Нели Огнянова: Не очаквам Борисов доброволно да отслаби хватката върху медиите

Нели Огнянова: Не очаквам Борисов доброволно да отслаби хватката върху медиите

Преди години премиерът Бойко Борисов констатира, че Ахмед Доган пръв разбрал, че който има контрол върху медиите и съдебната власт, може да управлява. Сега премиерът полага усилия не да унищожи този модел, а да си гарантира участието в него. Това казва в интервю за Mediapool експертът по европейско и българско медийно право и преподавател в Софийския университет проф. Нели Огнянова. Според нея обществените медии трябва да са независими от властта и само тогава може успешно да се реформира финансирането, иначе с публичен ресурс ще се крепи пропагандната машина.

Професор Огнянова, парламентът възложи на правителството до 31 март да изготви план за подобряване на медийната среда. Какво можем да очакваме да излезе от тази витиевата формулировка? Според вас какво трябва да включва подобен план?

Идеята на стратегическите актове е да водят действието. У нас не се случва така: често по-важно значение имат конюнктурните фактори и индивидуалната воля ("да седнем да се разберем"). Спомнете си начина, по който се разви т.нар. цифров преход. И там имаше планиране, но Съдът на ЕС изразява недоумение как уж държавата цели конкуренция на пазара, а чрез дискриминационни мерки създава бариери пред достъпа – и мултиплексите се оказват под контрола на Цветан Василев.

В още по-лошия случай стратегията е само сценичен реквизит, средство за постигане на съвсем други цели. Когато НДСВ дойде на власт, спря лицензирането на радио и телевизионни оператори "до изготвяне на стратегия". Създадената стратегия беше напълно безсмислена, но за времето, през което регулаторът беше с вързани ръце, процъфтя нелицензираният сектор, който впоследствие мъчително беше легализиран.

През 2019 г. беше публикуван проект на стратегия за култура (2019 – 2029). Стратегията за медийния сектор би трябвало да е част от стратегията за култура. Изразявала съм мнение – не само заради частта за медиите, която е доста бегла, че този проект трябва да се оттегли. Сега БСП предлага да се изготвя стратегия за развитие на медийната среда, ГЕРБ отклонява предложението, предлага и гласува да се изготви план. Защо план, какъв план – от стенограмата не става ясно. Към това следва да се добави, че вече действащи работни групи се занимават с различни аспекти на медийното законодателство. Тези ходове трябва да се свържат в единна картина – което аз към момента не мога да направя.

Правителството има методология за стратегическо планиране, според която стратегия, програма и план са свързани по функция актове, като планът е най-краткосрочен (година-две) и описва действията за изпълнение на програмата. Не става ясно дали тази методология ще се прилага, но така или иначе министърът на културата благодари на депутатите: "дали ще изберете думата "стратегия" или нещо друго [… ] това дава импулс на правителството в рамките на тези три месеца да свърши своята оперативна работа, за да може, особено в частта "Обществени медии", да има по-ясна, категорична и дългосрочна среда за начина на финансиране.“ Това е публичната информация засега.

Наивно ли е да очакваме след срещата с "Репортери без граници" Борисов да поеме конкретни ангажименти за реално подобряване на медийната среда у нас, особено след прочита на препоръките на Венецианската комисия за съдебна реформа?

Борисов е автор на констатацията как може да се управлява успешно : "Ахмед Доган пръв осъзна, че ако има контрол върху медиите и съдебната власт, може да управлява". По мое мнение Борисов не взема мерки да премахне този модел – той взема мерки да гарантира участието си в него. И по отношение на медиите, и по отношение на съдебната власт. Не, не очаквам доброволно отслабване на хватката.

Според вас има ли нужда от законови промени, свързани с обществените медии? И БНТ, и БНР преживяха тежка година по различни причини. Промени в закона ли са правилният ход?

Има какво да се променя в уредбата на обществените медии, но над всичко е независимостта им, тя гарантира обществената функция. Само ако независимостта е налице, може успешно да се реформира финансирането. Иначе с публичен ресурс ще се крепи пропагандната машина.

Председателят на парламентарната комисия по култура Вежди Рашидов лансира идеята шефовете на БНТ и БНР да се избират директно от парламента. Подобна идея не заплашва ли още повече редакционната независимост в обществените медии?

Независимият медиен регулатор е създаден с цел да прекъсне вертикалната връзка между медиите и властта. Затова именно на регулатора е възложено да формира ръководствата на обществените медии. Вместо да връща директния контрол, по-добре парламентът да гарантира независим и експертен състав на регулатора. Необяснимият и незащитим с професионални съображения избор на членове на СЕМ компрометира самата идея за независим регулатор.

Управляващите няколко пъти отварят темата за "фалшивите новини" и евентуални законови промени, които да ги ограничат. Досега обаче дори на европейско ниво не е намерена успешната формула, за това спиране, без да се стигне до цензура или автоцензура в медиите. Според вас може ли да се намери тънкият баланс, така че медийната среда да не бъде още по-застрашена?

Надявам се да не осъмнем с наказателноправни мерки срещу критиката, която политиците напоследък - и зад граница, и тук - наричат "фалшиви новини". 

Още от Интервюта