Нели Огнянова: Има демонтаж не само на микрофони, но и на медии и журналисти

Нели Огнянова: Има демонтаж не само на микрофони, но и на медии и журналисти

Забелязва се симптоматика на нова тенденция - за демонтаж на микрофони, журналисти и медии, смята експертът по европейско и българско медийно право и преподавател в Софийския университет проф. Нели Огнянова.

Думите ѝ са по повод две противоречиви събития от миналата седмица. Едното е отвинтването на микрофоните по време на изявленията на премиера Бойко Борисов и на новия председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, а другото - "пресконференцията" без медии, на която ГЕРБ и СДС обявиха, че ще се коалират за местните избори. 

"Това е негативна тенденция, която показва ограничаване на достъпа на журналистите до информация, до данни, до събития. Защо това е важно? Защото, ако журналистиката няма достъп до информация, няма и свобода на изразяване - не можеш да направиш обоснована критика", каза Огнянова пред БНР.

Според нея това е симптоматика на явлението "задушен достъп до информация".

"Като започнем от червените въженца по определени събития в Народното събрание и другаде, като минем през избирателното отношение към медиите - някои медии и журналисти са привилегировани, допускат се до събития само някои медии… Друг симптом е отказът на властта или на хора от властта да се включват в участия, да участват в студио, отказът да отговарят висши представители на публичната администрация. Има и още по-лошо – помним сблъсъка на г-н Домусчиев с журналисти, когато той нарече представител на журналистическата гилдия "олигофрен“. Сега преминаваме към новата практика - пресконференция без медии? Какво е това изобщо? Какво е това едностранно облъчване на аудиторията?", каза тя.

По думите ѝ тези действия на управляващите се доближават до пропаганда.

"Най-накрая и кулминацията – демонтаж на микрофони. Това е метафора на отношенията власт – медии", добави Огнянова.

Прокуратурата и "демонизирането" в медиите

Тя коментира и последните позиции на прокуратурата срещу конкретни медии. В началото на август прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), която единодушно издигна кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор и така блокира всякакъв дебат за реформа на прокуратурата, призова "обществото и медиите за повече толерантност и отговорност в провежданото обсъждане" . По-късно ръководството на прокуратурата излезе с позиция срещу публикация на в."Сега". Две седмици след това спецпрокуратурата "обвини" Mediapool във вандализъм заради публикация, в която се припомня за противоречиви практики по сходни казуси.  

"Ако говорим за нови моменти в отношенията прокуратура - медии, трябва да кажем, че има твърдения, съобщения на Прокурорската колегия, на различни равнища, в които прокуратурата конкретно се занимава с конкретни медии по повод на критика на една или друга процедура, на едно или друго лице, и критиката се нарича "демонизиране", срещу което смятам, че трябва да се реагира. Има и една друга тенденция, която се промъква - казва се, че прокуратурата ще реагира с всички позволени средства срещу такива критични материали… същевременно никъде в този тип твърдения не се казва кои са неверните факти, изнесени от медиите, просто защото няма такива", каза тя по повод съобщенията на прокуратурата срещу конкретни медии.

Според проф. Огнянова се забелязва и друга нова тенденция - осветяване на гражданите, докато хората от властта запазват за себе си възможност да са на сянка.

"Едната страна на въпроса е публичността по отношение на информацията за граждани, но публичността, прозрачността поначало са инструмент на гражданите по отношение на властта. Когато ти заемеш позиция, от която вземаш решения за много хора, правото смята, че трябва да бъдеш на светло, да бъдеш в по-голяма степен открит", каза тя.  

Още по темата
Още от България