Министърът на финансите Румен Порожанов:

Неминуемо дефицитът тази година ще се увеличи, но трябва да го задържим под 3%

Ако не се вземат мерки, неизпълнението на приходите ще е около 900 млн. лв.

Румен Порожанов. Сн. БГНЕС

Бюджетният дефицит тази година ще надхвърли заложения от 1.8%, но няма да допуснем да мине разрешения от ЕК таван от 3%. Това коментира финансовият министър в служебното правителство Румен Порожанов в интервю за БТА.

Той посочва и причините за увеличаването на дефицита - нереално заложените приходи, чието неизпълнение по сегашна прогноза се очертава да е 900 млн. лв., завишените разходи и спрените пари по някои европейски програми като "Околна среда" и "Регионално развитие".

Порожанов казва, че задача на министерството е да подготви предложение за актуализация на бюджета. Това ще стане от средата на септември нататък, когато ще се види ефектът от мерките, предприемани в приходните агенции, за увеличаване на събираемостта.

"Към момента прогнозата ни за неизпълнение на приходната част е някъде около 900 млн. лв. от данъци и акцизи. Според нас съществуват предпоставки и възможности това неизпълнение на бюджета да бъде сведено до по-разумни граници. Основният проблем на приходите е, че са завишени с 11 процента спрямо отчетените през миналата година при заложен ръст на икономиката от 1.8 процента. Това е невъзможно да се изпълни, каквито и мерки за подобряване на събираемостта да се предвидят", казва министърът и добавя, че ще има промени в двете агенции, като в едната със сигурност промяната ще съвсем скоро.

Порожанов не казва в прав текст, че става дума за Агенция "Митници", но зачестили неофициални коментари в публичното пространство сочат, че ще бъде сменен директорът на митниците. Дори се цитира името на шефа на агенцията от времето на правителството на ГЕРБ Ваньо Танов като евентуален титуляр на поста.

Порожанов обяснява в подробности двата проблема пред тазгодишния бюджет - завишените прогнозните приходи и спирането на европейските програми "Околна среда" и две от осите по "Регионално развитие".

"Това нарушава баланса на Националния фонд като орган, който се разплаща и независимо от това, че имаме заложени разходни тавани, невъзстановяването на приходи от Брюксел по двете програми увеличава дефицита по план сметката на Националния фонд, а оттам и на държавата", казва министърът.

"Ще се опитаме през септември-октомври да възстановим плащанията по "Околна среда", така че да ни бъдат възстановени разходите и да подобрим баланса. Ако успеем да заявим плащанията пред ЕК до 30 октомври, те може да ни бъдат възстановени в рамките на финансовата година", продължава той.

Румен Порожанов обяснява, че се разработват два варианта на дефицита по Националния фонд - песимистичен (ако не бъдат отворени програмите) за около 900 млн. лв. и оптимистичен (ако бъде отворена поне програма "Околна среда") в рамките на около 300 млн. лв. "Ако се изпълни песимистичният вариант, дефицитът ще нарасне с около 1 процент", казва той.

"Нашата идея е да посочим основните проблеми в бюджета, като не трябва да изключваме и проблема с увеличението на парите на (здравната) каса. От гледна точка на функционирането на НЗОК е добре, че ѝ бяха дадени допълнително средства, но е некоректно, че това стана с редуциране на бюджетите на министерствата," продължава обяснението министърът.

"Петте процента намаление на средствата на годишна база, наложени за оставащите четири месеца, означава, че с около 15 процента трябва да се редуцират месечните лимити на министерствата. Не трябва да допускаме неизпълнение на основните функции на всяко министерство и това също трябва да намери място в нашето предложение за актуализация на държавния бюджет, което ние ще връчим на НС още в първите дни от сформирането му", казва той.

Порожанов не отговаря конкретно дали се опасява от негативни последици от санкциите на ЕС срещу Русия върху българската икономика.

"Трябва да се направи икономически анализ на последствията от тези санкции за България и как това влияе върху макрорамката на бюджета. Много е важно да се върне и доверието на ЕС и на играчите на инвестиционния пазар към България. Ограничаването на инвестиции към такъв голям пазар като Русия би предполагало, че някои инвестиции могат да се насочат към нашата страна", казва той.

