Нели Куцкова: Недопустимо е КС да реши окончателно промените в конституцията

Ако КС се произнесе, се превръща във втора камара на парламента, предупреди и лидерът на БСП

Съдия Нели Куцкова

Съдия Нели Куцкова окачестви като недопустимо Конституционният съд (КС) да реши окончателно въпроса за промените в конституцията, свързани със съдебната система. Куцкова каза това по повод решението на парламентарните лидери от преди дни, между първото и второто четене на законопроекта, зад който стои конституционно монзинство от 180 гласа, КС да бъде питан по основните точки в него.


"Тези, които са против промяна в конституцията , се позовават на едно старо решение, с което се казва, че всяка промяна в начина на работа, структурата на органите в държавата, които са установени от конституцията, представлява промяна на формата на държавно управление и трябва да се извършва от Велико народно събрание (ВНС). Много хора , които разбират от конституционно право, казват, че това е остаряло становище, но аз ще си позволя да цитирам само едно от особените мнения към това решение на съдията Румен Янков, които, обсъждайки как от Конституционния съд се иска да прецени предварително дали нещо ще бъде противоконституционно, казва, че това е изместване на волята на хората, които са избрали народни представители със задачата те да приемат законите и евентуално те да променят конституцията", заяви Нели Куцкова в неделя пред БНР.

Според нея приближаването към нужните промени е факт, тъй като допреди години е било немислимо дори да се спомене разделянето на Висшия съдебен съвет на (ВСС) на две колегии.

На въпроса как така човекът, който изрече знаменитата фраза "Ние ги хващаме, те ги пускат", сега е в първите редици на хората, които искат съдебна реформа, съдия Куцкова отговори:

Ще ми се да вярвам, че премиерът Бойко Борисов е помъдрял.

Както Mediapool съобщи, шестте партии, които се обединиха около компромисните промени в основния закон, възнамеряват да отправят към КС следните два въпроса: Допустимо ли е разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии и приемливо ли е в камарата на прокурорите мнозинството от членовете да са избрани от Народното събрание (НС).


Двата текста се определят от правосъдния министър Христо Иванов и Реформаторския блок като "сърцевина" на съдебната реформа и най-голямата битка по време на преговорите около постигнатия окастрен проект бе именно за тях. ДПС, от чиято подкрепа зависеше дали въобще ще стартира някаква реформа, се противопоставяше на тези промени, но се съгласи да отстъпи, при положение, че КС ще има последната дума.

"Уловката" е, че настоящият състав на КС е същият като този, който пред година и половина обслужи ДПС по казуса с оставането на Делян Пеевски в НС след избора му за шеф на ДАНС. Мнозинството от конституционните съдии защитиха политическия интерес на ДПС с мотиви на ръба на абсурда, поради което има основания да се смята, че и сега ще изпълнят политическа поръчка.

Самата допустимост на питането до КС се оспорва от редица конституционалисти и юристи, които смятат, че това нито е редно, нито е необходимо.

Михаил Миков: Ако КС се произнесе, се превръща във втора камара на парламента

Лидерът на БСП Михаил Миков също коментира, че тезата за питане до КС между първо и второ четене по законопроекта е подвеждаща, тъй като КС не се произнася по законопроекти, а по вече внесени закони или питания в абстрактна форма, което не може да бъде и пряко отнесено към предлаганите текстове. Обратното би означавало КС да се превърне във втора камара и да се включи пряко в законодателния процес, заяви Миков в неделя пред партийния пленум в неделя.

БСП отказа да подкрепи първоначалния конституционен проект, подготвен от правосъдното министерство и внесен през май от ГЕРБ, РБ, ПФ и част от БДЦ. Така съдбата на конституционната реформа увисна на благоволението на ДПС и се стигна до драматични преговори, в които ГЕРБ се отметнаха от собствения си проект и оставиха Реформаторите "да се оправят" с ДПС, в резултат на което бе договорен новият вариант. В него са залегнали две от ключовите разпоредби на първия проект, но други важни условия за съдебната реформа отпаднаха.

Миков критикува случилото се за един ден оттегляне на старите промени и внасянето на новите като тежък удар върху парламентаризма, тъй като така е отменено обсъждането на първоначално внесения проектозакон. Маневрите за събирането на 180 подписа, въпреки че за внасяне на конституционен проект са необходими минимум 80, ще ангажира тези 180 депутати в евентуално гласуване с бързи разисквания през есента, подчерта Миков.

По думите се внушавало, че БСП е в изолация, но БСП не се притеснявала от тези твърдения, защото била показала, че стои здраво върху конституционния и законодателния процес, който трябва да се утвърждава, не той да обслужва политически интерес.

Министърът на правосъдието Христо Иванов по-рано каза, че решението за питането до КС е важна политическа заявка, защото позволява подобно питане да се случи по достатъчно прозрачен начин, а не от "засада". Той обаче подчерта, че КС е много специфичен инструмент с политически измерения, в който и в съвсем близкото минало е имало заигравки.

"Аз съм сигурен, че конституционните съдии ще бъдат много внимателни как ще подходят към тази материя, особено в този чувствителен момент, в който говорим за материя, която вчера се превърна в законопроект за конституционни промени. Самият КС е в навечерието на промяна на ¼ от състава си, така че ситуацията е изключително крехка", коментира той в събота пред Нова тв. Иванов отказа да предрича какво ще бъде решението на КС, но не очаква и да бъдат отхвърлени всички предложения. "Каквото и да реши Конституционният съд, ние ще го прочетем много внимателно и ще си направим изводите", добави министърът и изрази надежда реформата по отношение на конституцията да приключи до края на септември.

Споделяне
Още по темата
Още от България