"Нема такава държава" след като има такъв референдум

Какво следва от въвеждането на мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура

Димитър Димитров, сн: БГНЕС

Двете най-големи партии в парламента – ГЕРБ и БСП – обещаха да променят избирателната система в съответствие с вота на гражданите, подкрепили предложенията на референдума, иницииран от "Шоуто на Слави". Ключовото предложение е "народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура." Политологът и преподавател по изборни системи Димитър Димитров разясни пред Mediapool какви ще са последствията от въвеждането на такъв избор:

"Абсолютно мнозинство в два тура в едномандатни избирателни райони” е формула, която не се използва в нито една страна в Европа при избори за парламент. Така се избират кметове и президенти в няколко страни, включително и у нас. Причината е проста – водеща или приоритетна е достатъчната легитимност на избрания държавен глава или кмет, което не предполага повече от двама участници в състезанието. В парламентите се избират представители, народни представители, и противно на избора на кмет и президент, водеща е именно представителността, а не легитимността. Когато мнозинството, с което се определя изборен резултат, е абсолютно, половината от гласувалите остават непредставени, все едно на първи или втори тур.

"Мажоритарен бонус"

Мажоритарен "бонус”, допълнителни места в крайното разпределение на мандатите, получават най-голямата или двете най-големи партии и той е за сметка на всички масиви от гласове, които не се справят с бариерата от 50% от действителните гласове. Обичайно доминираща партия би постигнала комфортно мнозинство с подкрепата на 35%-37% от всички подали действителен глас.

Възможни са и разпределения, при които партия е получила повече гласове, но остава в малцинство в събранието. Пример – кметските избори в "Младост" миналата неделя. Въпреки че водеше убедително на първи тур, кандидатът на ГЕРБ загуби също толкова убедително на втори тур, защото се образува мощна коалиция против нейното избиране.

Ако подобен сценарий се случи в 30 или 40 едномандатни района на парламентарни избори, кандидатите на партия ГЕРБ и да са събрали най-много гласове на първи тур, ще останат в опозиция. Съвсем същото може да се случи и на другата голяма партия.

Сигурно е едно – всички останали партии без ДПС ще бъдат силно "недопредставени”. И отвъд всяко съмнение много местни (локални) кандидати ще успеят да спечелят изборите в "своя” едномандатен избирателен район. Какви и колко сенчести биха били такива кандидати, ще можем да оценим след като бъдат обявени резултатите.

Административните детайли – сложни и спорни

Ако се вгледаме в административните детайли, няма как да пропуснем, че нито е просто, нито безспорно определянето на границите на всеки район. Район "Младост" от горния пример ще трябва да избере 4 или 5 народни представители. Разделянето на "Младост" на 4 или 5 района няма как да стане без скандали, освен ако не се следва принципа щом "всичко може”, значи може. И няма как да подминем състоянието на избирателните списъците, след като 20 или 50 бюлетини е вероятно да се окажат определящи. Не е кой знае какъв проблем такъв брой бюлетини да бъдат "сготвени”. Практики много и разнообразни.

"Чужбина" и други неуредици

А какво ще правим с гласовете подадени в чужбина?! С тях се избират десетина народни представители. Да не би на някого да е хрумнало, че ще се избират двама от Бурса, двама от Лондон и т.н.? И накрая, как на конституционните съдии не им е минало през главата, че ако районите са само едномандатни, ще трябва до дупка да се правят междинни избори?

Конституцията стриктно, персонализирано, разделя изпълнителната от законодателната власт. Депутат не може да заеме длъжност в изпълнителната власт, освен ако не престане да бъде депутат. Разбира се, напълно възможно е за министри да бъдат избирани лица извън кръга на народните представители, но коя партия би могла да си позволи подобен "разкош"? И все пак остава "трайната невъзможност", която все едно ще води до междинни избори. Такава невъзможност може и да бъде "предизвикана". В черния изборен хумор или жаргон се нарича "assassination clause" (клауза покушение).

Не мога да знам дали формулиралите въпросите за референдума са стигали да подобни размисли, нито като как депутатите или конституционните съдии са "недогледали" формулировката. Едно е сигурно. Поставилите на референдум подобен въпрос със сигурност мразят демокрацията, в частност българската. И са се натоварили с това на практика да докажат, че нема такава държава, след като има такъв референдум.

*Димитър Димитров е политолог, преподавател в катедра "Политология" в СУ "Св. Климент Охридски".

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?