Ненасърчително насърчаване

През седмицата законодателното събрание гласува на първо четене закон, който цели да "насърчи инвестициите в малки и средни предприятия". Във входната тръба на пленарната зала има още няколко закона за "насърчаване". Доколкото може да се съди по съобщения в пресата, всички фракции са подкрепили "насърчаването" на малки и средни предприятия, като само от БСП са прозвучали разумни аргументи "против", изказани от народния представител Папаризов. Очевидно с наближаването на изборите, господстващото настроение на събранието ще бъде "да насърчава".

Предвид на това настроение, ще потърсим отговорите на част от класическите въпроси, необходими за обосноваване на всяко законодателно решение.

Какъв проблем се решава?

В материалите към законопроекта няма отговор на този въпрос. В мотивите се казва, че законът "е насочен към осигуряване на алтернативен източник на финансиране за дребния бизнес посредством специални акционерни дружества, инвестиращи чрез дялово участие, дългосрочни заеми или конвертируеми облигации" и че с него се изгражда "схема за насърчаване на рисковия капитал, насочена към малките и средни предприятия, чрез която да се стимулира икономическото развитие на страната в средносрочен и дългосрочен аспект".

И двата довода не са подкрепени с цифри. С втория от тях спокойно може да се обоснове и насърчаване на раждаемост.

Не ясно на какво е "алтернативен" създаваният от закона "източник на финансиране". Вероятно става дума за сега действащите източници на финансиране: банки, фондов пазар, насърчителната банка на правителството и пр. Впрочем единствената разлика между предлаганата схема и Насърчителна банка е, че гаранциите са пет пъти повече от първоначалния капитал на банката и че тяхното управление ще струва по-скъпо. Може би се има предвид, че тези източници не работят. Затова "новата" алтернатива са държавните гаранции. Но ако има държавни гаранции, защо изобщо се говори за рисков капитал?

Кой печели?

На пръв поглед отговорът е ясен - малки и средни предприятия, които са дружества с ограничена отговорност или акционерни.

Отчитащите някаква дейност малки и средни предприятия в България са около 230 000. Към днешна дата дружества с ограничена отговорност и акционерните дружества са 10 на сто от тези предприятия. Макар законопроектът да не отговаря на предишния въпрос, може с голяма вероятност да се предположи, че тези 23 000 предприятия или поне онези от тях, които произвеждат някакъв доход, вече са обхванати от наличната система на финансиране.

Друг възможен печеливш са самите "дружества за рисково инвестиране". Тези дружества ще се лицензират по реда на този закон от Комисията по финансов надзор и ще кандидатстват за държавно финансиране (гаранции) чрез държавни облигации с падеж до пет години. Това ще става пред министъра на финансите.

Капиталът на тези дружества следва да бъде най-малко 5 милиона лева, записан и внесен изцяло и през последните (поне) две години, те трябва да са инвестирали най-малко в три малки и средни предприятия.

Въпреки привидно строгите процедури не е ясно по какви критерии министърът на финансите ще подписва с тези дружества гаранционно споразумение. Но за сметка на това държавата (т.е. данъкоплатците) гарантира плащанията на лихви по тях.

Изискването за капитал и опит на тези дружества не означава, че те ще инвестират съществена част от собствените средства. Тяхната инвестиция ще бъде толкова по-изгодна за малките и средни предприятия в сравнение с другите условия на финансиране, колкото повече държавни гаранции те получат от държавата. От друга страна, "общата стойност на всички издадени облигации, гарантирани от държавата, не може в нито един момент да превишава 50 млн. лева" - гласи чл. 11, ал. 6 от проектозакона. Очевидно, за да разпределя донякъде обективно тези средства, министърът на финансите ще трябва да използва критерия, че колкото повече собствени средства инвестират, толкова по-вероятно ще бъдат гарантирани техните облигации.

Това обаче противоречи на основния замисъл на закона - да се създаде алтернативен източник за финансиране.

Какви са ползите за икономиката?

Казаното по-горе показва, че такива ползи са малко вероятни.

Данъкоплатците (бюджетът) ще вложат някъде 50 милиона лева по преценка на правителството и няколко дружества. Няма гаранции, че тези дружества по-добре от банките ще преценяват кого да финансират (най-вече защото не те, а някой друг ще покрива риска).

Общо за икономиката ефектът е трудно предвидим. Ако приемем, че такива гаранции са нужни, облекчението на финансирането, което те дават към днешна дата (т.е. пресметнато на основата на баланса на банковата система към 30 септември 2003 г.), е равно на:

- 1/159 част от нетния кредит на банковия сектор към нефинансови институции и други клиенти;
- 1/31 част от потребителските кредити (където вероятно се намира част от кредитите за малки и средни предприятия);
- 1/119 част от търговските кредити.

Ако законът бъде приет, той ще започне "да работи" през 2005 г. или през 2006 г. При запазени темпове на нарастване на кредита към БВП, ефектът ще бъде още по-незначителен. Това означава, че и целта да се създадат стимули за развитието на страната "в средносрочен и дългосрочен аспект" също няма да бъде изпълнена.

Какви са работещите алтернативи?

Ако целта на проектозакона е да се търсят други източници на финансиране, една от възможностите е с въпросните средства да се финансира инфраструктурата на изпълнението на договорите и защитата на правата на кредиторите - на търговските регистри, на регистрите на недвижима собственост, реформа на съда, ремонт на търговския закон и т.н. Ако тези системи работят нормално, дружествата за рисково инвестиране сами ще намерят и средства, и начинания, в които да ги вложат. Средствата за гаранции, предвидени в проектозакона, съвсем не са тривиални за изпълнението на тези задачи.

Банковата система очевидно работи добре: от 1999 г. до 2003 г. обемът на кредитите за частния сектор, измерен като дял от БВП се удвоил. В средата на 1997 г. прагът на разглеждане на искания за кредит бе 120 000 днешни лева; днес банките са почти микрокредитни институции. С много по-малко средства те се опитват да управляват риска, да събират и разменят информация и ще създадат бюро за кредитна информация. Това означава, че финансовите пазари сами се регулират и без средства от бюджета се придвижват към изпълнение на целите, които проектът декларира.

Ако целта е да се стимулира икономиката на страната, много по-лесно и перспективно би било да се намали комбинираната данъчната тежест.

Споделяне

Още от Бизнес

Ще се ваксинирате ли срещу коронавирус?