Запитан как вижда разрешаването на ситуацията с КТБ и кога, според него, хората и фирмите ще имат достъп до сметките си, той насочва въпроса към БНБ, защото "това е основен прерогатив и отговорност на БНБ".

"МФ е в пълно сътрудничество с БНБ. В момента се прави пълен анализ на банката от одитори и би било добре той да е готов колкото се може по-рано, за да бъдат предприети решения. В момента каквото и да кажа по този казус, не би било правилно, защото ние не сме водещи в цялата процедура", отговаря министърът.

Той изказва съжаление, че не е било прието предложението на предшественика му Петър Чобанов да се извърши капитализиране на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, както и за допълнителен буфер за финансовата система.

"Смятам, че скоро ще е ясно каква е необходимостта от тези допълнителни два буфера. За да има сигурност за гаранционния фонд, ще трябва да бъде заложено допълнително финансиране. Лошото е, че не беше прието предложението на президента (за емитиране на допълнителен дълг - бел. ред.), за да може да се използват следващите два месеца да се подготвят финансовите процедури, свързани с увеличението на дълга и натрупване на допълнителни средства във фискалния резерв. През декември и януари финансовите пазари не са толкова активни", коментира Порожанов.

"В момента фискалният резерв, който имаме, е разчетен за покриване на разходите на дефицита на сегашния бюджет, плащанията по външния дълг и по гаранционния земеделски фонд в началото на следващата година, както и на текущия дефицит през януари 2015 г. Допълнителните буфери към сегашния фискален резерв са доста ограничени. Много се спекулира с нивото на фискалния резерв - "оставихме 8.2 млрд. лв., заварихме 4 млрд. лв", казва Румен Порожанов, напомняйки нееднократно изказваната хвалба на бившия премиер Пламен Орешарски и на финансовия му министър Петър Чобанов колко пълен резерв е оставен.

"Основните източници за капитализиране на фискалния резерв са излишък, продажба на държавни активи, приходи от концесии и привличане на заемни средства. От 2008 г. няма излишъци в бюджета, скоро не е имало и приватизационни сделки; това, че някой е оставил по-голямо число във фискалния резерв, е добре от гледна точка на стабилността на публичните финанси, но е свързано основно с привличане на заемни средства", допълва обяснението министърът.

Той разяснява и какво се е случило със средствата в размер на 1.23 млрд. лв., събрани от извънредния петмесечен аукцион на ДЦК в края на юни за подкрепа на банковата система.

"Частично бе ползвана разрешената от ЕК схема в размер на 3.3 млрд. лв. Било е преценено, че изтеглените средства осигуряват достатъчна ликвидност за банковата система. Постепенно средствата ще бъдат възстановявани към фискалния резерв. Те са предоставени като гаранционни депозити и ще бъдат възстановени в размера на пазарната лихва от около 2 процента".

Министър Порожанов обобщава, че публичните финанси са в добро състояяние, въпреки проблемите с бюджета и "най-вече със спрените еврофондове". И допълва, че "от няколко години отговаряме на всички показатели на ERM2".

"За нас основно предизвикателство е да запазим стабилността на публичните финанси и да преодолеем в рамките на тази година проблемите, които се породиха от недоброто бюджетиране и от спирането на еврофондовете, заключава той.

"Убеден съм, че банковата система е стабилна. Спрямо КТБ законодателството ни предвижда процедура, която трябва да бъде извървяна, никой не би си позволил да нарушава закона и не вярвам, че подобни катаклизми ще се повторят през следващите месеци, смята министърът.

Запитан кои неща определя като задължителни за свършване във времето на мандата му на служебен финансов министър, Румен Порожанов отговаря:

"Задължително е да се създадат предпоставки бюджетната година да завърши с нормално функционираща бюджетна система. Ясно е, че не може дефицитът да остане в рамките на 1.8 процента. Задължително е дефицитът да не надхвърли 3 процента на начислена основа, като ще направим всичко възможно в рамките на този размер да остане и касовият дефицит".

"Ще трябва да направим анализ на започналите разходи по Програмата за развитие и растеж на регионите и евентуално да пренасочим част от разходите ѝ към европейските програми. Има стотици обекти, заложени в програмата за регионите, които са в различен етап на изпълнение, ще анализираме кои от тях могат да бъдат отложени във времето, за да можем да финансираме проектите по европейските програми, така че да не губим пари по тях", завършва той.

Споделяне
Още от Интервюта

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?