НЕК се обяви за намаляване на вятърните и слънчевите проекти

Националната електрическа компания (НЕК) поиска държавата да ограничи инвеститорския интерес в проекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници (ВЕИ), тъй като НЕК не може да насмогне на заявките за присъединяване на вятърни и соларни паркове към мрежата му.

Има лицензи за 12 хил. МВ, а капацитетът на мрежата е 10 хил. МВ и затова са нужни законови ограничения, заяви изпълнителният директор на НЕК Мардик Папазян по време на открития в сряда годишен енергиен форум, провеждан под егидата на Федерацията на научно-техническите съюзи и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).

Той посочи още, че енергията от ВЕИ има повече недостатъци отколкото предимства, тъй като е с непостоянна мощност. Това налага допълнителни инвестиции в мрежата и за създаване на мобилни съоръжения, които да поемат неравномерния енергиен поток. Голяма част от инвеститорите не са наясно какво правят с ВЕИ-проектите, обвини ги Папазян.

Чуждите инвеститори бяха нападнати и от изпълнителния директор на Електроенергийния системен оператор Иван Айолов, според който те превръщат българската енергийна система в разграден двор и Клондайк.

Ако продължава така, ще има цели "загаснали градове", каза Айолов. Той заяви още, че е против чуждите дружества да изнасят зад граница печалбата си от по-скъпата зелена енергия, произвеждана в България.

Това предизвика гневната реакция на шефа на управата на ЕВН Щефан Шишковиц, който отхвърли обвиненията.

ДКЕВР обаче също е за ограничаване на лицензионния режим при ВЕИ-проектите. От около месец шефът на комисията Константин Шушулов обяснява, че ще се предложат промени в Закона за енергетиката, според които да не може годишно да се разрешават вятърни, слънчеви и други ВЕИ-проекти с обща мощност, надхвърляща 10 процента от капацитета на съществуващата към момента на заявките преносна мрежа.

Шушулов каза още, че трябва да се реши проблемът с непостоянността на производството на зеления ток и изградените вече ВЕИ-проекти трябва да имат заместващи мощности, за да може при проблеми в работата им бързо да се включат компенсиращи блокове. Това може да са бъдещите газови блокове, посочи председателят на ДКЕВР. Такива вече са заявени от чешката ЧЕЗ на територията на тяхната ТЕЦ "Варна", изграждат се още и край Хасково. Италианската "Енел" смята да строи два газови блока на територията на ТЕЦ "Марица Изток 3", каза Шушулов.

Представителят на "Енел" Джон Кларк обаче бе изненадан от новината, че компанията му смята да прави газови мощности в България.

От ЧЕЗ заявиха, че тяхното инвестиционно намерение за паро-газови блокове с мощност от 880 МВ може да се ползва като заместваща мощност на вятърните паркове, които са съсредоточени в Североизточна България, но не това е основната цел на проекта.

Търсим ефективно производство на електроенергия по екологичен начин и по-добре е да изградим нови газови блокове вместо да спираме съществуващите три за рехабилитация, обясни регионалният мениджър на ЧЕЗ в България Любош Павлас.

Ден по-рано чешката компания получи подкрепата на премиера Сергей Станишев за промяна в комплексното разрешително на ТЕЦ "Варна". Тя ще позволи първите три блока да работят до края на 2013 г., когато се очаква да бъде въведена в експлоатация новата газова централа. Павлас коментира, че очаква това да е ангажимент на правителството на България, независимо коя политическа сила е начело на кабинета.

Дружеството обаче още не внесло в екоминистерството искане за промяна на комплексното разрешително, което може да се отрази върху разрешените на централата парникови емисии за изхвърляне в атмосферата, допълни Иванка Диловска, представител на държавните 33 на сто от електроразпределителното дружество .

Ако преди това ЕК одобри националния план за въглеродните квоти, централата ще трябва да купува допълнително емисии за удължената работа на трите блока, които се предвижда да останат на разположение на НЕК като студен резерв. Това ще се отрази върху цените на произвежданата там електроенергия, но е трудно да се прогнозира как защото има много условности, коментираха от мениджмънта на ЧЕЗ.

С въвеждането на бъдещата мощност потреблението на природен газ в страната ще се повиши с 800 млн. куб. м годишно, допълни Ян Соудни, мениджър на ЧЕЗ Електроразпределение България. Дружеството ще е основният инвеститор в проекта, а ЧЕЗ Груп с рейтинга си няма да има проблем да осигури кредити за допълване на стойността от близо 800 млн. евро на проекта, обясни Павлас.

Като се имат предвид плановете за разширяване на битовата газификация, потреблението на синьо гориво в страната ще се повиши от миналогодишните 3.341 млн. куб. м годишно на 4.6 млрд. куб. м през 2015 г., сочат разчети на ДКЕВР, представени от шефа ѝ в рамките на форума.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес