mediapool.bg Ти си това, което четеш

Нелегалните цигари донесли на престъпниците 3.5 млрд. лв. за 10 години

Делът на сивата търговия е исторически нисък, но има проблем с тютюна за пушене
14:55 | 01 февруари 2018 | 1 коментар

За последните 10 години незаконната търговия на цигари в България е донесла приходи за криминалния свят между 2.5 млрд. лв. и 3.5 млрд. лв., става ясно от анализ на акцизната политика, публикуван от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Големият бум е през 2010 г., когато криминалните приходи са между 450 и 640 млн. лв. за годината, но и към момента, въпреки свиването на незаконната търговия, те не са за пренебрегване, като се оценяват между 120 и 170 млн. лв. за 2016 г., съобщават икономистите. По думите им това е ресурс, които в голямата си част се влива в организираната престъпност и създава възможности за корумпиране по високите и ниските етажи на властта.

От данните на ИПИ се вижда, че през последните години има драстичен спад на нелегалния пазар на цигари. Ако през 2007 г. неговият дял е бил 11.1%, то през 2010 г. скача на 30.7%, а през 2016 г. вече е 6.8%, като по този показател България вече стои доста по-прилично на фона на средните стойности за ЕС.

Изводите на ИПИ до голяма степен съвпадат и с анализа на международната компания "Нилсен", който бе представен през есента на 2017 г.

Въпреки спада на незаконната търговия с цигари през последните години до около 7% от общия пазар през 2016 г., негативните ефекти остават сериозни, смятат обаче от ИПИ. За 2016 г. този дял се е равнявал на близо 1 млрд. къса незаконни цигари, които са ощетили бюджета на страната с 200 млн. лв. Това биха били приходите за хазната от акцизи и ДДС, ако тези цигари бяха потребени легално. В пиковия момент за незаконната търговия – през 2010 г., потенциално пропуснатите приходи за бюджета са надвишавали 800 млн. лв.

Оценки на ИПИ за приходите от незаконната търговия

  

Данните сочат, че немалка част от незаконната търговия всъщност е с източник вътре в страната. За това говорят брандовете на намерените кутии, непредназначени за местния пазар (особено т. нар. "illicit whites" – марки, който са създадени само и единствено за незаконен пазар), ефектите от проведените кампании в страната (например в първата половина на 2015 г.) и видимото преливане на количества между нелегалния и легалния пазар на цигари през последните няколко години. Това означава, че борбата с незаконната търговия не следва да се насочва само и единствено към опазване на границите, а и към по-ефективен контрол спрямо производството на цигари в страната, твърдят икономистите.

Институтът е направил и преглед на акцизната политика, която според икономистите в голяма степен определя дела на незаконната търговия. "Потвърждава се теоретичната постановка, че недалновидната акцизна политика може да има много тежки негативни последици и да подкопае постигането на двете основни политически цели – здравната (намаляване на тютюнопушенето) и данъчната (стабилни приходи в бюджета от облагане на тютюневи изделия)", смятат от ИПИ.

Според икономистите прекомерното и рязкото покачване на акциза неизменно води до ръст на незаконния пазар, който не може да бъде овладян само с контролни механизми. "През 2010 г. тютюневият пазар в страната беше буквално залят от незаконни цигари, които достигнаха 1/3 от пазара и генерираха огромни приходи за организираната престъпност", припомнят от ИПИ.

Според икономистите не бива да бъде пропускан и големият незаконен пазар при тютюна за пушене или т. нар. тютюн за ръчно свиване. Делът на нелегалната търговия с тютюн достига над 75% от общия пазар, което се равнява на около 646 тона насипен тютюн - нарязан тютюн, който се продава на килограм, опакован в пликове без етикет и извън законните канали за продажба. Въпросните 646 тона насипен тютюн са равносилни на 861 млн. къса еквивалент на класическа цигара (0.75 грама на цигара). Цели 86% от незаконния насипен тютюн на пазара е с местен произход, тоест произведен в България, посочват от ИПИ.

Според икономистите България трябва да се придържа към облагането на цигарите с минималната възможна ставка в ЕС, която бе достигната на 1 януари 2018 г. - 90 евро. "ЕС се утвърди като икономическия блок с най-тежко облагане на най-разпространените тютюневи продукти. В средносрочен план препоръчваме запазване на тези нива на облагане и фокус върху борбата с незаконната търговия. България има силен интерес всички бъдещи промени на ниво ЕС да бъдат съобразени с различната покупателна възможност в страните-членки", смятат икономистите.

Още от Бизнес