Необходима е национална програма за подобряване контрола над диабета

Средната продължителност на живота сред хората с диабет тип 2 се е увеличила с една година и е с 6 месеца по-голяма, отколкото сред останалата част от населението. Основните причини за това са подобреният контрол над заболяването в следствие на напредъка на медицината, както и че тези пациенти полагат повече грижи за здравето си в сравнение с цялото население.

Независимо от отчетените положителни тенденции, остават още нерешени проблеми в областта на обучението, проследяването и най-вече в осигуряването на нужната първична профилактика за всички хора в България.

Единственият начин те да бъдат разрешени е в приемането на работеща Национална диабетна програма. Това коментираха експерти по време на форум “Диабетът – предизвикателства и решения“.

38% от диабетиците у нас не подозират за заболяването

Диабетът е глобален проблем, пред който са изправени всички държави в света. Около 422 млн. са хората с това заболяване в момента по данни на СЗО, като се очаква броят им да се удвои през следващите 20 години.

Диабетиците в България са над 500 хил., а около 38% дори не подозират, че са носители на болестта, съобщи проф. Цветалина Танкова, ръководител на Катедрата по ендокринология в МУ-София.

Лошият контрол и усложненията струват скъпо

Според изчисленията на IDF (Международната диабетна федерация) разходите за диабет в световен мащаб са над 727 млрд. долара, като за изминалите 10 години те са се утроили.

Основната причина за големия им ръст са усложненията, които настъпват при лош контрол на болестта. В този случай рискът от инсулт и инфаркт се увеличава 4 пъти.

Диабетът се превръща и в основната причина за настъпване на слепота или хронична бъбречна недостатъчност (ХБН), както и във втората по честота причина за ампутации.

Доказателство за това е и структурата на разходите в България. Обществените средства на година за лечение на диабета у нас са около 550 млн. лв. по данни на IDF. Близо 20% са за извънболнично проследяване (визити при ОПЛ и други специалисти, изследвания, тест-ленти и др.), 20% са и разходите за медикаменти, като се реимбурсират всички съвременни терапии.

Останалите 60% или основната част от средствата за диабет, са за хоспитализации и лечение на усложненията - сърдечно-съдови, неврологични, бъбречни, хирургични и др.

Превенцията, навременната диагностика и подобряването на грижите за хората с диабет и тяхното обучение могат да подобрят контрола над заболяването, продължителността и качеството на живот, както и да намалят разходите на здравната система.

Според различни научни изследвания понижаването на гликирания хемоглобин с 1% води до намаляване на риска от развитие на усложнения с 12 до над 40 %, а оттам и до снижаване на разходите за лечението им.

Аналогични са данните и за България, където контролът над диабета, макар и бавно, се подобрява през годините.

“Новите терапии намаляват риска от развитие на диабетни инциденти в България с 333 до 465 случаи за 6122 лекувани пациенти. Избегнатите разходи за НЗОК са между 305 и 510 хил. лв.“, каза проф. Генка Петрова, ръководител на Катедрата по “Организация и икономика на фармацията“ в МУ-София.

Според изследователите продължителността на живота при хората с диабет тип 2 се подобрява и изпреварва с 6 месеца тази на останалата част от обществото. За периода 2012 – 2015 медицината у нас е спечелила година повече живот за хората с диабет.

Половината диабетици у нас не контролират добре заболяването

Въпреки тези положителни резултати, делът на хората с диабет с добър контрол остава под 50%. Броят на диабетиците с усложнения е над 163 000. Все още над 50% от българите с диабет не постигат добър контрол на заболяването.

Основната причина за това е, че голям дял от тези пациенти нямат достатъчно знания и мотивация как да управляват заболяването си и как да водят здравословен начин на живот.

В същото време фактът, че продължителността на живота при хората с диабет тип 2 е по-голяма, отколкото на останалата популация показва, че информираността на цялото общество за риска от диабет и мотивацията за воденето на здравословен начин на живот е още по-ниска.

Необходима е национална програма

Решението на тези проблеми, както за България, така и за останалия свят, е в обединяване усилията на всички – пациенти, лекари, бизнес, институции и приемане на национален план за действие.

Нужно е да се създаде и приложи на практика Национална диабетна програма, категорична е проф. Сабина Захариева, председател на Експертния борд по ендокринология към МЗ. Според нея в този документ трябва да се заложат мерки за
повишаване на знанията на пациентите и обществото за диабета и рисковите фактори за хроничните заболявания, както и за оптимизиране грижите за хората с диабет.

Очакваните резултати от прилагането на подобна програма ще са: повишаване здравната култура на хората и промяна в начина им на живот, спестяване на разходи на здравната система и обществото за лечение и осигуряване на повече години живот с добро качество.