е, че имигрантите от други страни от ЕС са много полезни за икономиката на Великобритания, защото помагат да се запълни недостига на умения и плащат повече данъци и социални осигуровки на човек и получават по-малко помощи, отколкото британските работници, както и че свободното придвижване на работници е ключов елемент на единния европейски пазар и че стотици хиляди британци работят в други страни от ЕС, заявява той.

Твърдата реакция говори, че Камерън, който обеща затягане на тестовете за жителство за имигрантите от ЕС и от по-широката Европейска икономическа зона, ще се сблъска с остра конфронтация с Брюксел, ако и когато се опита да постигне споразумение за подобен подход с другите страни членки, отбелязва изданието, цитирано от БТА.

Европейското законодателство гласи, че за да могат гражданите на ЕС, които "не са активни на трудовия пазар", да получат право на социални помощи, трябва да преминат строг "тест за жителство", доказващ, че имат действителна връзка с Обединеното кралство. Според Брюксел тестовете са стриктни на всички нива и съществуващите правила, с които Лондон се е съгласил, не допускат социален туризъм. Сегашните тестове вече са обект на юридически спорове между Обединеното кралство и Европейската комисия, която смята, че и сега има случаи, в които Великобритания нарушава европейското законодателство.

Бившият еврокомисар и министър в лейбъристкия кабинет лорд Манделсън, който сега е съпредседател на надпартийна кампания за промотиране на позитивна роля на Великобритани в Европа, наречена "Британско влияние", също отхвърли идеята, че граждани от страни членки на ЕС идват тук, за да "изцеждат" системата за социално подпомагане. "Истината е, че Великобритания се нуждае от работници, когато икономическите вермена не са добри, и че вероятно ще имаме нужда да ги привлечем отново. Тове не е "изцеждане", а принос. И разбира се е двупосочен процес - приблизително същият брой британци са отишли да работят в други страни от ЕС", изтъква той.

Андор заявява, че страхът от вълна от социалени туристи след отпадането на ограниченията за влизането на румънци и българи през януари е неоснователен. "Хората идват във Великобритания от други страни от ЕС, за да работят, не да претендират за социални помощи. И ние не очакваме този модел да се промени след 1 януари, когато румънските и българските граждани също ще могат свободно да работят където и да е в ЕС. Изрази като "нещо срещу нищо" са заблуждаващи и много неуместни, казва той.

Вестникът припомня, че проучвания са установили, че при имигрантите от 10-те страни, приети в ЕИС през 2004 г.. - Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения, има с 60 процента по-малка вероятност да получават помощи в кралството от родените там жители и с 58 процента по-малка вероятност да живеят в общински жилища.

Колко ще струва спирането на имиграцията

Спирането на имиграцията би струвало твърде скъпо на Великобритания. Страната не може да се позволи затварянето на вратите пред работещите имигранти, които са дали на икономиката повече като данъци, отколкото са получили като помощи. Такива са основните изводи в доклад публикуван в неделя на сайта на британския вестник "Индипендънт”.

Докладът показва, че спирането на нетната имиграция ще струва на всеки данъкоплатец в страната по 137 000 паунда за целия му живот, пише вестникът.

Анализ на данните на Бюрото за бюджетна отговорност от "Майгрейшън матерс тръст" (двупартийна група за защита наимиграцията) сочи, че ако нетната имиграция спре утре, нетният дълг на британския публичен сектор ще се повиши от 74 процента от БВП до 187 процента в рамките на следващите 50 години - повече от сегашния национален дълг на Гърция от 161 процента. А през следващите пет години нетният дълг на публичния сектор ще скочи с 18 милиона паунда, което е еквивалентно на 5 пункта върху базовата лихва за данъка върху доходите, показало изследването.

Тръстът твърди, че имигрантите са допринесли повече за икономиката чрез данъци, отколкото са взели като помощи.

Директорът на тръста Атул Хатвал заявява: "Британската икономика не може да се издържа без имигрантския труд. Във всички случаи трябва да обсъдим въпроса за имиграцията открито. Но ако оставим настрана реториката и преувеличенията, остава простият факт - Великобритания не може да си позволи да затвори вратите си за работниците имигранти".

Депутат зове за диалог с Букурещ и София

Британският депутат Кийт Ваз, който е председател на Комисията по вътрешните работи в Камарата на общините, призова британските партийни лидери да работят заедно, за да избегнат своеобразна надпревара по въпросите на имиграцията, която би втвърдила политиката.

В статия, поместена в "Сънди експрес", депутатът лейбърист пише, че не бива "маргинални партии" да запълват вакуума, породен от страховете от наплив догодина на българи и румънци във Великобритания.

Ваз пита защо британското правителство няма приблизителни оценки колко души може да се очакват от от тези две страни и допълва, че подобни прогнози са от съществено значение за ситуацията в  социалното подпомагане и здравеопазването. Според депутата сега е необходимо лидерът на консерваторите  Дейвид Камерън, водачът на либералните демократи Ник Клег и лидерът на лейбъристите Ед Милибанд да се съберат и да обсъдят въпроса с имиграцията.  Така те ще лишат "маргиналните партии" от възможността да запълнят вакуума и ще покажат на британците, че наистина искат да се захванат с решаването на един от най-трудните проблеми, пред които е изправена страната, смята Кийт Ваз.

Той подчертава, че трябва незабавно да бъдат възложени проучвания какъв брой имигранти може да се очакват и посочва, че Великобритания трябва да започне диалог с румънското и българското правителство. Ваз отбелязва, че британските депутати все още не знаят колко пъти министъра на вътрешните работи Тереса Мей е посетила Букурещ или София, за да обсъди проблема, защото тя отказва на отговори на парламентарни въпроси по темата.